Определение №1252 от 11.11.2013 по гр. дело №5876/5876 на 4-то гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 1252

гр.София, 11.11.2013 г.

Върховният касационен съд на Република България,
четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на
шести ноември две хиляди и тринадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков
ЧЛЕНОВЕ: Марио Първанов
Борис Илиев

като разгледа докладваното от Борис Илиев гр.д.№ 5876/ 2013 г.
за да постанови определението, взе предвид следното:

Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по искане на Е. Б. Е. за допускане на касационно обжалване на въззивно решение на Монтански окръжен съд от 23.07.2013 г. по гр.д.№ 161/ 2013 г., в частта му, с която, потвърждавайки решение на Монтански районен съд по гр.д.№ 225/ 2011 г., съдът постановил роденото от прекратения брак между касатора и Ц. И. Х. малолетно дете – Е. Е. Б. – да живее при майката на адрес [населено място], [улица], ап.*, на която предоставил упражняването на родителските права, а на бащата определил режим на лични отношения между детето (право да го вижда всеки първи и трети съботен и неделен ден от месеца от 10.00 ч в събота до 17.00 ч в неделя, както и да го взема със себе си за един месец през лятото, който да не съвпада с редовния платен годишен отпуск на майката) и го осъдил да заплаща месечна издръжка от 100 лв, считано от 27.04.2011 г.
В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване жалбоподателят повдига два правни въпроса (уточнени при условията на ТР № 1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС): процесуалноправният въпрос за задължението на въззивния съд като инстанция по същество да обсъди доказателствата по делото и доводите на страните във връзка с тях и материалноправният въпрос за значението на факта, че майката е неглижирала необходимостта от специални грижи за физическото, психическото и интелектуалното развитие на детето. Счита, че в обжалваното решение тези въпроси са разрешени в противоречие с практиката на ВКС и на това основание моли да бъде допуснато до касационно обжалване.
Ответната страна Ц. И. Х. оспорва жалбата, като поддържа, че не са налице твърдяните от касатора основания по чл.280 ал.1 ГПК.
Съдът намира жалбата за допустима, но искането за допускане на касационно обжалване на решението се явява неоснователно.
Въззивният съд е приел за установено по делото (чрез излагане на собствени фактически и правни съображения и препращане по реда на чл.272 ГПК), че страните по делото са бивши съпрузи, бракът им е прекратен по обща вина. Роденото от брака (през 2006 г.) малолетно дете, Е., живее от момента на фактическата раздяла между бившите съпрузи при майката, която е подпомагана при отглеждането му от своите родители. Съдът е счел за недоказани твърденията на касатора, че майката се е дезинтересирала от детето още от деня на раждането му, че не е взела необходимите мерки за осигуряване на правилното му психическо, физическо и интелектуално развитие, че препятства упражняването на лични контакти между детето и бащата. Изложил е, че дори посочени от касатора свидетели съобщават, че майката не е пречела на бащата да вижда и взема детето. Въз основа на анализ на писмените доказателства и свидетелските показания по делото съдът е стигнал до извод, че след раздялата между съпрузите детето се отглежда в сигурна и спокойна семейна среда, обгрижено е и е социализирано. Относно нередовното посещение на детска градина съдът изложил, че това става през зимните месеци, когато деца на тази възраст често боледуват и че отсъствията не могат да обосноват липса на родителски капацитет на майката. Отчел е полът (женски) и възрастта на детето (шест и половина години) и възможността за оказване на подкрепа от роднини при отглеждането на детето (родителите на майката са пенсионери, а тези на касатора работят). Приел е, че тези обстоятелства обуславят интерес на детето да бъде отглеждано и възпитавано от майката, макар двамата родители да са с изравнен родителски капацитет.
При тези мотиви на въззивната инстанция поставеният от касатора процесуалноправен въпрос не е разрешен в противоречие с обвързващата практика на ВКС. В обжалваното решение не е постановено, че въззивният съд не дължи обсъждане на доказателствата по делото и доводите на страните във връзка с тях, нито правораздавателният орган фактически се е отклонил от изпълнението на това си задължение. Както събраните доказателства, така й доводите на касатора, са обсъдени и в тази насока съдът е изложил мотиви. Дали изводите на въззивния съд относно доказателствата и приетите факти са правилни, в производството по чл.288 ГПК не може да бъде обсъждано. В това производство касационната инстанция проверява само правните разрешения на съда по същество, а щом този съд не се е отклонил от задължението си да обсъди доказателствата и доводите и да мотивира изводите си, решението му не е постановено в противоречие с практиката на ВКС.
Що се касае до формулираният от касатора материалноправен въпрос, той не обуславя постановеното решение. От фактическа страна въззивният съд е приел, че майката полага необходимите грижи за правилното физическо, психическо и интелектуално развитие на малолетното дете. От момента на раздялата между съпрузите то живее при нея и всички доказателства по делото сочат, че на детето е осигурена сигурна и спокойна семейна среда, за него се полагат всички необходими грижи и се създават пълноценни условия за развитието му. При тези констатации без значение за крайното решение е отговорът на въпроса би ли имал значение за интереса на детето фактът, че майката е неглижирала необходимостта от полагане на грижи за физическото, психическото и интелектуалното му развитие. Както и да се отговори на този въпрос, щом от фактическа страна е установено, че необходимите грижи са били положени, крайният резултат от спора не би претърпял промяна. По въпрос, който е без значение за решението по същество, обжалването не може да бъде допуснато.
По изложените съображения Върховният касационен съд намира, че не са налице предпоставките по чл.280 ал.1 ГПК и

О П Р Е Д Е Л И :

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение на Монтански окръжен съд от 23.07.2013 г. по гр.д.№ 161/ 2013 г.
Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:

Scroll to Top