О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1275
София, 14.11.2013 г.
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на четвърти ноември през две хиляди и тринадесетата година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ
като изслуша докладваното от съдия Фурнаджиева гр.д. № 3471 по описа на четвърто гражданско отделение на съда за 2013 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на *** о. у. „В. Л.” [населено място], [населено място], представлявано от директора М. Х., чрез процесуалния му представител адв. Я. Я., против въззивното решение № 667 от 31 януари 2013 г., постановено по гр.д. № 16262 по описа на Софийския градски съд за 2012 г., с което е потвърдено решение № 9845 от 15 октомври 2012 г., постановено по гр.д. № 26552 по описа на районния съд в гр. София за 2012 г. за признаване незаконно и отмяната на прекратяване на трудово правоотношение на училището с А. К. М. на основание чл. 328, ал. 1, т. 6 КТ, за възстановяване на М. на заеманата преди уволнението длъжност и за осъждане на училището да му заплати сумата от 840 лева обезщетение за оставането му без работа поради незаконното уволнение за периода 14 май – 1 юли 2012 г.
В касационната жалба се сочи, че решението е неправилно и немотивирано, тъй като към момента на сключването на договора служителят вече е бил пенсионер и това е отразено в трудовия договор; към датата 11 април 2012 г., когато му е връчено предизвестие за прекратяване на трудовия договор по чл. 328, ал. 1, т. 10а КТ, той е отговарял на условията за прекратяване на договора по този ред; трудовото правоотношение с ищеца е прекратено с изтичане на срока на предизвестието на 11 май 2012 г., тъй като подаденото предизвестие не е оттеглено, а издадената на 12 май заповед на работодателя е нищожна и не е произвела действие, защото не е връчена на служителя преди 11 май и той не е дал съгласие както изисква буквата на закона в чл. 326, ал. 4 КТ, поради което тази втора заповед е издадена при условията на вече прекратено трудово правоотношение, и следователно за ищеца не съществува правен интерес от оспорването й; при прекратяване на трудов договор по чл. 328, ал. 1, т. 10а КТ не се предвижда закрила; неправилно съдът приема, че по-късно издадената заповед е отменила отправеното предизвестие, заповедта е стигнала до ищеца след изтичане срока на първоначалното предизвестие, а и субсидиарно следва да се прилага чл. 326, ал. 4 КТ; работодателят не може повторно да прекратява едно вече прекратено трудово правоотношение с издаването на нова заповед. В изложение на основанията за допускане на касационното обжалване по реда на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, включено в касационната жалба, се сочи, че касационното обжалване следва да се допусне на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, тъй като въззивният съд е приел, че работодателят може да изменя заповед за уволнение след като тя е произвела действие и е прекратила трудовото правоотношение, както и че работодателят може с по-късно издадена и влязла в сила след прекратяване на трудовото правоотношение заповед да се измени заповед за прекратяване на трудов договор, която вече е произвела действието си ден по-рано.
Ответникът А. К. М. от [населено място] не представя отговор на касационната жалба.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК.
С решението си въззивният съд приема, че по аргумент на по-силното основание във връзка с чл. 344, ал. 2 КТ, работодателят може по свой почин да измени акта за уволнение; в случая става въпрос за изменение на акта за уволнение, а не за оттегляне на предизвестието, което не може да стане с процесната заповед, нито за изменение на предизвестието, както се поддържа във въззивната жалба; чл. 325, ал. 4 КТ в случая не намира приложение, тъй като тя се отнася само за прекратяване на трудовото правоотношение с предизвестие от работника; заповедта с изходящ номер от 12 май, но с дата на издаване 11 май 2012 г. – в срока на отправеното предизвестие, заличава по реда на чл. 344, ал. 2 КТ последиците на изявлението на работодателя за прекратяване на трудовото правоотношение по реда на чл. 328, ал. 1, т. 10а КТ, като едновременно с това с тази заповед работодателят упражнява право на уволнение по чл. 328, ал. 1, т. 6 КТ; работодателят не е установил предпоставките, при които е упражнил правото на уволнение по чл. 328, ал. 1, т. 6 КТ.
Касационният съд приема, че не са налице основания за допускане на касационното обжалване по поставените от касатора проблеми.
Нито един от двата посочени въпроса не взема предвид действително изложените мотиви на съда. За да заяви питанията, касаторът предпоставя дадено от въззивния съд разрешение в посока, че първата заповед за прекратяване на трудовото правоотношение на основание чл. 328, ал. 1, т. 10а КТ е произвела своето действие и е прекратила трудовото правоотношение. Противно на това твърдение, въззивният съд приема, че с втората заповед, която била издадена в срока на предизвестието по първата заповед, работодателят изменил акта си за уволнение, а не оттеглил или изменил предизвестието. Същевременно съдът изтъква, че издадената заповед в срока на предизвестието заличава по реда на чл. 344, ал. 2 КТ последиците от предходното изявление на работодателя и едновременно с това работодателят упражнява правото на уволнение по чл. 328, ал. 1, т. 6 КТ. Не е посочено от касатора общото основание за допускане на касационното обжалване по основно заключение на въззивния съд, а именно какъв е ефектът на заповед, достигнала до адресата си след изтичането на срока на предизвестие, макар и издадена в този срок, а такава преценка е необходима с оглед поддържаното от работодателя в процеса твърдение за това, че втората заповед не е могла да произведе никакво действие, тъй като е била издадена при условията на вече прекратено трудово правоотношение. Липсата на правен въпрос в тази връзка препятства допускане на касационното обжалване.
В заключение, тъй като касаторът не поставя правен въпрос по обусловило изхода на спора разрешение на въззивния съд, касационното обжалване не следва да се допуска.
Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационното обжалване на решение № 667 от 31 януари 2013 г., постановено по гр.д. № 16262 по описа на Софийския градски съд за 2012 г.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: