1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1333
гр.София, 22.11.2013 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на осемнадесети ноември през две хиляди и тринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ
МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА
при секретаря……………….и в присъствието на прокурора…………..
като разгледа докладваното от съдията Маргарита Георгиева гражданско дело № 5490 по описа за 2013 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба вх. №4171/21.06.2013г. на Н. И. И., чрез адв. А. С. от АК – гр.Ст.З., срещу въззивно решение №242/14.05.2013г. постановено по възз.гр.д.№276/2013г. по описа на Апелативен съд – Пловдив, в частта, с която е потвърдено Решение №114/30.11.2012г. по гр.д.№ 1041/2012г. на ОС – Стара Загора и жалбоподателят е осъден да заплати на Ю. М. Л. сумите 50 000 лева главница и 113.52 лева обезщетение за забава, дължими по договор за заем.
В жалбата се поддържа, че решението на въззивния съд е незаконосъобразно, необосновано и постановено при съществено нарушение на процесуалните правила – основания за отмяна по чл.281 т.3 ГПК.
В изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК касаторът сочи, че касационното обжалване следва да се допусне в хипотезата на чл.280 ал.1 т.1 ГПК по следните значими за изхода на делото въпроси: 1/ „В производство по иск по чл.240 ал.4 ЗЗД, установяването на срок за връщане на заетата сума, е ли обстоятелство, водещо до промяна в основанието на иска“; 2/ Когато в течение на производството, ищецът посочи ново обстоятелство, което е „от значение за изясняване на спора“, респ. „от значение за основанието на иска“, длъжен ли е съдът да постанови изрично определение за „включването на това обстоятелство в предмета на спора“ и да разпредели доказателствената тежест между страните; и/или отчитайки процесуалните преклузии за посочване на нови факти и обстоятелства от страната, да „отхвърли иска като неоснователен“. С изложението касаторът е представил две решения на състави на ВКС, постановени по реда на чл.290 ГПК, като счита, че въззивното решение по поставените въпроси е постановено в противоречие с актовете на касационната инстанция.
В срока за отговор по чл.287 ГПК ответната страна не е ангажирала становище.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК, от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване акт на въззивен съд и е допустима.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, след преценка на релевираните от касатора доводи за касационно обжалване намира, че не са налице предпоставките за касационен контрол на решението на апелативния съд.
Въззивната инстанция е приела, че между страните няма спор относно факта на предаването и получаването на сумата от 50 000 лева, на заемно основание, от страна на ищеца Ю.Л. на ответника Н.И., осъществено на 30.08.2011г. чрез банков превод. По спорното обстоятелство – откога се дължи обезщетението за забава – съдът е приел, че при установената липса на писмена уговорка между страните за срока за връщане на сумата, следва да се зачете обяснението на ищеца, дадено по реда на чл.176 ГПК, съдържащо по-неблагоприятно за него твърдение, а именно, че заемателят е следвало да се издължи до края на 2011г., а не след изтичане на срока по нотариалната покана – 17.11.2011г. В същата насока е и твърдението на ответника, изложено във въззивната му жалба – „изискуемостта на претенцията за връщане на заетото настъпва от деня, следващ договорения краен срок за изпълнение – 31.12.2011г.“ /л.4 от въззивното производство/. С оглед на така установените факти, въззивният съд е изменил първоинстанционното решение само в частта, относно началния момент на обезщетението за забава, като е присъдил същото с начална дата – 01.01.2012г. и в останалата част е потвърдил решението на ОС – Стара Загора.
Поставените от касатора въпроси в изложението му по чл.284 ал.3 т.1 ГПК са неотносими за правния спор и не обосновават приложното поле на чл.280 ал.1 т.1 ГПК. Съгласно т. 1 от ТР № 1/ 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, касаторът е длъжен да изложи ясна и точна формулировка на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното решение и значението му по чл. 280 от ГПК. Върховният касационен съд няма право да извлича този въпрос или да допуска обжалването по въпрос, който не е формулиран, освен ако не се касае за въпрос, свързан с допустимостта и валидността на решението.
Поставените от касатора въпроси не отговарят на изискванията за годно общо основание за допустимост, защото от една страна – те не са били предмет на решаващата дейност на въззивната инстанция, а от друга- отговорът на същите е свързан с проверка на правилността на решението на въззивния съд. Доводите за евентуално допуснати от въззивния съд процесуални нарушения при преценката на доказателствата и мотивирането на съдебния му акт, или за неправилно приложение на материалния закон, по същество са основания за отмяна на решението по чл. 281 от ГПК, но не съставляват основания по чл.280 ал.1 ГПК за допускане на касационното обжалване.
С цитираното ТР№1/2010г. на ОСГТК е прието, че поставеният от страната материалноправен или процесуалноправен въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното дело, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд, или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Във фазата по селекция на жалбите касационният съд не преценя законосъобразността на направените от въззивния съд изводи. Тази проверка може да се извърши, само ако бъде допуснато касационно обжалване, за което в случая не са налице предпоставки.
Най-общо следва да се посочи, че изменението на иска като процесуално действие е предприета от ищеца и допусната от съда промяна на предмета на спора, или на страните. Изменението на иска предполага промяна на основанието /фактическите и правни твърдения за правото/, на петитума /вида на търсената защита/, или на страните. В този смисъл не представлява изменение на иска уточнението на фактите /като основание/, без да се изменят, а само изясняват от гл.т. на допълнителни параметри като време, място и др.
По изложените съображения искането за допускане на касационно обжалване на атакуваното въззивно решение е неоснователно и следва да се остави без уважение.
Водим от горното и на основание чл.288 ГПК, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 242/14.05.2013 г., постановено по въззивно гражданско дело № 276/2013 г. по описа на Апелативен съд – Пловдив.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1.
2.