3
определение по гр.д.№ 5662 от 2013 г. на ВКС на РБ, ГК, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 571
София, 15.11.2013 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Първо отделение на Гражданска колегия в закрито съдебно заседание на тринадесети ноември две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ
като изслуша докладваното от съдия Т.Гроздева гр.д.№ 5662 по описа за 2013 г. приема следното:
Производството е по реда на чл.288 във връзка с чл.280, ал.1 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на М. Г. П. срещу решение от 18.04.2013 г. по в.гр.д.№ 142 от 2013 г. на Кюстендилския окръжен съд, гражданска колегия, с което е потвърдено решение от 10.12.2012 г. по гр.д.№ 3391 от 2011 г. на Районен съд- [населено място] за допускане на делба на 9 земеделски имота, останали в наследството на Г. Н. П., починал на 09.04.1977 г. и възстановени с решения № 03 от 04.09.1995 г. и № 4 от 23.04.1999 г. на Поземлена комисия- [населено място] баня, между наследниците му: синовете му М. Г. П. и Н. Г. П. и наследниците на починалата му дъщеря Р. Г. Палакарска- С. Н. Ш., П. С. Ш. и Й. С. Ш., при квоти: по 3/9 ид.ч. за първите двама и по 1/9 ид.ч. за останалите трима наследници.
В касационната жалба се твърди, че решението на Кюстендилския окръжен съд е неправилно като постановено в нарушение на материалния закон- основание за обжалване по чл.281, ал.1, т.3 от ГПК.
Като основания за допускане на касационното обжалване по същество са посочени чл.280, ал.1, т.1 и т.2 от ГПК. Твърди се, че решението на Кюстендилския окръжен съд противоречи на константната съдебна практика по въпроса за придобивната давност, по приложението на разпоредбите на ЗЗД, касаещи давностните срокове и служебното прилагане на давността.
В писмен отговор от 26.06.2013 г. ответниците по жалбата С. Н. Ш., П. С. Ш. и Йорданска С. Ш. оспорват жалбата.
Ответникът Н. Г. П. не взема становище по нея.
Върховният касационен съд на Република България, състав на Първо отделение на Гражданска колегия по допустимостта на касационното обжалване счита следното: Съгласно приетото в т.1 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. по тълк.гр.д.№ 1 от 2009 г. на ОСГТК на ВКС, в самата касационна жалба или в нарочно изложение към нея касаторът е длъжен да посочи конкретен материалноправен или процесуалноправен въпрос по смисъла на чл.280, ал.1 от ГПК- такъв, който е включен в предмета на спора, свързан е с приложението на конкретна материалноправна или процесуалноправна норма и е обусловил изводите на съда в обжалваното решение. Ако не е сторил това, само на това основание касационното обжалване не следва да се допуска.
В настоящия случай, касаторът не е посочил такъв правен въпрос, по който според него въззивният съд се е произнесъл в противоречие със съдебната практика или произнасянето на ВКС по които би било от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. В касационната жалба и в изложението по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК от 13.08.2013 г. касаторът твърди, че произнасянето на ВКС във връзка с давността и със служебното прилагане на давността противоречало на константната съдебна практика. Това не представлява посочване на конкретен правен въпрос, свързан с приложението на конкретна правна норма и обусловил изводите на съда в обжалваното решение.
Освен това, при наличието на многобройна практика на ВКС по въпросите за придобивната давност и нейното прилагане, касаторът не е обосновано наличието на основанията на чл.280, ал.1, т.1 и т.2 от ГПК за допускане на касационното обжалване- не е посочил нито едно конкретно решение на ВКС или на друг съд в страната, на което обжалваното решение да противоречи. Посоченото Тълкувателно решение № 3 от 29.11.2012 г. по тълк.гр.д.№ 3 от 2012 г., касаещо отмяната по чл.537, ал.2 от ГПК само на констативните нотариални актове, няма никакво отношение към конкретното дело, по което нито първоинстанционния съд, нито въззивния съд са отменили нотариален акт, издаден в полза на някоя от страните по делото /диспозитивът на решението на първоинстанционния съд е само за допускане на делба, а диспозитивът на решението на въззивния съд е само за потвърждаване решението на първоинстанционния съд/.
Поради гореизложеното касационното обжалване на решението на Кюстендилския окръжен съд не следва да се допуска.
Воден от горното, съставът на Върховния касационен съд на РБ, Гражданска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 18.04.2013 г. по в.гр.д.№ 142 от 2013 г. на Кюстендилския окръжен съд, гражданска колегия.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.