О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1250
гр.София, 11.11.2013 г.
Върховният касационен съд на Република България,
четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на
шести ноември две хиляди и тринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков
ЧЛЕНОВЕ: Марио Първанов
Борис Илиев
като разгледа докладваното от Борис Илиев гр.д.№ 5831/ 2013 г.
за да постанови определението, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по искане на Н. И. И. за допускане на касационно обжалване на въззивно решение на Пловдивски апелативен съд № 281 от 29.05.2013 г. по гр.д.№ 371/ 2013 г., с което е потвърдено решение на Старозагорски окръжен съд по гр.д.№ 1022/ 2012 г. и по този начин касаторът е осъден да заплати на С. В. З. сумата 50 000 лв по договор за заем и сумата 1 007,81 лв мораторна лихва
Касаторът повдига следните (уточнени при условията на Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. по тълк.д.№ 1/ 2009 г. на ОСГТК на ВКС) процесуалноправни въпроси: променя ли се основанието на предявения иск, ако съдът установи, че е сключен срочен договор, а в исковата молба твърдението е за наличие на безсрочен договор; длъжен ли е съдът да включи незаявено от ищеца, но релевантно за спора, обстоятелство при доклада на делото и да разпредели доказателствената тежест за него; длъжен ли е съдът да отхвърли иска, ако в хода на производството бъде доказано обстоятелство от значение за основанието на иска, което ищецът е знаел, но не е заявил в исковата молба. Касаторът счита, че тези въпроси са разрешени от въззивния съд в противоречие с практиката на ВКС (решения на ІV г.о. по гр.д.№ 681/ 2010 г. и по гр.д.№ 1398/ 2011 г.) и моли касационното обжалване да бъде допуснато.
Ответната по касация страна С. В. З. оспорва жалбата и поддържа, че поставените от жалбоподателя въпроси са без значение за изхода от спора, тъй като въззивният съд не е установил договорът за заем да е бил сключен като срочен.
Съдът намира жалбата за допустима, обаче не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване.
Въззивният съд е приел за установено, че ищецът (заемодател) и ответникът (сега касатор, заемополучател), са сключили договор за заем за сумата 50 000 лв. Съглашението не е оформено писмено, тъй като документ за този договор е представен по делото, но той е подписан само от едната страна. При това положение съдът е обсъдил поотделно и в съвкупност гласните и писмените доказателства по делото и е приел за установено, че договорът е бил сключен като безсрочен. Отхвърлени са възраженията на ответника, че заетата сума е трябвало да бъде издължена след 3 години, като е посочено, че от представените по делото доказателства такава уговорка не може да бъде установена. Тъй като връщането на сумата е поискано от ищеца при условията на чл.240 ал.4 ЗЗД, съдът е уважил предявените срещу ответника искове.
При тези мотиви на въззивната инстанция нито един от процесуалноправните въпроси, формулирани от касатора, не обуславя въззивното решение. Без значение за крайния резултат, до който съдът е достигнал, е въпросът променя ли се основанието на предявения иск, ако ищецът твърди безсрочен договор, а съдът установи срочен такъв. По настоящето дело въззивният съд не е установил, че договорът е срочен, а е приел за доказани твърденията на ищеца, че съглашението не е било обвързано със срок. Фактическите констатации на въззивната инстанция не подлежат на проверка в производството по чл.288 ГПК. В това производство касационният съд контролира правните й разрешения в рамките на установените от нея факти. Различни от тези факти ВКС не може да приема, а щом от фактическа страна съдът по същество е приел договорът за безсрочен, пред него не е стоял правният въпрос ако евентуално договорът би бил срочен, дали това би довело до изменение на основанието на предявения иск. В обжалваното решение такъв въпрос няма как да е разрешен (той не е стоял пред съда), съответно този въпрос не обуславя решението и не може да бъде основание за допускане на касационно обжалване.
Аналогични изводи следват и по отношение на въпросите за задължението на въззивния съд да докладва незаявено от ищеца, но релевантно за спора обстоятелство, както и да отхвърли иска, ако в хода на производството бъде доказано обстоятелство от значение за основанието на иска, което ищецът е знаел, но не е заявил. Съдът не е установил от фактическа страна, че съществува обстоятелство от значение за спорното право, което ищецът е знаел, но не е посочил в исковата си молба. Съответно без значение за правните му изводи е отговорът на въпросите какво би бил длъжен съдът да стори, ако евентуално би се установило такова обстоятелство.
По изложените съображения съдът намира, че не са налице предпоставките по чл.280 ал.1 ГПК и
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение на Пловдивски апелативен съд № 281 от 29.05.2013 г. по гр.д.№ 371/ 2013 г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: