О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 773
София, 18.11.2013 година
Върховният касационен съд на Република България, второ търговско отделение, в закрито заседание на 14.11.2013 година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ СЛАВЧЕВА
БОЯН БАЛЕВСКИ
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ч.т.дело № 2168 /2013 година
за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл.274, ал.3, т.2 ГПК.
Образувано е по частната касационна жалба на Д. В. К., със съдебен адрес [населено място] против въззивно определение на Варненския апелативен съд № 46 от 23.01.2013 год., по в.ч.т.д.№ 784/ 20102 год., с което е потвърдено определението на Разградския окръжен съд № 935/10.10.2012 год., по т.д.№ 12/2011 год. за отхвърляне молбата на настоящия частен касатор, като ищец, с вх. № 2829/18.07.2012 год., основана на чл.83, ал.2 ГПК – за освобождаване от разноски по за назначената по делото повторна трайна съдебно- почеркова експертиза.
С частната касационна жалба е въведено оплакване за неправилност на обжалваното определение, по съображения за необоснованост и допуснато нарушение на процесуалния закон, поради се което иска отмяната му и произнасяне по същество от касационната инстанция.
Основно частният жалбоподател възразява срещу процесуалната законосъобразност и обоснованост на извода на въззивния съд, че притежаваният от него паричен влог е достатъчен, за заплащане на определения от първоинстанционния съд депозит за вещи лица, поддържайки, че се намира понастоящем в затвора и няма достатъчно средства за издръжката си.
В депозирано към частната касационна жалба изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, във вр. с чл.274, ал.3 ГПК приложното поле на касационното обжалване е обосновано с предпоставките на чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК по отношение на определените за значими въпроси на процесуалното право: 1. „Кой е компетентен да се произнесе по искането за освобождаване от държавна такса по чл.83, ал.2 ГПК при обжалване- администриращият жалбата съд или съдът, до който същата е адресирана?;2. „Кой е компетентен да се произнесе по искане за освобождаване по чл.83, ал.2 ГПК- административният ръководител на съда или съдебният състав, разглеждащ делото? и 3.”Подлежат ли на съдебен контрол обстоятелствата, които се съдържат в декларацията , която се подова по чл.83, ал.2 ГПК?”.
Ответната по частната жалба страна е заявила становище в срока по чл.276, ал.1 ГПК, с което е оспорила основателността на въведените от касационни оплаквания, излагайки подробни съображения за отсъствие на основание за освобождаване на К. от заплащане на разноските по делото, на осн. чл.83, ал.2, т.2 ГПК, с оглед на добрите му материални възможности, удостоверени с приложената декларация, по отношение на които настоящето местонахождение на лицето в затвора е ирелевантно и само по себе си не обуславя липса на достатъчно средства за заплащане на деловодните разноски по делото.
Настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС, като взе изложените доводи, във вр. с инвокираните оплаквания и провери данните по делото, съобразно правомощията си по чл.278, ал.1 ГПК, намира:
Частната касационна жалба, отговаряща на формалните изисквания на процесуалния закон за редовността и, е подадена в рамките на преклузивния срок по чл.275, ал.1 ГПК от надлежна страна в процеса и срещу подлежащ на инстанционен контрол пред ВКС съдебен акт на въззивен съд, поради което е процесуално допустима.
Неоснователно е искането за допускане на касационно обжалване, поради следното:
За да потвърди определението на Разградския окръжен съд, с което на ищеца по делото Д. В. К. е отказано освобождаване от деловодни разноски, изразяващи се в заплащане на депозит от 482 лв. за повторно допусната тройна съдебно- почеркова експертиза съставът на Варненският апелативен съд е възприел за основан на закона и доказателствения материал по делото извода на разглеждащия спора първоинстанционен съд, че предвид притежавания от същия значителен по размер влог и реализирани приходи от рента, той не попада в категорията на физически лица, за които е приложима разпоредбата на чл. 83 ал.2 от ГПК. Допълнително в тази вр. са изложени и съждения, че макар и в ТР да е вписан запор върху дружествените дялове на К., явяващ се правна пречка за извършване на разпоредителни действия с тях, то сам по себе си запорът не осуетява и правото на страната да реализира приходи от осъществяваната от търговското дружество търговска дейност, нито възпрепятства получаването на печалба от нея.
Следователно решаващите мотиви в обжалваното определение позволяват да се приеме, че поставените от касатора процесуалноправни въпроси, като релевантни за крайния изход на делото, попадат в обхвата на чл.280, ал.1 ГПК, с което общата главна предпоставка за допускане на касационното обжалване е доказана.
Неоснователно по отношение на същите е позоваването на селективното основание по т.1 на чл.280, ал.1 ГПК.
Отговори на първите два от така формулираните от частния касатора процесуалноправни въпроси са дадени с т.12 и т.13 на ТР на ОСГТК на ВКС № 6 от 06.11.2013 год., по т.д.№ 6/2012 год., според които компетентен да се произнесе по искане за освобождаване от държавна такса по чл.83, ал.2 ГПК при обжалване е съдът, пред който е направено искането, а компетентен да се произнесе по искане за освобождаване от внасяне на такси и разноски, по чл.83, ал.2 ГПК е съдебният състав, разглеждащ делото. Обстоятелството, че възприетото в обжалвания съдебен акт на Варненския апелативен съд разрешение на същите е в пълно съгласие с тази задължителна за съдилищата практика на ВКС, изключва да е налице съставомерно противоречие по см. на поддържания критерий за селекция по т.1 на чл.280, ал.1 ГПК.
Следователно дори и да е съществувало противоречие в практиката на съдилищата, вкл. на отделни състави на ВКС до приемане на горепосоченото ТР на ОСГТК на ВКС № 6/2013 год., което от своя страна е обусловило и постановеното с определение № 494/10.07.2013 год. на ІІ т.о. спиране на производството по настоящето дело на осн. чл.292 ГПК, то е преодоляно, поради което и изискуемата се за допускане на касационното обжалване допълнителна процесуална предпоставка в случая отсъства .
Що се касае до последния процесуалноправен въпрос, поставен от частния касатор, то и по отношение на същия е неосъществено селективното основание по т.1 на чл.280, ал.1 ГПК. Наличието на създадена постоянна практика на ВКС, с която въззивният съд изцяло се е съобразил и според която по молбата на страната за освобождаване от държавна такса и разноски на осн. чл.83, ал.2 ГПК съдът всякога следва да извърши преценка относно предпоставките за освобождаване на молителя не само въз основа на декларираните от него обстоятелства, но и съобразно всички ангажирани доказателства, свързани с имущественото състояние на лицето, семейното му положение, възраст, здравословно състояние, трудова заетост и други, относими към установяване обективната възможност за последното да заплати дължимите такси и разноски за производството по конкретното дело, изключва да е налице твърдяното противоречие.
Неоснователно е и позоваването на критерия за селекция по т.3 на чл.280, ал.1 ГПК. Освен, че аргументацията му не съответства на разясненията в т.4 на ТР № 1/2010 год. на ОСГТК на ВКС относно вложеното от законодателя съдържание в същия, то самото наличие на задължителна съдебна практика, която няма обществена и правна необходимост да бъде променена, за да бъде възприета различна, изключва въобще приложимостта му.
Ответната по частната касационна жалба страна не е претендирала деловодни разноски, поради което при този изход на делото в производството по чл.278, ал.1 и сл. ГПК, във вр. с чл.274, ал.3 ГПК съставът на касационната инстанция не дължи произнасяне по отговорността за същите – арг.- от чл.78, ал.3, във вр. с ал.1 ГПК.
Водим от изложеното, настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното определение на Варненския апелативен съд № 46 от 23.01.2013 год., по в.ч.т.д.№ 784/ 20102 год., по описа на с.с..
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: