ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№.764
гр. София, 20.11.2013 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, второ отделение в закрито заседание на 12 ноември , две хиляди и тринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ СЛАВЧЕВА
БОЯН БАЛЕВСКИ
като изслуша докладваното от съдия Боян Балевски търговско дело №2395/13 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба от страна на процесуалния пълномощник на Б. Д. С., Д. Б. Д. и Е. Б. Д. от [населено място] срещу решение от 11.02.2013 г. по възз. гр.д. № 652/2012 на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено първоинстанционното решение от 11.11.2011 г. по т.д. №183/10 на ОС-Монтана за признаване за установено по отношение на тримата-касатори съществуването на вземане на [фирма]-гр.София за сумата от 90 000 лева основано на издаден на 20.02.2008 г. запис на заповед и авал от страна на тримата ответници, както и за разноските в заповедното производство.
Излагат се доводи и оплаквания за нарушения на материалния закон.
В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване жалбоподателят се позовава на противоречие с практиката на ВКС .
Ответната страна изпраща писмен отговор на касационната жалба, в който изразява становище за неоснователност.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като констатира, че решението е въззивно и отговаря на предпоставките на чл.280 ал.2 ГПК, намира, че касационната жалба е допустима, редовна и подадена в срок.
За да постанови обжалваното решение, съставът на въззивния съд се е позовал на установяване от събраните доказателства, че процесният запис на заповед е издаден в обезпечение задълженията на издателя му [фирма]-гр. М. в качеството му на длъжник по договор за кредит за оборотни средства сключен с [фирма] и настъпването на безсрочната изискуемост на целия кредит, поради неплащане на вноската за м.април 2009 г. от длъжника. Ценната книга отговаря на всички изисквания за формална редовност включително и по отношение на авала поет от страна на тримата ответници-физически лица на задължението по нея . Съдът е приел, че кредиторът по ценната книга е доказал напълно основанието за възникване на неговото вземане по каузалното правоотношение гарантиран с процесния запис на заповед, авалиран от тримата ответници, а последните не доказват неговото погасяване чрез плащане или по друг начин. Приел е че само по себе си приемането на вземането на кредитора по каузалното правоотношение в производството по несъстоятелност на издателя на ценната книга [фирма]-гр. М. не е основание за недължимост на задълженията на авалистите по ценната книга, доколкото авалът представлява абстрактна сделка и съществуването на задълженията по него е самостоятелно и независимо от съществуването на задължението, за което е учредено самото менителнично поръчителство /аргумент от чл.485 ал.2 ТЗ/, освен при недостатък във формата, какъвто не е налице в случая. Ето защо е счетено, че е без значение за спора и не следва да се приема като доказателство платежно нареждане от 29.12.2010 г от длъжника по каузалното правоотношение. Допълнително са изложени и аргументи, че това доказателство е представено след проведеното последно с.з. в първата инстанция на 03.11.2011 г., макар че е съществувало и е могло да бъде известно на страната още от 29.12.2010 г. т.е. по отношение на него не е налице хипотезата на чл.147 т.1 ГПК, допускаща по изключение представяне в процеса на нови доказателства до приключване на съдебното дирене в първата инстанция.
Относно оплакването на касатора, че искът е недопустим,съответно решението по него е недопустимо и доколкото за този вид порок на обжалвания акт ВКС следи служебно, то следва да се отчете неоснователността на довода за липса на правен интерес от иска по абстрактното менителнично правоотношение при положение, че ищецът е предприел действия по осъществяване на правата си по каузалното отношение. Настоящият съдебен състав споделя съображенията на въззивния съд, че авалът представлява абстрактна сделка и съществуването на задълженията по него е самостоятелно и независимо от съществуването на задължението, за което е учредено самото менителнично поръчителство /аргумент от чл.485 ал.2 ТЗ/, освен при недостатък във формата, какъвто не е налице в случая. Съдебната практика допуска изключение и при недобросъвестност на поемателя, т.е. когато същият е получил плащане по каузалното правоотношение и повторно събира вземането си и по абстрактното. Във всички случаи, обаче тези хипотези не водят до липса на правен интерес от настоящия иск, а биха имали значение за неговата основателност съответно върху законосъобразността на обжалваното решение, което е предмет на преценка по същество на касационната жалба, допускането на което е в зависимост от предварителната дискреция по чл. 288 ГПК по критериите за това в чл.280 ал.1 ГПК.
В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване от страна на жалбоподателя не се сочат обуславящи изхода на спора правни въпроси, а се навеждат оплаквания за необоснованост и нарушение на материалния закон. Тези оплаквания имат значение във фазата на произнасяне на ВКС по същество на касационната жалба /чл.281 т.3 ГПК/ , но липсата на формулирани коректно и ясно правни въпроси, които да се подложат на селекция и преценка на стриктно уредените основания за допускане до касация в чл.280 ал.1 т.т. 1-3 ГПК е пречка за допускане на касационно обжалване- т.1 от ТР №1/19.02.2010 г. по тълк.дело №1/2009 г. на ОСГТК.
По изложените съображения, съдът счита, че не е налице основание по чл.280 ал.1 от ГПК за допускане на касационно обжалване
С оглед изложеното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 252 от 11.02.2013 г. по възз. гр.д. № 652/2012 на Софийски апелативен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.