ОПЕДЕЛЕНИЕ
№. 743
гр. София, 12.11.2013 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, второ отделение в закрито заседание на 05 ноември , две хиляди и тринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ СЛАВЧЕВА
БОЯН БАЛЕВСКИ
като изслуша докладваното от съдия Боян Балевски търговско дело №2373/13 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба от страна на процесуалния пълномощник на [фирма]-гр.София срещу решение №144/18.01.2013 г. по т.д. № 2564/2012 на Софийски апелативен съд, В ЧАСТТА , с която е отменено частично първоинстанционното решение от 03.04.2012 г. постановено по т.д. №1789/2011г. на СГС,VІ-3 с-в, и вместо него е постановено друго, с което касаторът е осъден да заплати на [фирма]-София сумата от 23 861 лева-застрахователно обезщетение по имуществена застраховка, съгласно полица № 07-0300/218/5004595 от 25.07.2007 г..
Излагат се доводи и оплаквания за нарушения на материалния закон.
В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване жалбоподателят се позовава на наличие на основания за допускане до касация по чл.280 ал.1,т.2 и т.3 ГПК.
Ответната страна в писмен отговор на касационната жалба изразява становище за нейната неоснователност.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като констатира, че решението е въззивно и отговаря на предпоставките на чл.280 ал.2 от ГПК, намира, че касационната жалба е допустима, редовна и подадена в срок.
За да постанови обжалваното решение, съставът на въззивния съд приема, че между страните е сключен договор за имуществена застраховка „Пълно каско” със застрахователа полица № 07-0300/218/5004595 от 25.07.2007 г. на собствения на ищеца л.а. „Шкода О.”, с рег. [рег.номер на МПС] със срок на действие 02.08.2007 г. -01.08.2008 г. , както и че е настъпило на застрахователното събитие отнемане на лекия автомобил от неизвестен извършител на 23.07.2008 г., което се явява покрит риск по застраховката. Пазарната стойност на автомобила към датата на застрахователното събитие е определена в заключението на вещото лице на 12 200 евро ,от които като се приспадне платената сума от 812,77 лева за претърпяно преди това ПТП, според съда застрахователят дължи обезщетение в размер на 11 784,37 евро с левова равностойност от 23 048,23 лева. Съдът е счел за неоснователно възражението на последния, че обезщетението не се дължи, доколкото ищецът в нарушение на т.4 от Специалните условия към застрахователния договор не е осигурил валидна пасивна маркировка на застрахованото МПС. Изложени са съображения, че договорът за застраховка е породил своето правно действие със заплащането на цялата застрахователна премия, съгласно чл.187 ГПК, доколкото в самия договор не е уговорено друго. От друга страна пропускът на ищеца да осигури валидна пасивна маркировка на застрахованото МПС не увеличава риска от настъпване на конкретното застрахователно събитие-противозаконното отнемане на автомобила и следователно не попада в някоя от хипотезите на чл.211 КЗ, в които случаи застрахователят може да откаже да заплати обезщетение. С оглед изложеното съдът е уважил иска до присъдения размер на застрахователното обезщетение.
В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване от страна на жалбоподателя се сочат като обуславящи изхода на спора няколко въпроса, които прецизирани се свеждат обобщено до това, дали и в случаите, когато е налице основание за отказ от заплащане на обезщетение в частта специални условия като част от застрахователния договор сключен при Общите условия за сключване на имуществена застраховка следва да се прилага чл.211 ал. КЗ.
Твърди се, че този въпрос се явява от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото.
За да е налице основание за допускане на касация по смисъла на чл.280 ал.1 от ГПК следва жалбоподателят да формулира един или няколко правни въпроси, които да са от значение за изхода на спора и които да попадат в една от хипотезите по т.т. 1-3 на чл.280 ал.1 от ГПК. От значение за изхода на спора са въпросите, включени в предмета на спора, индивидуализиран чрез основанието и петитума на иска и обуславящи правната воля на съда, обективирана в решението му. Материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното делото, за формиране решаващата воля на съда. К. съд, упражнявайки правомощията си за дискреция на касационните жалби, трябва да се произнесе дали соченият от касатора правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора.
Предвид така очертаните критерии от ВКС, ОСГТК в ТР 1 от 19.02.2010 г. по тълк. дело № 1 /2009 г. за обусловеност на изхода по спора от отговора на правния въпрос и формулировката на последния от страна на касатора в изложението по чл.284 ал.3, т.1 от ГПК става ясно, че въпросът не отговаря на тях. Така формулиран въпросът изисква отговор в зависимост от конкретното съдържание на уговорките в Общите условия и това на всеки един застрахователен договор. Такъв отговор се предпоставя от тълкувателна дейност, проведена от правораздавателния орган за всеки един случай поотделно и следователно въпросът не се явява правен такъв-т.е. по тълкуването и приложението на общовалидна правна норма, а такъв по тълкуването на волята на страните по застрахователния договор. Ето защо в случая не е налице сочен от страна на касатора правен въпрос, който да се постави на дискреция по допълнителните критерии по чл.280 ал.1,т.2 и т.3 ГПК.
По изложените съображения, съдът счита, че не е налице основание по чл.280 ал.1 от ГПК за допускане на касационно обжалване
С оглед изложеното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение №144/18.01.2013 г. по т.д. № 2564/2012 на Софийски апелативен съд в обжалваната част.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.