4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1351
гр. София, 26.11.2013 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и пети ноември две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Бойка Стоилова
ЧЛЕНОВЕ: 1. Мими Фурнаджиева
2. Велислав Павков
при секретаря в присъствието на прокурора като разгледа докладваното от съдията Павков гр.д.№ 5591 по описа за 2013 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма] против решение № V-152/08.11.2012 г., постановено по гр.д.№ 1720/2012 г. от състав на Окръжен съд – Бургас.
Ответникът по касационната жалба я оспорва, с писмен отговор.
Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима.
Въззивният съд се е произнесъл по предявени обективно съединени искове с правно основание чл.403, ал.1 ГПК, при условията на частично предявяване относно размера на същите. Съдът е приел, че предявените искове са неоснователни, тъй като не са налице предпоставките на чл.403, ал.1 ГПК относно ангажиране отговорността на ответника. Ищецът е поддържал, че по силата на обезпечение, допуснато в полза на ответника, е наложен запор на собствен негов товарен автомобил. Производството по делото, образувано въз основа на предявения иск, чието обезпечаване е било допуснато чрез налагането на запора, е било прекратено с влязло в сила определение. Ищецът твърди, че е претърпял вреди, причинени от неизползуването на товарния автомобил, изразяващи се в пропуснати ползи, както и вреди, изразяващи се в причинени технически неизправности по същия автомобил и изразяващи се в средствата, необходими за тяхното отстраняване. Съдът е приел от фактическа страна, че е налице основание да се ангажира отговорността на ответника, доколкото производството по иска, вземането по което е било обезпечено с налагането на обезпечителната мярка запор на МПС, е било прекратено. От друга страна, съдът е приел, че ищецът не е доказал вредата, настъпила за него и резултат от наложената обезпечителна мярка. За да достигне до този извод, съдът е отчел, че по делото не са събрани доказателства, които да доведат до безспорен извод, че използувайки автомобила, ищецът е щял да реализира печалба, както и че тази печалба ще бъде в посочения от него размер като цена на исковата му претенция. По отношение на претенцията за обезщетение за претърпени вреди, изразяващи се в средства за ремонт на автомобила, съдът е приел, че същата е неоснователна, тъй като поделото действително са събрани доказателства за извършен такъв ремонт, но осъществен от трето на спора лице и за негова сметка, поради което ищецът не е претърпял вредите по тази претенция.
В изложението на касационните основания се твърди, че съдът се е произнесъл по процесуално правен въпрос, без да се сочи в коя хипотеза на чл.280, ал.1 ГПК се сочи правния въпрос. От цялостния текст на изложението може да се направи предположение, че касаторът се позовава на разпоредбата на чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Соченият правен въпрос е относно възможността на съда да мотивира своето решение, без да вземе предвид прието по делото експертно заключение. Следва да се отбележи, че съдът е приел, поради липсата на доказателства, че за процесния период липсва доказване на твърдението на ищеца, че би реализирал печалба, използувайки автомобила, докато приетото експертно заключение по делото дава изводи на вещото лице относно предполагаема печалба, на базата на твърденията на ищеца. Последните обаче подлежат на доказаване от страна на ищеца, доколкото той основава претенцията си въз основа именно на тези твърдения. Липсата на успешно проведено доказване на фактите и обстоятелствата, на които се основават те, е довел съда до извод за неоснователност на иска за присъждане на обезщетение за пропуснати ползи, без да се обсъжда размера на обезщетението, тъй като не са налице, според съда, основания за ангажиране на отговорността на ответника. В този смисъл, съдът е отрекъл необходимостта на се обсъдят всички доказателства по делото, в т.ч. и експертно заключение, но с оглед установените по делото факти и липсата на основание за ангажирането на отговорността на ответника, не е обсъдил обезщетението по размер, в каквато насока е било събрано цитираното доказателство. Така поставен, правния въпрос е неотносим към спора и не може да бъде основание за произнасяне в насока допустимост на касационното обжалване.
Вторият правен въпрос, поставен все в хипотезата на чл.280, ал.1, т.3 ГПК е относно приложението на чл.403, ал.1 ГПК, като се твърди, че единствено допускане на обезпечение и прекратяването на делото по обезпечения иск е достатъчно основание за ангажирането на отговорността на ответника. Текстът на разпоредбата на чл.403 ГПК е ясен и непротиворечив, като от тази разпоредба както въззивният съд, така и постоянната съдебна практика приема, че освен изложените от касатора предпоставки, следва да е налице вреда, настъпила за ищеца по този иск, която да се намира в пряка и непосредствена причинна връзка с наложената обезпечителна мярка, както и че доказването на тази вреда, предвид общия принцип за доказателствената тежест при деликта, се носи от страната, която претендира обезщетението. Липсата на противоречие, наличието на постоянна съдебно практика по този правен въпрос, както и съобразяването в правните си изводи от страна на въззивния съд с тази практика по приложението на чл.403, ал.1 ГПК, води до липса и на касационното основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК относно допустимостта на касационното обжалване.
Предвид изложеното, не са налице касационните основания, сочени от касатора, относно допустимостта на касационното обжалване.
С оглед изхода на спора пред настоящата инстанция, в полза на ответника по касационната жалба следва да се присъдят направените по делото в това производство съдебни и деловодни разноски, в размер на 1200 лева, заплатено адвокатско възнаграждение по представения договор за правна защита и съдействие № 141171/19.08.2013 г.
Водим от горното, състава на ВКС, четвърто отделение на гражданската колегия
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на № V-152 / 08 . 11.2012 г., постановено по гр.д.№ 1720/2012 г. от състав на Окръжен съд – Бургас.
ОСЪЖДА [фирма] ЕИК[ЕИК] съдебен адрес [населено място], [улица], ет., адв. Р.С. да заплати на [фирма] ЕИК[ЕИК] [населено място],[жк] [улица] сумата 1200 /хиляда и двеста/ лева, на основание чл.78, ал.3 вр. чл.81 ГПК.
Определението е окончателно.
Председател: Членове: 1. 2.