Определение №739 от 11.11.2013 по търг. дело №1183/1183 на 2-ро тър. отделение, Търговска колегия на ВКС

4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

N 739

София,11.11.2013 година

Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Второ отделение в закрито заседание на пети ноември две хиляди и тринадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ СЛАВЧЕВА
БОЯН БАЛЕВСКИ

при секретаря
в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията М.Славчева
т.дело N 1183/2013 година

Производство по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Н. читалище „Н. Й. В. – 1926,”, [населено място] могили, [община] срещу въззивно решение на Бургаския апелативен съд № 90 от 29.10.2012 г. по в.т.д.№ 262/2012 г., с което е потвърдено решение № 70 от 04.07.2012 г. по т.д.№ 748/2009 г. на Сливенския окръжен съд. С последното по иск на Окръжна прокуратура – С. са отменени решенията, взети на проведено Извънредно общо събрание на Читалището, проведено на 09.09.2011 г. и вписани с решение № 85/24.10.2011 г. по ф.д.№ 1063/1997 г. по описа на С. по т.т.1, 2, 3, 4, както и относно избора на нов състав на настоятелството, на проверителна комисия и председател.
Апелативна прокуратура – Б. не е изразила становище по допустимостта на касационното обжалване.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на касатора във връзка с поддържаните основания по чл. 280, ал. 1, т.1-3 ГПК, приема следното:
Касационната жалба е подадена от надлежна страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт и в рамките на преклузивния срок по чл. 283 ГПК и е процесуално допустима.
За постанови обжалвания резултат, въззивният съд споделил изводите на предходната инстанция, че за свикване на извънредно общо събрание най-напред искането следва да бъде отправено но настоятелството /чл.15, ал.1 ЗНЧ/, и едва след отказ от негова страна за проверителната комисия или за една трета от членовете с действително право на глас възниква правото да свикат извънредно общо събрание. Посочено е, че по делото не са представени доказателства за отправено искане до настоятелството на читалището за провеждане на извънредно общо събрание и отказ, предхождащи решението за свикването му, взето на съвещание от 25.08.2012 г. с участието на 22 -ма при 100 членове по регистър. От това е направен извод, че не е изчерпан редът по специалния закон, осигуряващ правни гаранции за реализиране правата на членовете в юридическото лице с нестопанска цел, съставляващо изначално нарушени н процедурата по свикване на извънредното общо събрание, което като опорочаващо изцяло последващото му провеждане е достатъчно основание за отмяна на приетите решения, без да е необходимо да бъдат разгледани останалите сочени нарушения за незаконосъобразността му.
Настоящият състав намира, че не са налице законовите основания за допускане на касационно обжалване на решението
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК на основанията за достъп на въззивното решение до касация касаторът е формулирал следните процесуалноправни въпроси: 1./ След като исковата молба съдържа иск по чл.15, ал.1 ЗНЧ по друг въпрос, но не съдържа иск по чл.15, ал.1 ЗНЧ за неотправено искане до читалищното настоятелство за провеждане на извънредно общо събрание, и след като първоинстанционният съд не е отразил такъв иск в доклада си и не е отправил указания до страните за събиране на доказателства в тази насока, може ли въпреки това да се приеме, че такъв иск априори е включен в предмета на делото, щом искът се основава на други нарушения, сред които горното нарушение не е посочено; 2./ Допустимо ли е съдът, след като потвърди правилността па решението на първоинстанционния съд по непредявения иск, да остави без разглеждане оплакванията за незаконосъобразност на обжалваното решение по предявените искове при положение, че във въззивната жалба е направено оплакване, че заедно с произнасянето по предявени искове, първоинстанционният съд се е произнесъл и по непредявен иск. Или следва ли задължително въззивният съд да се произнесе и по тях, независимо че е приел за правилно решението по непредявения иск.
Първият от формулираните въпроси е относим към допустимостта на въззивното решение, доколкото същият е изведен от кастора във връзка със становището му, че съдилищата са се произнесли по непредявен иск. За допустимостта на съдебния акт съдът следи и служебно, но при проверката на въззивното решение настоящият състав констатира, че оплакванията на касатора не се оправдават.
Изрично в исковата си молба Окръжна прокуратура – С. е посочила, че съгласно чл.15, ал.1, пр.2 ЗНЧ извънредното общо събрание се свиква по решение на 1/3 от членовете на читалището с право на глас, докато проведеното в случая е свикано по решение на 22 членове при регистрирани 100, които на съвещание на 25.08.2011 г. в нарушение на чл.14, ал.1, т.4 ЗВЧ и чл.13 от Устава на читалището са приели, че към посочената дата действителни от тях са 54, които са платили членския си внос и само на тях са връчени покани за провеждането му с дневния ред, без да е посочено кой свиква извънредното събрание, което е задължителен реквизит съгласно чл.15, ал.2, изр.1, пр.последно ЗНЧ.
Изложеното позволява да се приеме, че въззивният съд се е произнесъл по заявения с исковата молба иск, и като е възприел изводите по него, направени с първоинстанционното решение и го е потвърдил, по същество е приел, че същото освен че е допустимо, е и правилно.
Вторият от формулираните въпроси би имал обуславящо значение по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК при недопустимост на решението като постановено по непредявен иск, какъвто порок не се констатира от настоящия съдебен състав при извършената проверка. При отсъствието на основаната предпоставка за достъп до касация, въведеният от касатора допълнителен критерий по чл.280, ал.1, т.3 ГПК не следва да бъде обсъждан.
В заключение следва да се обобщи, че не са налице законовите предпостави за допускане на въззивното решение до касационно обжалване.
Водим от горното Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на второ отделение

О П Р Е Д Е Л И:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 90 от 29.10.2012 г. по в.т.д.№ 262/2012 г. на Бургаския апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:

Scroll to Top