ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 1300
София, 20.11.2013г.
Върховният касационен съд на Република България, състав на Четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на четиринадесети ноември две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ
изслуша докладваното от съдия Б.Стоилова гр. дело № 2849 по описа за 2013г. и приема следното:
Производството е по чл.288 от ГПК. Образувано е по касационната жалба на Р. д. по г. /Р./ П., приподписана от ст.юрк.Б., срещу въззивното решение на Пазарджишкия окръжен съд /ПОС/ от 23.І.2013г. по в.гр.д. № 1062/2012г.
Ответникът по касационната жалба М. Д. Х. от [населено място] , [община], в отговора си по реда на чл.287 ал.1 от ГПК чрез адвокат С. е заел становище за недопускане на касационно обжалване. Претендира разноски.
Касационната жалба е подадена в предвидения в закона и указан от съда преклузивен срок и е процесуално допустима.
По допускането на касационно обжалване на въззивното решение ВКС на РБ констатира следното:
С атакуваното решение ПОС е потвърдил решението на Пазарджишкия РС от 30.Х.2012г. по гр.д. № 2290/2012г., с което са уважени предявените от М. Д. Х. срещу Р. искове с правно основание чл.344 ал.1 т.1 – 3 КТ.
За да постанови решението, въззивният съд е приел, че прекратяването на трудовото правоотношение между страните за длъжността „горски стражар” поради съкращение със заповед от 11.ІV.2012г. след възстановяването на ищеца на същата с влязло в сила решение е незаконно. Включените в тази длъжност, съществувала по щатното разписание от 01.ІІІ.2009г., и в длъжността „гл.специалист горски инспектор” по щатното разписание от 01.І.2012г. трудови функции съвпадат, при което не е осъществено реално съкращение. Освен това работодателят не е установил по делото да е извършил подбор преди уволнението, задължителен в случая, тъй като щатните бройки са били 50.
В изложението на Р. по чл.284 ал.3 т.1 от ГПК се сочи произнасяне от въззивния съд по въпросите: 1. налице ли е реално съкращение на щата, когато част от трудовите функции на премахнатата длъжност са запазени в новосъздадената, но са вменени и други нови задължения, различни от предходните – в противоречие със задължителната практика на ВКС по конкретно посочени решения на негови състави; 2. необходимо ли е издаването на нарочен акт от работодателя, откриването на нарочна бройка, ако по щатното разписание длъжността, на която е възстановен служителя, не съществува – в противоречие със задължителна практика на ВКС по посочени конкретни негови решения; 3. кога работодателят има задължение да извърши подбор – в противоречие със задължителната практика на ВКС, обективирана в едно решение на негов състав.
ВКС на РБ, състав на ІV ГО, намира, че не са налице в случая предвидените в чл.280 ал.1 от ГПК предпоставки за допускане на касационно обжалване на атакуваното въззивно решение. По поставените от касатора в изложението му въпроси под номера едно и две въззивният съд не се е произнесъл. По първия въпрос това е така с оглед решаващият извод в атакувания акт за липса на разлика между трудовите функции, включени в длъжностите „горски стражар” и „гл.специалист горски инспектор”, произнасянето по което не е релевирано като основание за допускане на касационно обжалване. Във връзка с втория поставен от касатора въпрос във въззивното решение въобще не е формиран извод. По третия въпрос въззивният съд се е произнесъл, но то не е в противоречие, а в съответствие със сочената задължителна практика на ВКС, предмет на гр.д. № 1152/2010г. ІІІ ГО, според която работодателят няма задължение за подбор, когато премахва единствена щатна бройка или всички щатни бройки за една длъжност и не се е възползвал от правото си на подбор по чл.329 КТ, като подборът е задължителен, когато се съкращават част от щатните бройки за една длъжност и когато работодателят се възползва от правото си на подбор.
При липсата на основната предвидена в закона предпоставка касационен контрол на въззивното решение не може да бъде допуснат.
На основание чл.78 ал.1 ГПК на ответника по касация следва да бъдат присъдени 1500лв. разноски за настоящата инстанция по представените списък по чл.80 ГПК, договор за правна защита и съдействие и пълномощно от 01.ІV.2013г.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Четвърто ГО,
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решението на Пазарджишкия окръжен съд, ГК, ІІ въззивен състав, № 20/23.І.2013г. по гр.д. № 1062/2012г.
ОСЪЖДА Р. Д. ПО Г. П. да заплати на М. Д. Х. от [населено място] , [община], 1500лв. разноски.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: