4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№.746
София,.14.11.2013 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на пети ноември две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ СЛАВЧЕВА
БОЯН БАЛЕВСКИ
при участието на секретаря
в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията М.Славчева
т.дело № 1199/2013 година
Производство по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма], [населено място] срещу определение (по естеството си решение) № 1818 от 13.11.2012 г., по т.д.№1398/2012 г. на Пловдивския апелативен съд, с което е потвърдено постановеното по реда на чл. 250 ГПК допълнително решение № 205 от 20.09.2012 г. по гр. д. № 20125100100094/2012 г. на Кърджалийския окръжен съд за отхвърляне искането за допълване на постановеното по същото дело решение № 192 от 10.08.2012 г.
С касационната жалба е въведено оплакване за неправилност на обжалваното решение, а допускането на касационното обжалване е обосновано с наличие на предпоставките на чл.280, ал.1, т.1 ГПК.
Ответната [община] не е депозирала отговор в срока и по реда на чл. 287, ал. 1 ГПК.
Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, Второ отделение, след преценка на данните по делото и доводите във връзка с чл. 280, ал. 1 ГПК, приема следното:
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл. 283 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
Производството по делото е образувано по депозирана от „Рила – 98” АД против Община К. искова претенция с правно основание чл.424 от ГПК за признаване за установено по отношение на ответника, че ищецът не дължи сумите, за които е издадена заповед № 475 от 07.04.2009 година по ч.г.д. 391/2009 година по описа на Кърджалийски районен съд във връзка със сключен приватизационен договор, а именно: общата сума от 435 286.92 лв., представляваща неустойка за всеки просрочен ден за периода от 04.04.2002 г. до 09.03.2009 г. върху сумата от 395 583.95 лв., от които 25061.39 лв. за периода 08.02.2007 – 09.03.2009 г. /вкл./, 45 402.96 лв. за периода 08.02.2007 – 09.03.2009 г. /вкл./, 49 175.42 лв. за периода 01.08.2003 -07.02.2007 г. и 45 402.96 лв. за периода 08.02.2007 г. – 09.03.2009 г. /вкл./- / общо сумата в размер на 94 578.38 лв./ , 100 164.23 лв. за периода 01.08.2004 – 09.03.2009 г. /вкл./, 78 428.77 лв. за периода 01.08.2005 -09.03.2009 г. /вкл./, 56 693.32 лв. за периода 01.08.2006 – 09.03.2009 г. /вкл./ и 34 957.87 лв. за периода от 01.08.2007 – 09.03.2009 г. /вкл./, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението 01.04.2009 г. до окончателното изплащане на сумата.
С постановеното по реда на чл.250 ГПК окръжният съд отказал да допълни постановеното от него решение № от 10.08.2012 г. по гр.д.№ 94/2012 г., с което е признато за установено по отношение на Община К., че „Р.” АД , със седалище и адрес на управление в гр.К. не дължи сумата в размер на 151 143.62 лева, от която 21 312.35 лв. за периода 08.02.2007 – 09.03.2009 г. /вкл./, 47 118.61 лв. за общия период 01.08.2003 – 09.03.2009 г. /вкл./, 40 090.29 лв. за периода 01.08.2004 – 09.03.2009 г. /вкл./, 42 622.37 лв. за периода 01.08.2005 -09.03.2009 г. /вкл./, съставляваща част от общо присъдената НЕУСТОЙКА в размер на 435 286.92 лв. със Заповед № 475 за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК, издадена по ч.г.д. № 391/2009 г. на РС-Кърджали, като е ОТХВЪРЛЕН иска в останалата част до пълния му предявен размер от 435 286.92 лв. и за предявените периоди.
За да постанови обжалвания резултат, Пловдивският апелативен съд е приел, че от съпоставката на описания в исковата молба петитум и диспозитива на постановеното по повод на същата решение е безспорно, че е налице разминаване в периодите, за които се иска да се признае, че не е налице задължения за плащане на определен размер неустойки. Това според въззивния съд обаче не обуславя наличието на предпоставката по чл.250, ал.1 ГПК, след като с решението е изразена воля, че искът над признатата за недължима обща сума от 151 143.62 лв. до пълния предявен размер от 435 286.92 лв., представляващ неустойка за всеки просрочен ден за периода от 04.04.2002 г. до 09.03.2009 г. се отхвърля като неоснователен, т.е. налице е произнасяне за недължимостта, респ.дължимостта на присъдените със Заповед № 475 за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК, издадена по ч.гр.д.№ 391/2009 г. на РС –Кърджали. От това е направен извод, че не са налице предпоставките на чл.250, ал.1 ГПК за допълване на решението, т.е. не се касае до непълнота на решението, а евентуално за неправилност на същото.
Настоящият състав на ВКС намира, че не са налице основанията по чл.280, ал.1, т.2 и 3 ГПК за допускане на касационното обжалване.
В писменото изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК от страна на касатора, като общи основания за допускане на касационното обжалване е изведен процесуалноправния въпрос за задължението на съда да се произнесе по всеки отделен иск с отделен диспозитив, разрешен от въззивния съд в противоречие с Решение № 1065 от 08.04.1982 г. по гр.д.№ 615/1982 г., І г.о. на ВС и Решение № 2657 от 25.10.1975 г. по гр.д.№ 1485/1971 г., І г.о. на ВС.
Формулираният от касатора процесуалноправен въпрос отговаря на общото изискване на чл. 280, ал. 1 от ГПК за допускане на касационното обжалване, но не са налице въведените допълнителни основания за допускане на касационно обжалване.
С първото от цитираните решения е коментирана недопустимостта при обективно съединение на исковете единият от тях да бъде уважен в по-голям размер от предявения за сметка на частичното неуважаване на другия. С второто от посочените от касатора решения действително е посочено, при алтернативно обективно съединение на искове съдът е длъжен да се произнесе с решението си по всеки от тях, като този извод е направен след констатацията, че исковата молба е била възприета като единствен иск с два спорни въпроса, а не като отделни, самостоятелни, макар и в отношение на алтернативност два иска.
Основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК е посочено бланкетно, без да е аргументирано отношението на поставения въпрос за значението му за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, което е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване.
С оглед гореизложеното, тъй като не са налице наведените от касатора основания за допускане на касационното обжалване на постановеното по реда на чл. 250 ГПК решение (неточно наименовано определение) на въззивния съд, същото не следва да се допуска.
Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на Второ търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационното обжалване на решение (неточно наименовано определение) № 1818 от 13.11.2012 г. по т.д.№1398/2012 г. на Пловдивския апелативен съд
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: