4
определение по гр.д.№ 5517 от 2013 г. на ВКС на РБ, ГК, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 570
СОФИЯ,15.11.2013 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Първо отделение на Гражданска колегия в закрито съдебно заседание на тринадесети ноември две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ
като изслуша докладваното от съдия Т.Гроздева гр.д.№ 5517 по описа за 2013 г. приема следното:
Производството е по реда на чл.288 във връзка с чл.280, ал.1 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма] срещу решение № 1089 от 14.06.2013 г. по в.гр.д.№ 1538 от 2013 г. на Пловдивския окръжен съд, въззивно гражданско отделение, девети състав, с което е потвърдено решение № 1046 от 18.03.2013 г. по гр.д.№ 17604 от 2012 г. на Пловдивския районен съд, с което са отменени решенията на Общото събрание на етажната собственост на[жк], проведено на 25.09.2012 г.
В касационната жалба се твърди, че решението на Пловдивския окръжен съд е неправилно- основание за обжалване по чл.281, ал.1, т.3 от ГПК.
Като основание за допускане на касационното обжалване е посочен чл.280, ал.1, т.3 от ГПК. Твърди се, че от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото би било произнасянето на ВКС по следните правни въпроси: 1. Може ли общо събрание на етажна собственост на комплекс от затворен тип да възложи на юридическо лице, различно от инвеститора на комплекса, всички функции по управление на етажната собственост съгласно чл.11, ал.1 от Закона за управление на етажната собственост /З./, включително и правомощията за свикване на последващи общи събрания, 2. Ако е възможно горното, достатъчно ли е възлагането да бъде осъществено само и единствено с решение, обективирано в протокол на общото събрание, 3. При наличието на договор за управление между инвеститора на жилищния комплекс от затворен тип и дружество за управление и поддръжка на комплекса, както и последващи договори за управление и поддръжка между дружеството, натоварено с управлението и поддръжката на комплекса и индивидуалните собственици на самостоятелни обекти от същия, които договори са сключени преди влизане в сила на З., необходимо ли е тези договори да бъдат вписани впоследствие при положение, че З. не предвижда обратно действие на разпоредбата на чл.2 от З., 4. Дружеството, изрично и надлежно избрано от Общото събрание на етажната собственост на комплекс от затворен тип за дружество, което да изпълнява всички функции на управител на етажната собственост съгласно чл.11, ал.1 от З., може ли да свиква общи събрания, тоест принадлежи ли към кръга лица, оправомощени съгласно чл.12 от закона, да свикват общи събрания на тази етажна собственост.
В писмен отговор от 23.08.2013 г. ответникът по жалбата В. В. Ц. оспорва същата.
Върховният касационен съд на Република България, състав на Първо отделение на Гражданска колегия по допустимостта на касационното обжалване счита следното: За да постанови решението си за потвърждаване решението на първоинстанционния съд за отмяна на решенията на проведеното на 25.09.2012 г. общо събрание на етажната собственост на[жк], въззивният съд е приел, че тези решения са незаконосъобразни, тъй като общото събрание е било свикано от лице, което не е измежду посочените в чл.12, ал.1 от З. лица, които могат да свикват общи събрания на етажна собственост на комплекс от затворен тип. З. предвижда възможност за делегиране на правомощията по свикване на общо събрание на лица, извън посочените в чл.12, ал.1, но това делегиране следва да стане с договор в предвидената в чл.2 от закона форма, какъвто в настоящия случай не бил налице. Макар че договорът за поддръжка и управление на общите части на процесната етажна собственост, сключен между инвеститора на комплекса от затворен тип [фирма] и [фирма] от 01.03.2007 г. отговарял на изискванията на чл.2 от З. за форма /писмена с нотариална заверка на подписите/, този договор не можел да се противопостави на последващите приобретатели на обекти в комплекса, тъй като не бил вписан по партидата на всеки самостоятелен обект съгласно чл.2, ал.2 от З.. Освен това, в този договор липсвало изрично упълномощаване на инвеститора да свика общо събрание на етажната собственост. Протоколът от общото събрание от 24.03.2010 г., на което е взето решение да се възложат дейностите по управлението и поддръжката на етажната собственост на [фирма], по своето естество също не представлявал договор по чл.2 от З. между инвеститора и собствениците на отделни обекти в етажната собственост нито по съдържание, нито по форма- не бил с нотариална заверка на подписите и не отговарял на формалните изисквания за вписване на договора съгласно чл.2, ал.2 от З.. Предвид на това е прието, че [фирма], като правоприемник на [фирма] не е имал право да свика общото събрание на етажната собственост на комплекса, проведено на 24.09.2012 г.
Съгласно приетото в т.4 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. по т.гр.д. № 1 от 2009 г. на О. на ВКС, произнасянето на ВКС е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото по смисъла на чл.280, ал.1, т.3 от ГПК, когато по конкретния спор няма приложима правна норма, поради което се налага прилагането на закона или на правото по аналогия, или когато приложимата правна норма е неясна, поради което се налага нейното тълкуване от ВКС, или когато поради промяна в законодателството или в обществените условия се налага да бъде променено едно вече дадено от ВКС тълкуване на закона.
В конкретния случай няма основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.3 от ГПК, тъй като по поставените от касатора правни въпроси има постановена задължителна практика на ВКС- решение № 87 от 09.03.2012 г. на ВКС по гр.д.№ 1115 от 2011 г. на ВКС, Второ г.о., постановено по реда на чл.290 от ГПК и по аналогичен казус, касаещ същата етажна собственост. В това решение са пояснени нормите на чл.2 и чл.12 от З., които касаторът иска да бъдат тълкувани отново и по настоящото дело. От постановяването на решението по гр.д.№ 1115 от 2011 г. на ВКС, Второ г.о. обаче не са настъпили промени в обществените условия или в законодателството, поради което не се налага ново тълкуване на горепосочените правни норми от З., различно от вече даденото тълкуване в решението по гр.д.№ 1115 от 2011 г.
Не е налице и основанието на чл.280, ал.1, т.1 от ГПК за допускане на касационното обжалване на решението на Пловдивския окръжен съд, тъй като приетото в решението не противоречи, а напълно съответства на приетото в решението на ВКС, Второ г.о. по гр.д.№ 1115 от 2011 г.
С оглед изхода на делото и на основание чл.81 от ГПК във връзка с чл.78 от ГПК касаторът дължи и следва да бъде осъден да заплати на ответника по жалбата направените от него разноски за адвокат по делото пред ВКС в размер на 200 лв.
Воден от горното, съставът на Върховния касационен съд на РБ, Гражданска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1089 от 14.06.2013 г. по в.гр.д.№ 1538 от 2013 г. на Пловдивския окръжен съд, въззивно гражданско отделение, девети състав.
ОСЪЖДА [фирма] със съдебен адрес: [населено място], [улица], ет.2 да заплати на В. В. Ц. със съдебен адрес: [населено място], [улица] на основание чл.78 от ГПК сумата 200 лв. /двеста лева/, представляваща разноски за адвокат по делото пред ВКС.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.