5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 770
гр. София, 27.11.2013 г.
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и пети ноември през две хиляди и тринадесетата година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ
като изслуша докладваното от съдия Фурнаджиева ч.гр.д. № 6638 по описа на четвърто гражданско отделение на ВКС за 2013 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 278, ал. 1, вр. чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК.
Образувано е по частната касационна жалба на Д. К. К. от [населено място], Х. К. А. от [населено място], С. Г. Я. от [населено място], В. М. П. от [населено място], Г. М. Я. от [населено място], Д. И. Я. от [населено място], Г. И. В. от [населено място], Н. И. Я. от [населено място], Г. Д. В. от [населено място], Н. Д. В. от [населено място], Н. Г. Х. от [населено място] и В. Г. В. от [населено място], чрез процесуалните си представители адв. С. Г. и Е. А., против определение № 1972 от 26 юни 2013 г., постановено по ч.гр.д. № 1494 по описа на окръжния съд в гр. Бургас за 2013 г., с което е потвърдено определение № 332 от 20 май 2013 г., постановено по гр.д. № 155 по описа на районния съд в гр. Несебър за 2013 г. за прекратяване на производството по делото по предявените искове за нищожност на нотариален акт и на сделка, и в полза на Е. и С. Б. са присъдени разноски.
В жалбата се сочи, че определението е неправилно, тъй като частните жалбоподатели са собственици с възстановено право на собственост в производство по чл. 14, ал. 3 ЗСПЗЗ; първите двама ответници са във владение на имота на нищожно правно основание на техните праводатели – другите двама ответници, тъй като последните са признати за собственици на незастроено място, без да е взета предвид императивната забрана на § 4б, ал. 1 ПЗР ЗСПЗЗ, че за ползватели, на които е предоставена за ползване земя, разположена на по-малко от 10 км от крайбрежната ивица, се изключва предоставената от закона възможност за изкупуването й, а процесният имот е на 600 м по права линия от морската ивица; с оспорения нотариален акт първите двама ответници купуват от вторите двама процесния имот; частните жалбоподатели са предявили срещу първите двама ответници ревандикационен иск, но производството е прекратено, като е прието, че искът е заведен преждевременно, тъй като не е приложена скица, заверена от поземлената комисия и от техническата служба на общината; това разрешение противоречи на задължителната съдебна практика по решение № 219 по гр.д. № 807/2010 г., І г.о.; тъй като вторите двама ответници не са могли да придобият валидно правото на собственост на процесния имот, то е налице начална нищожност на правното им основание, което налага отмяната на нотариалния акт; поради липса на предмет е нищожна правната сделка между първите и вторите двама ответници; спрямо ищците изобщо не е започвала да тече придобивна давност. В изложение на основанията за допускане на касационното обжалване по реда на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се сочи, че ВКС следва да даде отговор на въпросите: налице ли е правен интерес у частните жалбоподатели като трети лица да твърдят и доказват нищожност на правното основание на праводателя и липса на транслативен ефект за правото на собственост, поради това, че предметът на сделката е извън гражданския оборот по отношение на сделката, оформена в н.а. № **/98 г. на нотариус Ст. А., в която прехвърлителят се легитимира на нищожно правно основание като собственик с н.а. № **/95 г. Н., тъй като няма и никога не е имал качеството на ползвател по смисъла на § 4 ПЗР ЗСПЗЗ (сочи се основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК); кой е моментът, от който следва да се счита възстановено правото на собственост на първоначалните собственици и техните наследници в производството за земеделска реституция по ЗСПЗЗ, евентуално кой е началният момент за придобивната давност за придобиването правото на собственост по отношение на имот, обект на земеделска реституция, в полза на трети лица, против земеделските реститути, и тече ли такава давност, ако не е завършен фактическият състав по придобиването правото на собственост на земеделските реститути, поради незавършеност на смесения фактически състав на реституцията (поддържат се основанията по чл. 280, ал. 1, т. 2 и 3 ГПК, като се цитира решение № 219 по гр.д. № 807/2010 г., І г.о.).
Ответниците Е. Б. и С. Б. – двамата от [населено място], чрез процесуалния си представител адв. П. Т., в отговор на частната жалба поддържат становище както за липса на основание за допускане на касационното обжалване, така и за правилността на обжалваното определение.
Частната жалба е постъпила в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК.
