4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1306
София, 20.11.2013 г.
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на четвърти ноември през две хиляди и тринадесетата година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ
като изслуша докладваното от съдия Фурнаджиева гр.д. № 3308 по описа на четвърто гражданско отделение на съда за 2013 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на Агенция „П. и.” [населено място], представлявана от председателя на управителния съвет инж. Л. Л., чрез юрисконсулти П. П. и В. В., против въззивното решение № 692 от 4 февруари 2013 г., постановено по гр.д. № 16856 по описа на Софийския градски съд за 2012 г., с което е отменено решение без номер от 22 октомври 2012 г., постановено по гр.д. № 33328 по описа на районния съд в гр. София за 2012 г. и вместо него е признато за незаконно и е отменено уволнението на основание чл. 328, ал. 1, т. 10а КТ на М. Л. Б. от [населено място], Б. е възстановен на заеманата преди уволнението длъжност и касаторът е осъден да му заплати обезщетение от 9345,60 лева обезщетение за оставането му без работа поради уволнението за периода 12 май – 12 ноември 2012 г., ведно със законната лихва от 12 юли 2012 г.
В касационната жалба се сочи, че решението е неправилно като постановено в нарушение на материалния закон и необоснованост, защото извършеното уволнение е законосъобразно, тъй като е налице валидно сключен трудов договор от 19 април 2012 г.; към момента на извършеното уволнение ищецът е упражнил правото си да получава пенсия за осигурителен стаж и възраст и така е налице и втората предпоставка за уволнението; ищецът е заемал длъжността главен инспектор, а към 19 април 2012 г. е било обективно невъзможно да се възстанови на същата длъжност поради настъпили структурни промени, а за да бъде възстановен на работа е било необходимо сключване на нов трудов договор и е поставено начало на ново трудово правоотношение; ищецът е придобил и упражнил правото си на пенсия за осигурителен стаж и възраст, като това е сторено с разпореждане от 25 юни 2010 г., а пенсиите се отпускат след прекратяване на осигуряването; с изпълнението на фактическия състав на чл. 345, ал. 1 КТ се поставя началото на ново трудово правоотношение, спрямо което следва да се преценява приложимостта на чл. 328, ал. 1, т. 10а КТ. В изложение на основанията за допускане на касационното обжалване по реда на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, включено в касационната жалба, се сочи, че следва да се даде отговор на въпросите: възниква ли за работодателя право на уволнение по чл. 328, ал. 1, т. 10а КТ в хипотезата, в която работникът или служителят е придобил и упражнил правото си на пенсия за осигурителен стаж и възраст едва към датата, на която се е явил и е започнал да престира труда на длъжност, от която е бил незаконно уволнен от работодателя и на която е възстановен от съда – сочи се основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 КТ (представя се решение на ВКС по чл. 290 ГПК); кога е налице основанието на чл. 328, ал. 1, т. 10а КТ за прекратяване на трудовото правоотношение от страна на работодателя – сочи се основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
Ответникът М. Л. Б. от [населено място], чрез процесуалния си представител адв. В. В., в отговор на касационната жалба сочи доводи за липсата на основание за допускане на касационното обжалване, както и за неоснователността на жалбата.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК.
С решението си въззивният съд приема, че решението, с което съдът възстановява на работа незаконно уволнения служител, има конститутивно действие и съществена негова последица е възстановяването на трудовото правоотношение във вида, в който то е било преди уволнението – възражда се същото правоотношение, съществувало между страните преди незаконното уволнение; фактът на възстановяване на трудовото правоотношение не покрива фактическия състав на чл. 328, ал. 1, т. 10а КТ, защото не е идентичен с факта на неговото възникване – трудовото правоотношение не възниква повторно и от значение за индивидуализиращите го белези не е видът на трудовото правоотношение към неговото възникване, а неговият вид към незаконното прекратяване; към датата на възникване на трудовото правоотношение на ищеца с работодателя ищецът не е придобивал и упражнявал правото си на пенсия, но се явява адресат на чл. 328, ал. 1, т. 10а КТ в резултат на незаконното прекратяване на трудовото правоотношение от страна на работодателя; ищецът е придобил и упражнил правото си на пенсия за осигурителен стаж и възраст едва към датата, на която се е явил и е започнал да престира труд на длъжността, от която е бил незаконно уволнен и е бил възстановен. Един от членовете на състава на съда в особено мнение не споделя посочените изводи на съда, като сочи, че поддържаното уволнително основание е налице винаги, когато лицето се е пенсионирало в период, през която трудово правоотношение между страните не е съществувало, независимо от причините за това.
К. съд приема, че не са налице основания за допускане на касационното обжалване по поставените от касатора проблеми.
Представеното от касатора решение № 349 по гр.д № 374/2010 г., ІV г.о., което е представено в подкрепа на твърдението за наличие на обвързващо разрешаване на ВКС по първия правен въпрос, с оглед нарушаването на тази задължителна съдебна практика, всъщност дава отговор на втория правен въпрос, за който от касатора се поддържа, че съдебна практика няма. Така в посоченото решение на ВКС по чл. 290 ГПК се приема, че с въвеждането на чл. 328, ал. 1, т. 10а КТ, работодателят има правото да прекрати трудовото правоотношение с работник, който е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст без оглед на други обстоятелства. Изрично по втория поставен правен въпрос ВКС се произнася в решение № 181 по гр.д. № 1240/2012 г., ІІІ г.о., в което се приема, че законът в посочения текст има предвид юридическият факт (работникът или служителят да е придобил и упражнил правото си на пенсия за осигурителен стаж и възраст) да е настъпил преди възникване на трудовото правоотношение, поради което нормата на чл. 328, ал. 1, т. 10а КТ не се прилага за прекратяване на трудово правоотношение с работник или служител, който е придобил и упражнил правото си на пенсия след възникване на трудовото правоотношение.
Поддържаното от касатора основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по отношение на първия от поставените правни въпрос, не се обосновава с изводите на ВКС в представеното съдебно решение. Действителните мотиви на мнозинството от състава на въззивния съд са, че към момента на възникване на трудовото правоотношение между страните ищецът не е придобивал и упражнявал правото си на пенсия за осигурителен стаж и възраст (което разрешение е в унисон с по-горе цитираното съдебно решение на ВКС), а при възстановяване на работа на незаконно уволнен работник трудовото правоотношение между страните не възниква, а се възстановява във вида, в който то е било преди незаконното му прекратяване. Правен въпрос по този основен аргумент в обжалваното решение не се поставя от касатора. Ето защо в заключение следва да се приеме, че не е налице основание за допускане на касационното обжалване на въззивното решение.
Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационното обжалване на решение № 692 от 4 февруари 2013 г., постановено по гр.д. № 16856 по описа на Софийския градски съд за 2012 г.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: