О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 748
София, 14.11.2013 година
Върховният касационен съд на Република България, второ търговско отделение, в закрито заседание на 01.10.2013 година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ СЛАВЧЕВА
БОЯН БАЛЕВСКИ
при секретар
и в присъствието на прокурора
като изслуша докладваното от съдията ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
т.дело № 1058/2012 година
за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на [фирма], [населено място] против въззивното решение на Софийски апелативен съд № 1006 от 15. 06.2012 год., по гр.д.№ 973/2012 год., с което след отмяна на първоинстанционното решение на СГС № 5122 от 20.08.2011 год., по гр. д. № 1194/2009 год. в отхвърлителната му част по иска с правно основание чл.55, ал.1, пр.3 ЗЗД е осъден касатора, в качеството му на ответник, да заплати на Р. М. сумата 61 925 евро, представляваща платена част от продажната цена по сключен между страните предварителен договор, развален с едностранното волеизявление на продавача, заедно със законната лихва върху тази сума, начиная от датата на исковата молба до окончателното и изплащане и деловодни разноски за двете инстанции в размер на сумата 8 271.30 лв..
С касационната жалба е въведено оплакване за неправилност на обжалваното решение, по съображения за необоснованост и допуснато нарушение на закона, поради което се иска отмяната му на осн. чл.281, т.3 ГПК и отхвърляне на предявената искова претенция, като неоснователна.
Основно касаторът възразява срещу законосъобразността на извода на въззивния съд, че с правото на разваляне разполага всяка от страните по договора, когато и двете са неизправни, поради което ответникът е могъл успешно да развали процесния договор, отправяйки изрично предизвестието си в този смисъл от 05.11.2008 год. до ищцата, като купувач.
В инкорпорирано в съдържанието на касационната жалба изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК приложното поле на касационното обжалване е обосновано с предпоставките на чл.280, ал.1, т.2 ГПК по отношение на определения за значим за изхода на делото въпрос на материалното право, а именно: „При наличие на двустранно неизпълнение на страните по двустранен договор, всяка страна ли има правото да развали договора, или само тази, придобила качеството на „изправна страна”?”
Като израз на поддържаното противоречие в практиката на съдилищата е посочено решение на Великотърновския окръжен съд от 22. 11.2004 год., по в.гр.д.№ 687/2003 год..
В срока по чл.287, ал.1 ГПК ответната по касационната жалба страна е възразила по допускане на касационното обжалване, позовавайки се на отсъствие на предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК.
Настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС, като взе предвид изложените доводи, във вр. с инвокираните оплаквания и провери данните по делото, съобразно правомощията си в производството по чл.288 ГПК, намира:
Касационната жалба, отговаряща на формалните изисквания на процесуалния закон за редовността и е подадена в рамките на преклузивния срок по чл.283 ГПК от надлежна страна в процеса, срещу подлежащ на касационен контрол, по критерия на чл.280, ал.2 ГПК въззивен съдебен акт, поради което е процесуално допустима, но искането за допускане на касационно обжалване е неоснователно.
За да постанови обжалваното решение въззивният съд, след преценка на събраните по делото доказателства и доводите на страните, е счел, че сключеният помежду им без установена дата предварителен договор за покупко –продажба на недвижим имот, който продавачът се е задължил да изгради и прехвърли в собственост на купувача, заплатил авансово първите две вноски от уговорената продажна цена, е развален с отправено от ответника -продавач едностранно предизвестие до ищцата, като купувач, от 5.11. 2008 год., поради неплащане пълния размер на дължимата покупна цена и с отпадане на основанието за извършената от последната парична престация даденото от нея подлежи на връщане от датата на неговото отпадане.
Като неоснователно е преценено възражението на ответника, че същият, като неизправна страна по договора не е разполагал с правото да го развали успешно по реда на чл.87, ал.1 ЗЗД. Изложени са съображения, че правото на разваляне възниква при виновно неизпълнение на задълженията на насрещната страна по причина, за която тя отговаря, поради което ако и двете страни са неизправни, както е в разглеждания случай, то всяка от тях може да иска развалянето на договора, отправяйки едностранно предизвестие до съконтрахента си.
Следователно решаващите мотиви в обжалвания съдебен акт позволяват да се приеме, че поставеният от касатора въпрос на материалното право, като релевантен за крайния изход на делото попада в обхвата на чл.280, ал.1 ГПК, с което основната обща предпоставка за допускане на касационното обжалване е доказана.
Неоснователно по отношение на същия е въведеното селективно основание по т.2 на чл.280, ал.1 ГПК.
Цитираното и приложено решение на Великотърновския окръжен съд от 22.11.2004 год., по в.гр.д.№ 687/2003 год. / л.17 от ч. т. д. № 558/2012 год. на І т. о. на ВКС/ е без отбелязване да е влязло в сила, поради което съгласно постановките в т.3 на ТР № 1819.02.2010 год. на ОСГТК на ВКС само на това основание визираното противоречие се явява недоказано. Обстоятелството, че с касационната жалба касаторът не е ангажирал доказателства соченото за съпоставка решение да е влязло в сила, изключва да е налице задължение за касационната инстанция да го обсъжда.
Ответната по касационната жалба страна не е претендирала деловодни разноски, поради което при този изход на делото в производството по чл.288 ГПК съставът на касационната инстанция не дължи произнасяне по отговорността за същите, по арг. от чл.78, ал.1 и ал.3 ГПК.
Мотивиран от горното, настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС, на осн. чл.288 ГПК
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Софийски апелативен съд № 1006 от 15. 06. 2012 год., по гр.д.№ 973/ 2012 год., по описа на с.с..
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: