3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 766
гр. София, 15.11.2013 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на 13 ноември през две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ СЛАВЧЕВА
БОЯН БАЛЕВСКИ
като изслуша докладваното от съдия Боян БАЛЕВСКИ ч. т. дело №723 по описа за 2012 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК .
Образувано е по частна касационна жалба на пълномощника на ЗД [фирма] –гр. София срещу определение № 864 от 18.04.2012г. по ч. гр. дело №734/2012г. на САС В ЧАСТТА, с която е потвърдено определение от 08.12. 2011 по гр.д. № 6553 на СГС, І-14 състав, с което по реда на чл.248 ГПК съдът е отказал изменение в частта за разноските на първоинстанционното решение, относно размера на адвокатското възнаграждение, което ищците са осъдени да заплатят на ответника.
Жалбоподателят навежда оплакване за неправилност на обжалваното определение като счита, че неправилно въззивният съд е приложил разпоредбата на чл.78 ал.5 ГПК при определяне размера на минималното адвокатско възнаграждение като е игнорирал параграф 2 от Наредба №1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Допускането на касационно обжалване на съдебния акт е обосновано с основанията по чл. 280, ал. 1, т.1 ГПК.
Ответниците изразяват становище, че не са налице основанията за допускане до касационно обжалване по чл.280 ал.1 от ГПК.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като обсъди доводите в частната жалба и прецени данните по делото, приема следното:
Касационната жалба е подадена от легитимирана страна в законния едноседмичен срок, насочена е срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и отговаря на изискванията на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, доколкото в приложеното към нея изложение се съдържа твърдение за наличие на основанията по чл. 280, ал. 1 ГПК.
За да постанови обжалваното определение, с което се потвърждава първоинстанционното определение, въззивният съд е съд е приложил разпоредбата на чл.78 ал.5 ГПК във връзка с чл. 36 от ЗАдв. при определяне размера на минималното адвокатско възнаграждение като е счел, че не следва да се прилага параграф 2 от Наредба №1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения, според който минималният размер не може да е под трикратния размер по същата наредба.
Правният въпрос от значение за изхода на спора, формулиран от самия частен касатор е за обвързаността на съда при произнасяне по искане по чл.78 ал.5 ГПК от разпоредбата на параграф 2 от Наредба №1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Този въпрос е решаван различно от отделните съдилища, което се установява, както от приложените съдебни актове от страна на касатора, така и от констатациите в мотивите на Разпореждане от 31.07.2012 г. на Председателя на ВКС за образуване на тълкувателно дело, съгласно чл.292 от ГПК, което е било висящо.
С оглед висящността на производството по тълкувателно дело №6/2012 г. на ОСГТК на ВКС от значение за спора по настоящото дело и съгласно чл.292 от ГПК производството по настоящото дело е спряно до произнасянето на ОСГТК на ВКС по тълкувателно дело №6/2012 г.. Производство по тълк. дело № 6/2012 г. относно присъждане на съдебни разноски е приключило с ТЪЛКУВАТЕЛНО РЕШЕНИЕ 6/2012 от 06 ноември 2013 год. на ОСГТК, поради което и производството по частната касационна жалба се възобновява
Съставът на ВКС, ТК, ІІ ро т.о. , като взе в предвид отговора на обуславящия спора правен въпрос застъпен в т.3 от цитираното тълкувателно решение имащо характер на задължителна практика на ВКС констатира, че липсва противоречие в отговора на въпроса в обжалвания акт с този даден от ОСГТК, поради което и не е налице основание за допускане до касация,съгласно чл.280 ал.1 ГПК.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 864 от 18.04.2012г. по ч. гр. дело №734/2012г. на САС В ЧАСТТА, с която е потвърдено определение от 08.12. 2011 по гр.д. № 6553 на СГС, І-14 състав, с което по реда на чл.248 ГПК съдът е отказал изменение в частта за разноските на първоинстанционното решение, относно размера на адвокатското възнаграждение, което ищците са осъдени да заплатят на ответника.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване .
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.