3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1310
гр. София, 21.11.2013 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на осемнадесети ноември две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Бойка Стоилова
ЧЛЕНОВЕ: 1. Мими Фурнаджиева
2. Велислав Павков
при секретаря в присъствието на прокурора като разгледа докладваното от съдията Павков гр.д.№ 5253 по описа за 2013 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на А. И. М. против решение № 375/20.05.2013 г., постановено по гр.д.№ 371/2013 г. от състав на окръжен съд – Русе.
С писмен отговор, ответникът оспорва касационната жалба.
Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима.
Съдът се е произнесъл по предявени обективно съединени искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1-3 КТ.
Ищцата е работила в ответното училище на длъжност „начален учител”, като с допълнително споразумение тя е изпълнявала длъжността „старши учител”. Съдът е приел за установено, че училището е заведение по смисъла на чл.26 ЗНП и съгласно Наредба №1 за обучението на деца със СОП, в училището имат право да учат такива деца. Безспорно е, че в класа, обучаван от ищцата е имало дете с такива образователни потребности. Налице са задължителни предписания от страна на Държавна агенция „Закрила на детето” , че следва да се въведат в училището изисквания, съгласно които учителите, работещи с такива деца, да преминат курс на обучение за придобиване на изискуемите умения за тази дейност, което работодателят е сторил, като е осигурил възможност на учителите да преминат такъв курс, организиран от самия работодател. Едва след осигуряването на тази възможност, работодателят е променил изискванията за заемане на длъжността, включвайки изискването да се представи документ или доказателства, че е преминат подобен курс. Ищцата не е представила доказателства, че отговаря на променените изисквания за заемането на длъжността, поради което за работодателя е възникнало правото да прекрати трудовото правоотношение с ищцата, на основание чл.328, ал.1, т.11 КТ. С оглед изписването на длъжността в заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение като „начален учител”, съдът е приел, че не се е отразило на защитата на ищцата в процеса, както и на валидността на заповедта, тъй като длъжността, която ищцата е заемала, безспорно по делото е на учител в началните курсове на обучение – факт, който не се оспорва и от ищцата по делото.
Относно необходимостта от обучението, въведено като изискване от работодателя, съдът е обсъдил доказателствата по делото, като е приел, че методите, използувани от ищцата при работата и с децата също са налагали това обучение, доколкото е установено по делото, че тя е осмивала дете със специални образователни потребности, предвид неговата невъзможност да се справя с учебния материал, накарала го е да й гризе обувката пред целия клас, използувала бой с пръчка /наречена от нея „С. върти пух” и шамари и др.п.
Въз основа на горното, съдът е приел, че исковете са неоснователни и ги е отхвърлил.
В изложението на касационните основания се твърди, че съдът се е произнесъл по правни въпроси, които са разрешени при наличието на предпоставките по чл.280, ал.1, т.1 КТ.
Процесуалноправен въпрос, сочен от касатора е, въведените след изтичане на срока за подаване на въззивна жалба писмени възражения и други допълнения следва ли да се считат част от въззивната жалба и обвързан ли е съдът от тях при произнасянето си по правилността на съдебното решение. Този правен въпрос е неотносим към спора дотолкова, доколкото не е бил въведен в него пред въззивната инстанция в сроковете и по реда, предвиден от въззиваемия, предвид процесуалната възможност, както с отговора на въззивната жалба, така и в проведеното съдебно заседание да направи възражението си в този смисъл и по което съдът е бил длъжен да се произнесе. Липсата на произнасяне от страна на въззивния съд по така посочения процесуален въпрос, води и до липса на основание по допустимостта на касационното обжалване в този смисъл.
Съдът е приел, че трудовото правоотношение на ищцата е прекратено за длъжността, която тя е заемала към момента на уволнението, поради което правния въпрос, свързан с това, коя длъжност следва да се посочи в заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение – заеманата от служителя или друга, е правно неотносим към спора, доколкото съдът не е приел различно от разрешението, дадено с цитираното съдебно решение №93/08.04.2011 г. на ВКС, по гр.д.№ 1141/2010 г. на ІІІ г.о., съгласно което в заповедта следва да се посочи заеманата от работника длъжност към момента на уволнението.
Съдът е приел, че основанието за прекратяването на трудовото правоотношение е това, посочено и в заповедта, като правния въпрос относно разликата между основанието по чл.328, ал.1 т.6 и това по т.11 КТ е правно неотносим към спора.
Предвид изложеното, не са налице основанията по чл.280, ал.1 ГПК, сочени относно допустимостта на касационното обжалване, като същото не следва да се допуска.
С оглед изхода на спора в настоящото производство, на основание чл.78, ал.3 вр. с чл.81 ГПК, в полза на ответника по касационната жалба следва да се присъдят направените разноски в размер на 240 лева.
Водим от горното, състава на ВКС, четвърто отделение на гражданската колегия
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 375/20.05.2013 г., постановено по гр.д.№ 371/2013 г. от състав на окръжен съд – Русе.
ОСЪЖДА А. И. М. съдебен адрес [населено място], [улица], ет. да заплати на СОУ „В.” [населено място], [улица] сумата 240 лева, на основание чл.78, ал.3 вр. чл.81 ГПК.
Определението е окончателно.
Председател: Членове: 1. 2.