О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1286
София 18.11.2013 г.
В И М Е Т О НА Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на шестнадесети октомври, две хиляди и тринадесета година в състав:
Председател : БОРИСЛАВ БЕЛАЗЕЛКОВ
Членове : МАРИО ПЪРВАНОВ БОРИС ИЛИЕВ
изслуша докладваното от съдията Марио Първанов гр. дело № 4831/2013 г.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Обжалвано е решение от 14.03.2013 г. на Софийския градски съд по гр.д. № 11296/2012 г., с което е потвърдено решение от 03.05.2012 г. на Софийския районен съд по гр.д. №10655/2009 г. в частта му, с която касаторът „А.”O. е осъден да заплати на Б. Г. К. 6 814.41 лв. – неизплатени трудови възнаграждения за периода май 2006 г. – януари 2008 г./с изключение на месеците юли 2006 г., април 2007 г. и май 2007 г./; 2 000 лв. – мораторна лихва и 1048 лв. – обезщетения за неизползван платен годишен отпуск за 2006 г. и 2007 год. Според въззивния съд по делото е установено, че за процесните периоди ищецът е работил при ответника при уговорено пълно работно време. По делото не е доказано ищецът да е трябвало да се разписва в седмична присъствена форма. Не са събрани доказателства за работно време в променливи граници/чл.139, ал.2 КТ/ или разделяне на работния ден на части/чл.139, ал.3 КТ/. По ведомост на ищеца се начислявани трудови възнаграждения и са му внасяни осигуровки за исковия период. Ответникът – работодател, чиято е доказателствената тежест, не е доказал заплащането на процесните трудови възнаграждения и обезщетения за неизползван платен годишен отпуск.
Недоволен от решението е жалбоподателят „А.”O., [населено място], който го обжалва в срок, като счита, че въззивният съд се е произнесъл по правните въпроси за това длъжен ли е работникът или служителят да удостоверява присъствието си на работа в седмична присъствена форма, ако такова изискване е въведено от работодателя с вътрешни актове при работно време в променливи граници. Счита, че тези въпроси са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.
Ответникът по жалбата Б. Г. К., [населено място], не е заявил становище.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, намира, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на решение от 14.03.2013 г. на Софийския градски съд по гр.д. № 11296/2012 г. Повдигнатите правни въпроси са правноирелевантни, защото не обуславят решението по делото. Това е така, защото въззивният съд е приел, че по делото не е установено работодателят с вътрешни актове да е въвел работно време в променливи граници и задължение за ищеца да удостоверява присъствието си на работа в седмична присъствена форма.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 14.03.2013 г. на Софийския градски съд по гр.д. № 11296/2012 г.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.