С определението си въззивният съд сочи, че с разпореждане е указано на ищците да посочат дали твърдят нищожност на конкретно нотариално действие, както и обстоятелствата, обуславящи правния им интерес от предявяване на иск за обявяване нищожност на сделка, по която не са страни, както и обстоятелствата, относими към соченото основание за нищожност, а ищците поддържат, че имотът, предмет на сделката, е извън гражданския оборот, поради което сделката е с невъзможен предмет. Съдът изтъква, че при постановяване на определение за неприемане за съвместно разглеждане на инцидентните установителни искове съдът не дължи проверка за допустимостта им. Заключено е, че ищците не са страна по атакуваната сделка, поради което уважаването на тяхната претенция не би се отразило на правното им положение, и не е налице правен интерес от търсената с иска защита. Допълнително се изтъква, че между страните е водено съдебно производство по иск по чл. 108 ЗС, завършило с влязло в сила решение, с което ищците са признати за собственици, а ответниците са осъдени да предадат владението на процесния имот, поради което правният спор е разрешен със сила на пресъдено нещо.
К. съд приема, че не са налице основания за допускане на касационното обжалване.
На първо място се поставя въпросът за наличието на правен интерес у частните жалбоподатели като трети лица да твърдят нищожност на правното основание на праводателя и липса на транслативен ефект за правото на собственост поради това, че предметът на сделката е извън гражданския оборот. Този въпрос е в унисон с твърденията на частните жалбоподатели по сочената от тях забрана за придобиване на имот по смисъла на § 4б, ал. 1 ПЗР ЗСПЗЗ, но съдът не е дал отговор на подобен проблем. Заключението на съда е, че ищците не са обосновали правния си интерес да се намесят в чужда правна сфера – тази на страните по атакуваната сделка, от една страна, а от друга спорът за собственост по отношение на процесния имот вече е разрешен в полза на ищците с влязло в сила съдебно решение, поради което такъв правен спор няма. Тъй като правният въпрос не е поставен спрямо обусловило изхода на спора разрешение на въззивния съд, то допускане на касационното обжалване, както и съобразяване на посочена съдебна практика, не се налагат.
Вторият правен въпрос, който е съчетание от множество правни проблеми – за момента на възстановяване на правото на собственост по ЗСПЗЗ, за началото на придобивна давност по отношение на такива имоти, тече ли давност при незавършен фактически състав на земеделската реституция, няма каквото и да е отношение към обусловило изхода на спора разрешение на въззивния съд. Проблемът, разглеждан от въззивния съд, е допустимостта на иск за нищожност на сделка, без да е обоснован правният интерес на ищеца от съответната намеса, след като не е страна по сделката. В обжалваното определение съдът не е излагал съображения за момента на възстановяване на правото на собственост по отношение на процесния имот, нито пък се е произнасял по твърдения за придобиване на имота по давност. Затова поставените проблеми не обосновават допускане на касационното обжалване. В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване частните жалбоподатели поддържат по този кръг въпроси наличие на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК, като за противоречиво на даденото от въззивния съд тълкуване сочат решение на ВКС по чл. 290 ГПК. Ако от страна на жалбоподателите беше посочено общото основание за допускане на касационното обжалване и беше налично решение на ВКС по чл. 290 ГПК, в което да е разрешен по различен начин съответният правен въпрос, то тогава касационното обжалване би било допустимо в първата хипотеза на чл. 280, ал. 1 ГПК, а не във втората. Накрая, след като частните жалбоподатели не са поставили правен въпрос по обусловило изхода на спора разрешение на въззивния съд, то касационният съд не може да извърши преценка за наличие на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
Ответниците Б. претендират присъждане на разноски за касационното производство, които са в размер на 500 лева, заплатени по договор за правна защита и съдействие, и им се дължат на основание чл. 78, ал. 3 ГПК.
Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване определение № 1972 от 26 юни 2013 г., постановено по ч.гр.д. № 1494 по описа на окръжния съд в [населено място] за 2013 г.
ОСЪЖДА Д. К. К., ЕГН [ЕГН], с адрес в [населено място], [улица], Х. К. А., ЕГН [ЕГН], с адрес в [населено място], [улица], С. Г. Я., ЕГН [ЕГН], с адрес в [населено място], [улица], В. М. П., ЕГН [ЕГН], с адрес в [населено място], [улица], Г. М. Я., ЕГН [ЕГН], с адрес в [населено място], [улица], Д. И. Я., ЕГН [ЕГН], с адрес в [населено място],[жк], [жилищен адрес] Г. И. В., ЕГН [ЕГН], с адрес в [населено място], [улица], вх. , ет. , Н. И. Я., ЕГН [ЕГН], с адрес в [населено място],[жк], вх. , ет. , Г. Д. В., ЕГН [ЕГН], с адрес в [населено място], [улица], Н. Д. В., ЕГН [ЕГН], с адрес в [населено място], [улица], Н. Г. Х., ЕГН [ЕГН], с адрес в [населено място], [улица] В. Г. В., ЕГН [ЕГН], с адрес в [населено място], [улица], да заплатят на Е. З. Б. и С. Байрам Б. – двамата с адрес в [населено място], бл. „” , ет. , ап. , сумата от 500,00 (петстотин) лева разноски за касационното производство.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: