О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1343
София 25.11.2013 г.
В И М Е Т О НА Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на шестнадесети октомври, две хиляди и тринадесета година в състав:
Председател : БОРИСЛАВ БЕЛАЗЕЛКОВ
Членове : МАРИО ПЪРВАНОВ БОРИС ИЛИЕВ
изслуша докладваното от съдията Марио Първанов гр. дело № 5013/2013 г.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на „Л. – С. к. и. г.”, [населено място], подадена от пълномощниците му адвокат Л. Т. и адвокат Р. Г., срещу въззивно решение №678 от 08.04.2013 г. по гр. дело №4150/2012 г. на Софийския апелативен съд, с което е потвърдено решение №2194 от 19.04.2011 г. по гр.дело №12283/2010 г. на Софийския градски съд. С първоинстанционното решение касаторът е осъден да заплати на Т. Т. Б.-М. на основание чл. 55, ал. 1, пр. 3 ЗЗД сумата от 50000 евро заедно със законната лихва върху тази сума, считано от 10.05.2010 г. до окончателното и изплащане; на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата от 1502.83 евро обезщетение за забава върху главницата за периода от 29.01.2010 г. до 10.05.2010 г., както и сумата от 7110 лв. деловодни разноски. Оставен е без разглеждане евентуалният иск с правно основание чл. 59 от ЗЗД за сумата от 50000 евро.
Въззивният съд е приел, че с приложената по делото депозитна разписка от 25.03.2008 г. се установява, че на посочената дата ищцата предварително е депозирала на ответника сумата от 50000 евро, като гаранция за възнаграждението, което трябва да получи за посредничеството му да се сключи в срок до един месец предварителен договор за учредяване право на строеж върху два имота, находящи се в [населено място].
Изрично в разписката е посочено, че депозитът не се възстановява, ако депозиралият сумата откаже да подпише предварителен договор за покупко – продажба на имота, при изявено съгласие на собствениците. В разписката няма данни за съществените елементи от съдържанието на предварителния договор за учредяване на право на строеж върху недвижим имот, както и на съществените елементи от съдържанието на предварителен договор за покупко – продажба на недвижим имот. По делото са събрани доказателства, че депозираната сума е била получена от лице, заемало длъжността юрист, на основание трудов договор с ответника.
С отговора на исковата молба ответникът е представил проект на договор за предварително проучване, проектиране и учредяване на право на строеж върху процесните два недвижими имота, който предвижда обезщетение за учредителите с жилищни и други площи в размер на 40% от общата застроена площ. В този проект възложителите не са персонифицирани, а за изпълнител /суперфициар/ е посочен [фирма]. С отговора на исковата молба е приложено предложението на собствениците на двата имота до посредника, което визира обезщетение в размер на 45% от общата застроена разгърната площ, а от идеалните части 10-12%. Няма писмени доказателства, изходящи от собствениците за промяна на тяхната позиция, относно размера на обезщетението.
Предварителен договор за учредяване право на строеж върху посочените два имота не е сключен в срок до 25.04.2008 г., както и няма данни да са водени преговори за сключване на предварителен договор за покупко – продажба на имотите и депозантът да е отказал сключването му при изявено съгласие на собствениците – продавачи.
С нотариална покана рег. № 784 от 28.01.2010 г., връчена на ответника на 29.01.2010 г., ищцата е развалила договора от 25.03.2008 г. и е поискала връщане на дадената сума от 50000 евро.
Според въззивния съд от изложеното следва да се приеме, че по реда на чл. 87, ал. 1 от ЗЗД е развален с обратно действие сключеният между страните двустранен възмезден договор, поради което ответникът следва да върне всичко получено по договора.
Получаването на сумата от 50000 евро от ответника се установява по делото с издадената от него депозитна разписка, поради което искът следва да се уважи в пълния предявен размер, като се присъди и законната лихва от деня на подаване на исковата молба.
Не са събрани доказателства, че ответникът е изпълнил точно поетите задължения към ищеца.Това е така, защото ответникът се е задължил да посредничи за сключването на предварителен договор за учредяване право на строеж върху два недвижими имота и на това основание е получил предварително, като гаранция уговореното възнаграждение. Няма доказателства, които да обосновават твърденията му, че на ищцата е предложен проект на предварителен договор за учредяване на ограниченото вещно право на строеж, съгласно предварителните им уговорки за обема, в който ще обезщетяват собствениците на имотите, което да е прието от последните и по вина на ищцата да не е сключен окончателния договор. П. по делото проект на предварителен договор касае друг субект на частното право и в него е предвидено обезщетение, което по размер е дори по – малко от това, което са поискали собствениците и за което са се обърнали към ответника.
Ответницата по касационната жалба Т. Т. Б.-М., [населено място], оспорва жалбата.
Касаторът е изложил доводи за произнасяне в обжалваното решение по следните правни въпроси: за възможността неизправната страна да развали договора и чия е доказателствената тежест за доказване на изправността; допустимо ли е кредитор да развали договора без да даде подходящ срок за изпълнение; допустимо ли е със свидетелски показания да се установяват договорености, за които се твърди, че са уговорени устно, извън писмения договор, при положение, че договорът е с цена над 5000 лв. и ако договорът е сключен без представителна власт необходимо ли е да бъде потвърден или е достатъчно да се оспори предявеният срещу него иск. Твърди, че тези въпроси са решавани противоречиво от съдилищата и са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Представени са ТР на ОСГК на ВС и съдебни решения.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, намира, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на решение №678 от 08.04.2013 год. по гр. дело №4150/2012 г. на Софийския апелативен съд. Вторият и третият от повдигнатите въпроси са обусловили изхода на делото, но те не са решавани противоречиво от съдилищата и не са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Въззивният съд е съобразил трайно установената практика, че недаването на подходящ срок за изпълнение при разваляне на договора не е съществено, ако такъв срок фактически е изтекъл след това и при съществуващи устни уговорки са допустими свидетелски показания за тях, а непаричната престация се доказва с всички доказателствени средства. Останалите повдигнати въпроси не обуславят крайното решение, защото въззивният съд не е приел, че ищцата е неизправна страна по договора и процесният договор е сключен от ответника без представителна власт.
Съобразно изхода на спора на ответницата по касационната жалба не следва да се присъждат деловодни разноски, защото такива не са поискани и направени.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №678 от 08.04.2013 г. по гр. дело №4150/2012 г. на Софийския апелативен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.