Определение по ч. гр.д. на ВКС , І-во гражданско отделение стр.2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 569
София, 22.11.2013 година
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесети ноември две хиляди и тринадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Бранислава Павлова
ЧЛЕНОВЕ: Теодора Гроздева
Владимир Йорданов
разгледа докладваното от съдия Йорданов
ч. гр.дело N 6646 /2013 г.:
Производството е по чл.24,ал.2 З. вр. чл.402 ГПК и чл.274,ал.3, т.2 ГПК.
Образувано е по частна жалба на М. Л. П. срещу определение № 304 /19.08.2013 г. по ч.гр.д. № 242 /2013 г. на Бургаски апелативен съд, с което е потвърдено определение № 1533 /14.06.2013 г. по ч.гр.д. № 1744 /2012 г. на Бургаски окръжен съд, с което е отхвърлена молба на М. Л. П. за отмяна на влязло в сила определение № 2180 /04.09.2012 г., с което е допуснато обезпечение на бъдещ иск по чл.28 от З. (отм.) на К., с ново име Комисия за отнемане на незаконно придобито имущество (КОНПИ) срещу А. К. П. и Д. П. П. чрез налагане на следната обезпечителна мярка: запор върху лек автомобил марка „Ауди”, водел „А8 4.2 К.” с посочени регистрационен номер и номера на рама и двигател и дата на първа регистрация.
Жалбоподателят твърди, че определението е незаконосъобразно и иска отмяната му, като сочи основание за допускане на касационно обжалване.
КОНПИ оспорва наличието на основание за допускане на касационно обжалване и основателността на жалбата.
По искането първоинстанционният съд е приел, че сделката по придобиването на автомобила е извършена след допускане на запора и при изключително занижена цена – 1 000 лева, неадекватна на класа на продадения автомобил с първоначална регистрация 2003 г., който е в добро техническо състояние и който е оценен от Комисията на 25 900 лева, която оценка според извършена от съда проверка на сайтовете за продажба не е завишена. Така съдът е обосновал, че молителят – приобретател по сделката, не е доказала, че е заплатила реалната цена, обосноваваща възмездност на облигационното правоотношение – аргумент по чл.7 от Закона.
За да постанови обжалваното определение въззивният съд е приел, че както се е произнесъл по законосъобразността на обезпечителната мярка, чиято отмяна се иска с определение № 364 /26.11.2012 г. по ч.гр.д. № 343 /2012 г., в което е приел, че частният жалбоподател е придобила автомобила от А. К. П. след като той е бил уведомен за образуваното срещу него производство по З. (нататък и „Закона”), че за законосъобразността на наложената обезпечителна мярка е без значение дали към момента на налагането и ответникът се е разпоредил с отделни имуществени обекти, т.к. ако са извършени валидни разпоредителни актове, наложените запори и възбрани няма да породят действие по отношение на третите добросъвестни лица, които са придобили права от ответника; съдът по обезпечението не събира доказателства дали третото лице е било добросъвестно, т.к. въпросът за добросъвестността на третите лица, придобили имущества по възмезден начин преди налагане на обезпечителните мерки, е по съществото на иска по чл.28 от закона, че за въпросната покупко-продажба е налице презумпцията по чл.7,т.2 от Закона.
По наличието на основания за допускане на касационно обжалване:
Частният жалбоподателят е извел следните процесуално-правни въпроси: При искане по чл.24 З. (отм.) за отмяна на допуснато обезпечение на бъдещ иск върху имущество, собственост на трето лице, трябва ли да се изследва въпросът за добросъвестността при придобиване на това имущество от трето лице; При добросъвестно придобиване на това имущество от трето лице, може ли то да бъде обект на принудително изпълнение и ако не, налице ли е обезпечителна нужда обуславяща допускане на исканото обезпечение; Следва ли при допускане на обезпечението искането да е подкрепено с убедителни писмени доказателства с оглед нормата на чл.22,ал.2 З. (отм.) вр.чл.391 ГПК или позоваването на чл.7,ал.2 З. (отм.) е достатъчно и как презумпцията за знание, че имуществото е придобито от престъпна дейност, би могла да бъде оборена, ако не се изследва дали придобиването от трето лице е добросъвестно или не.
Частният жалбоподател твърди, че липсата на безпротиворечива практика на ВКС по тези въпроси обуславя основанието по чл.280,ал.1,т.3 ГПК.
Настоящият състав намира, че въпросите не са относими към искането по чл.24,ал.2 З. (отм.). Цитираната разпоредба е ясна и не се нуждае от тълкуване, предпоставките за уважаването на искането по нея са посочени в ал.3: към искането по ал.2 се прилага декларация относно източниците на средствата (с които е извършено придобиването), основанието за придобиване на имуществото и доказателствата за това.
Към изложеното следва да се добави, че самото твърдение за липса на уеднаквена практика по приложение на разпоредбата на чл.24,ал.2 З. (отм.) не обосновава наличието на предпоставка по чл.280,ал.1,т.1,т.2 или т.3 ГПК.
Както твърди и частният жалбоподател, по приложението на тази разпоредба са постановени актове на ВКС, които са публикувани и могат да бъда намерени в основните електронни програми за нормативни актове и съдебна практика.
Съгласно приетото ТР № 1 /2010 г. по т.д. № 1 /2009 г. ОСГТК на ВКС частният жалбоподател е следвало да обоснове, че въззивният съд е разрешил изведените въпроси в противоречие с разрешения в съдебни актове или да обоснове непълнота, неяснота или противоречивост на отделна правна норма или че по прилагането и е създадена съдебна практика поради неточното и тълкуване или, че са настъпили изменения в законодателството и обществените условия, които налагат осъвременяване на тълкуването и. Частният жалбоподател не е направила това, поради което не са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното определение.
Настоящият състав намира за основателни и доводите на насрещната страна – КОНПИ, че приетото от въззивния съд разрешение е в съответствие с разрешението, прието с определение № 648 /14.11.2011 г. по ч. гр. д. № 494 /2011 г. на ВКС, ІV г.о., постановено на основание чл.274,ал.3,т.2 ГПК, че както е прието с определение № 59 от 09.02.2010 г. по ч. гр. д. № 721/2009 г. на ВКС, ІІІ г.о., в производството по молба по чл.24 З. не следва да бъде разглеждан въпросът за добросъвестността на третото лице, придобило имуществото на възмездно основание, който (въпрос) подлежи на установяване в производството по иска по чл.28 З. (отм.). Както и че разрешението е в съответствие и с разрешенията в други посочени определения на ВКС.
Поради изложеното и доколкото жалбоподателят не е обосновал предпоставките по чл.280,ал.1,т.1,т.2 и т.3 ГПК, настоящият състав намира, че не са налице основания за допускане на въззивното определение до касационно обжалване.
С оглед изхода от това производство, жалбоподателят няма право на разноски. Насрещната страна КОМПИ не претендира разноски и не е доказал, че е направила такива, поради което и на нея разноски не следва да се присъждат.
Воден от изложеното настоящият състав
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 304 /19.08.2013 г. по ч.гр.д. № 242 /2013 г. на Бургаски апелативен съд.
Определението е окончателно, не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2