О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1287
гр.София, 18.11.2013 г.
Върховният касационен съд на Република България,
четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на
тринадесети ноември две хиляди и тринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков
ЧЛЕНОВЕ: Марио Първанов
Борис Илиев
като разгледа докладваното от Борис Илиев гр.д.№ 6241/ 2013 г.
за да постанови определението, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по искане на О. у. „О. П.”, [населено място], обл.С., за допускане на касационно обжалване на въззивно решение на Софийски окръжен съд № 309 от 08.07.2013 г. по гр.д.№ 387/ 2013 г. С него, след като е отменено частично решение на Костинбродски районен съд по гр.д.№ 659/ 2012 г., са уважени предявените от И. С. Г. против касатора искове, квалифицирани по чл.344 ал.1 т.1, 2 и 3 КТ и по чл.128 КТ, за признаване за незаконно и за отмяна на уволнението, извършено със заповед № РД-08-02/ 08.05.2012 г. на началника на Р. инспекторат по образованието (Р.) – С.-о., за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност „директор” в О. у. „О. П.”, [населено място], обл.С., за заплащане на обезщетение за оставане без работа в размер 3 498,52 лв и за заплащане на сумата 197,43 лв – неплатено трудово възнаграждение.
Според жалбоподателя въззивният съд е разрешил в противоречие с практиката на ВКС въпроса компетентен ли е съдът да проверява легитимността на съответната синдикална организация при спор за незаконно уволнение поради неспазване на чл.333 ал.3 КТ. Счита че по този въпрос има противоречива практика и на касационната инстанция, поради което прави искане да бъде сезирано ОСГК за постановяване на тълкувателно решение. Повдига също материалноправния въпрос действително ли е учредяването на синдикална организация, ако в учредителния акт липсва изрично волеизявление за това, който според него е от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото. На тези основания моли за допускане на касационно обжалване.
Ответната по касация страна И. С. Г. оспорва жалбата като твърди, че не са налице основанията по чл.280 ГПК, без да взема конкретно отношение по поставените въпроси.
ВКС намира жалбата за допустима, но не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване.
Въззивният съд е установил, че ищецът И. Г. е работил като директор на ответното училище по трудов договор. На 08.05.2012 г. началникът на Р. издал заповед за прекратяване на трудовото правоотношение между ищеца и училището на основание чл.330 ал.2 т.6 КТ – поради дисциплинарното му уволнение. От 05.02.2012 г. обаче ищецът бил избран за секретар – касиер на учредената на същата дата синдикална организация на директорите към ОбКС на Съюза на Българските учители – К.. Съдът отхвърлил доводите на ответника (сега касатор), че синдикалната организация не е валидно учредена поради липса на изрично решение в този смисъл. Посочил е, че в учредителния протокол (подписан от всички присъствали на събранието учредители) се съдържа констатация, че предложението на учредяване е прието с гласуване. При положение, че ищецът е имал качеството секретар на тази организация, съдът е приел, че той се явява член на ръководството й и се ползва от закрилата по чл.333 ал.3 КТ. Доколкото уволнението е извършено без да е получено съгласие от компетентния синдикален орган към Синдикат на Българските учители, то е незаконно и следва да бъде отменено, като се уважат и акцесорните претенции за възстановяване на заеманата преди него длъжност, за заплащане на обезщетение за оставане без работа и за заплащане на дължимото трудово възнаграждение, което работодателят удържал като обезщетение, на каквото не е имал право.
При тези мотиви на въззивната инстанция материалноправният въпрос действително ли е учредяването на синдикална организация, ако в учредителния акт липсва изрично волеизявление за това, не обуславя въззивното решение. Съдът не се е произнесъл в смисъл, че организацията е валидно учредена и без да е налице изрично волеизявление за това, а е приел, че такова волеизявление има. Наличието или липсата на волеизявление е въпрос на фактическо установяване, а фактическите констатации на въззивния съд в производството по чл.288 ГПК не подлежат на контрол. В това производство касационната инстанция проверява само правните разрешения на въззивния съд при приетите от него факти. Доколкото от фактическа страна съдът е установил наличие на изрично волеизявление, а от правна страна не е постановил, че валидно учредяване на организация е възможно и без изрично волеизявление, то поставеният в тази връзка материалноправен въпрос не обуславя въззивното решение. По такъв въпрос касационно обжалване не може да бъде допуснато, съгласно Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС.
Материалноправният въпрос компетентен ли е съдът да проверява легитимността на съответната синдикална организация при спор за незаконно уволнение не е разрешен в противоречие с практиката на ВКС. Напротив, по реда на чл.291 ГПК съдебната практика по този въпрос е уеднаквена с представеното от самия касатор Решение № 48/ 29.01.2010 г. по гр.д.№ 5061/ 2008 г. на ВКС, ІV г.о. В него изрично е прието, че при спор относно приложението на чл.333 ал.3 КТ, не може да се осъществява косвен съдебен контрол върху легитимността на съответната синдикална организация. Когато ищецът установи, че е член на ръководството на такава организация, работодателят е длъжен да изиска съгласие за прекратяване на трудовото правоотношение с него на основание чл.330 ал.2 т.6 КТ, без ответникът да може да възразява, че организацията не е легитимна. Не е налице твърдяното от касатора противоречие по смисъла на чл.292 ГПК между цитираното решение и решение № 194/ 18.06.2013 г. по гр.д.№ 1100/ 2012 г., на ВКС, ІV г.о. Последното също постановява, че при спор относно приложението на чл.333 ал.3 КТ е достатъчно синдикалната организация да е учредена като поделение съгласно устава на съответния синдикат и че това обстоятелство може да се установява както с представяне на учредителния акт, така и с удостоверение на горестоящ синдикален орган. След като тези документи са представени, съдът не може да постановява, че съответната организация е „нелегитимна”. Няма противоречие между двете решения на ВКС, нито въззивното решение противоречи на уеднаквената с тях практика. Всъщност в изложението на касатора е допуснато смесване на въпроса за доказване на легитимността на организацията с този по доказването на съществуването й и качеството на ищеца като член на ръководството й. Последният факт действително е в доказателствена тежест на лицето, което твърди, че е незаконно уволнено. Когато обаче бъдат представени доказателства за учредяване на организацията и за избора му за член на нейното ръководството, съдът е длъжен да приложи чл.344 ал.2 КТ, ако съгласие за уволнението не е дадено предварително, без да има право да контролира дали организацията е „легитимна” или „нелегитимна”. Именно в този смисъл са постановени горепосочените решения на ВКС, а и обжалваният в настоящето производство въззивен съдебен акт. Поради това по въпроса за компетентността на съда да проверява легитимността на синдикалната организация по чл.333 ал.3 КТ не е налице основанието по чл.280 ал.1 т.1 ГПК и по този въпрос касационното обжалване не следва да бъде допуснато.
По изложените съображения Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение на Софийски окръжен съд № 309 от 08.07.2013 г. по гр.д.№ 387/ 2013 г.
ОСЪЖДА О. у. „О. П.”, [населено място], [община], обл.С., да заплати на И. С. Г., Е. [ЕГН], [населено място],[жк], [жилищен адрес] сумата 494 лв (четиристотин деветдесет и четири лева) разноски по касационното производство.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: