О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1288
гр.София, 18.11.2013 г.
Върховният касационен съд на Република България,
четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на
тринадесети ноември две хиляди и тринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков
ЧЛЕНОВЕ: Марио Първанов
Борис Илиев
като разгледа докладваното от Борис Илиев гр.д.№ 6162/ 2013 г.
за да постанови определението, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по искане на М. Г. И. за допускане на касационно обжалване на въззивно решение на Силистренски окръжен съд № 55 от 30.05.2013 г. по гр.д.№ 131/ 2013 г., с което, след като е отменено решение на Силистренски районен съд по гр.д.№ 1979/ 2012 г., е отхвърлен предявеният от жалбоподателя против [община] иск, квалифициран по чл.344 ал.1 т.1 КТ, за признаване за незаконно и за отмяна на уволнението, извършено със заповед № 1817/ 17.10.2012 г.
В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване жалбоподателят повдига процесуалноправния въпрос за допустимите и необходими доказателства за установяване на идентичност или различие на трудовите функции на длъжности с различно наименование при един и същ работодател и материалноправния въпрос дали при уволнение поради съкращаване на щата, когато се променят трудовите функции на подобна длъжност от друг сектор, работодателят е длъжен да извърши подбор. Счита, че процесуалноправният въпрос е разрешен в противоречие с практиката на ВКС, а материалноправният – че има значение за точното прилагане на закона и развитието на правото.
Ответната страна – [община] – не взема становище.
Съдът намира жалбата за допустима, обаче искането за допускане на касационно обжалване на решението се явява неоснователно.
За да отхвърли предявените искове, въззивният съд е приел, че ищецът е работил по трудово правоотношение в [община] на длъжността „Ръководител звено „Радиотранслационен възел и поддръжка на уебсайт”. С решение на общинския съвет тази длъжност е съкратена, но същевременно е създадена нова длъжност – „специалист „Поддръжка на уебсайтове и информационно табло”. Съдът е приел, че няма идентичност между трудовите функции на съкратената и новосъздадената длъжност, тъй като едната има ръководни, а другата – изпълнителски функции. От правна страна е извел, че съкращаване на щата има и тогава, когато се закрива една длъжност и се създава друга, ако новосъздадената е със съществено променени функции. В тези случаи подбор не следва да се извършва, ако съкратената длъжност е единствена.
При тези съображения на въззивния съд, поставеният от касатора процесуалноправен въпрос обуславя въззивното решение, но не е разрешен в противоречие с практиката на ВКС. Представените решения № 385/ 21.11.2011 г. по гр.д.№ 129/ 2011 г., ІV г.о. и № 387/ 18.10.2012 г. по гр.д.№ 185/ 2012 г., ІV г.о. не постановяват, че идентичност или различие на трудовите функции на длъжности с различно наименование могат да се установяват само с длъжностни характеристики или с други писмени доказателства. Напротив, във второто решение изрично е посочено, че длъжностните характеристики са само едно от възможните доказателствени средства за тези факти. В случая въззивният съд е приел, че за установяване на различие в длъжностите функции е достатъчно обстоятелството, че едната длъжност е ръководна, а другата – изпълнителска. Този извод е направен в съответствие, а не в противоречие с установената практика на ВКС, поради което не е налице основанието по чл.280 ал.1 т.1 ГПК.
Що се касае до материалноправният въпрос, той не обуславя въззивното решение. Действително, въззивният съд е посочил, че при съкращаване на единствена длъжност, работодателят не е длъжен да извърши подбор. Това му съображение обаче няма никакво значение за крайния резултат, до който е достигнал, защото ищецът е оспорил уволнението единствено по съображение, че не е налице реално съкращаване на щата. В исковата си молба той не е сочил неизвършването на подбор като основание за отмяна на уволнението, а съгласно константната практика на ВКС, уволнението не може да бъде отменено въз основа на факт, на който ищецът не се е позовал (виж решение № 158/ 01.07.2013 г. по гр.д.№ 1008/ 2012 г., ІV г.о., решение № 503 от 05.01.2012 г. по гр.д.№ 77/ 2011 г., IV г.о., решение № 637/ 20.10.2010 г. по гр.д.№ 883/ 2010 г., ІV г.о., решение № 177/ 11.07.2012 г. по гр.д.№ 193/2011 г., IV г. о., решение № 84/ 28.02.2012 г. по гр.д.№ 1430/ 2011 г., ІV г.о. и др.). Следователно правният въпрос, свързан със задължението на работодателя да извърши подбор, не обуславя въззивното решение, доколкото, какъвто и отговор да получи, това не би се отразило на крайния резултат. По такъв въпрос касационно обжалване не може да бъде допуснато (Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС).
По изложените съображения Върховният касационен съд намира, че не са налице основанията по чл.280 ал.1 ГПК и
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение на Силистренски окръжен съд № 55 от 30.05.2013 г. по гр.д.№ 131/ 2013 г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: