8
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1364
София, 29.11.2013 г.
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и пети ноември през две хиляди и тринадесетата година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: СТОИЛ СОТИРОВ
МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
като изслуша докладваното от съдия Фурнаджиева гр.д. № 1388 по описа на четвърто гражданско отделение на съда за 2012 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на Д. В. Й. от [населено място], чрез процесуалния си представител адв. С. Д., против въззивното решение № 4005 от 31 май 2012 г., постановено по гр.д. № 3840 по описа на Софийския градски съд за 2012 г., с което е потвърдено решение № 1022 от 3 февруари 2012 г., постановено по гр.д. № 37027 по описа на районния съд в гр. София за 2011 г. за отхвърляне на предявения от Д. Й. против Л. П. И., В. Д. Й. и Н. Д. Й. – тримата от [населено място], иск за освобождаване и предаване държането на недвижим имот.
С определение № 190 от 15 юли 2013 г. по настоящото дело съдът спря производството по делото до постановяване на решение по тълкувателно дело № 6/2012 г., ОСГТК. С постановяване на тълкувателното решение по цитираното дело пречката пред развитието на касационното производство е премахната, поради което производството по делото следва да се възобнови.
В касационната жалба се сочи, че решението е неправилно поради нарушение на материалния и процесуалния закон и е необосновано, защото съдът не се е съобразил със задължителна практика на ВКС по прилагане на чл. 233 ЗЗД, според която наемателят е длъжен да върне наетата вещ, като предаването е двустранен акт на наемателя и наемодателя; съдът неправилно приравнява напускането на имота с предаване на държането му; съдът неправилно приема, че напускането на жилището от ответниците четири месеца след подаването на исковата молба означава изпълняване на задължението, което ищецът е поискал от съда да му вмени – да предаде вещта с проявена грижа на добър стопанин; съдът не е съобразил, че четири месеца след отпадане на основанието за държане на имота и въпреки исковата молба, имаща характер на покана, ответниците не са предали имота; съдът е нарушил чл. 47 ГПК, като е прибегнал до назначаване на особен представител на ответниците, без да прибегне до възможността на т. 6 – не е предложено на друго живеещо на същия адрес лице връчване на призовките; съдът е извършил неправилно произнасяне и непроизнасяне по отношение на разноските, тъй като не се е произнесъл по отношение на искането на ищеца за заплащане от ищците на направени и поискани основателно разноски по делото, претърпени от това, че след основателно заведения иск, ответникът и след отпадане на основанието да го държи, не е предал по надлежния законен ред имота, като вместо това съдът не основателно е осъдил ищеца да внесе вече внесени разноски; съдът не се е произнесъл по искането по чл. 248, ал. 1 ГПК; въззивният съд не е съобразил, че наемателят с неизпълнение на задължението си да предаде имота с протокол на наемодателя, е лишил последния от възможността да претендира претърпени вреди. В изложение на основанията за допускане на касационното обжалване по реда на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК към касационната жалба се сочи, че касационното обжалване следва да се допусне по въпросите: извършил ли е наемателят, след отпадане на 17 август 2011 г. на основанието за държане на наеманото от него жилище или след предявения на 29 август 2011 г. срещу него иск предаване/приемане с двустранен акт между него и наемодателя на държаното от него жилище (поддържа се основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК и се сочат решение № 233 по гр.д. № 630/94 г., петчленен състав, решение № 2 по гр.д. № 4396/2007 г., ІІІ г.о., решение № 113 по т.д. № 753/2008 г., ІІ т.о., решение № 234 по гр.д. № 1225/2000 г., V г.о., решение № 1236 по гр.д. № 5465/2007 г., ІІ г.о., решение № 1091 по гр.д. № 3183/2007 г., ІІІ г.о., определение № 93 по т.д. № 554/2008 г., ІІ т.о., определение № 335 по т.д. № 185/2008 г., І т.о., определение № 999 по гр.д. № 1513/2010 г., ІV г.о.); съдът – първоинстанционният и въззивният, неправилно, в нарушение на чл. 47 ГПК е приложил/неприложил способите за призоваване, преди да прибегне до назначаване на особен представител по т. 6, а именно не са предложени на друго живеещо на същия адрес лице връчване на призовките, след като длъжностното лице по призоваването е установило, че вратата на жилището не му е отваряна от ответниците и е отбелязало, че не е намерено на адреса, то е било длъжно да предприеме следващите стъпки по чл. 47 ГПК за връчване на книжата, но това не е сторено, нито указано от съда, който преждевременно е постановил назначаване на особен представител на ответниците, които реално живеят в семейното жилище и са продължили да живеят без основание още четири месеца след поканата/исковата молба в жилището, като по принцип по всички дела, дори и когато са ищци, не отварят вратата за получаване на съдебна книжа (поддържа се основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК и се сочи решение № 497 по гр.д. № 1235/2010 г., ІІ г.о.); неправилно произнасяне и непроизнасяне по отношение на разноските, тъй като съдът не се е произнесъл по отношение на искането на ищеца за заплащане от ответниците на сторените и поискани основателно разноски по делото, претърпени поради това, че след основателно заведения иск ответникът не предал по надлежен законен ред имота в продължение на четири месеца след отпадане на основанието за държане на имота, а съдът неоснователно е осъдил ищеца да внесе вече внесени разноски, и липсва произнасяне от съда по искане по чл. 248, ал. 1 ГПК за изменение на решението в частта на разноските (поддържа се основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК и се сочат определение № 505 по ч.т.д. № 12/2009 г., ІІ т.о., определение № 178 по гр.д. № 637/2009 г., ІІ г.о., определение № 107 по гр.д. № 4529/2009 г., ІV г.о.); въззивният съд не се е съобразил, че наемателят именно защото не е изпълнил задължението си да предаде жилището с протокол на наемодателя, от който да е видно състоянието на същото към датата на предаването, заплатени ли са извършените от него консумативни разходи, е лишил наемодателя от възможността да претендира след напускането му по незаконосъобразен начин на жилището по заведения от наемодателя след отпадането на основанието за наемателя да държи жилището и иска по чл. 233, ал. 2 ЗЗД за претърпени вреди, тъй като за тях наемодателят е узнал четири месеца след завеждане на иска, а именно че наемателят е напуснал жилището, без да изпълни задължението си да го предаде на наемателя, без да стори това по надлежен ред и то с виновно извършени от него реални вреди на наемодателя (сочи се решение № 2061 по гр.д. № 5798/1957 г., ІV г.о.).
С „допълнение към касационната жалба” се сочи, че се обжалва и допълнително решение от 4 юли 2012 г., тъй като съдът незаконосъобразно не е уважил искането на касатора за присъждане на разноски, тъй като ответникът с поведението си е станал причина за основателно заведения иск за предаване на държането на собственото на касатора жилище, като мотивите на касатора са изложени в т. ІІІ на касационната жалба.
Ответниците Л. П. И., В. Д. Й. и Н. Д. Й., тримата от [населено място], чрез особения си представител адв. С. Л., в отговор на касационната жалба сочат доводи за липса на основание за допускане на касационното обжалване, както и за неоснователността на жалбата.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК.
С решението си въззивният съд приема неоснователността на предявения иск въз основа на свидетелски показания, според които ответниците по иска са били видени за последен път на адреса на 18 декември 2011 г. да блъскат вратата на жилището, след който момент никой не живее там, стаите са празни, всички кабели са отрязани, всичко било свалено и изнесено. Прието е, че основанието за ползване на имота е отпаднало с настъпването на пълнолетието на ответницата Н. на 17 август 2011 г., а ответниците са напуснали имота на 18 декември 2011 г., от този момент не го обитават и не препятстват ползването на ищеца. С оглед тези обстоятелства е прието за неоснователно твърдението на ищеца за преждевременно назначаване на особен представител от страна на районния съд. Заключено е, че е неоснователно искането за предаване на вещ, след като е налице напускане от страна на ответниците, а предявеният иск е за предаване на вещ, но не и за вменяване на задължение да се върне вещта с протокол, с проявена грижа на добър стопанин, или извършване на отчет за консумирана електрическа енергия и вода. С допълнително решение без номер от 4 юли 2012 г. по същото въззивно гражданско дело, по искане на касатора да се допълни въззивното решение с присъждане на сторените от него разноски, съдът е отхвърлил искането с мотива, че първоинстанционното решение е потвърдено и касаторът е осъден да заплати на особения представител сумата от 150 лева.
К. съд приема, че не са налице основания за допускане на касационното обжалване, тъй като касаторът не е посочил общото основание за допускане на касационно обжалване.
Според задължителните указания, дадени от ВКС в ТР № 1 по тълк.д. № 1/2009г., ОСГТК, т. 1, правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното въззивно решение, е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по конкретното дело. При поставен правен въпрос, касационният съд има единствената възможност да го уточни и конкретизира, но не е задължен да го изведе от изложението към касационната жалба. ВКС изрично подчертава, че непосочването на правния въпрос от значение за изхода на конкретното дело само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване, без да се разглеждат сочените допълнителни основания за това – основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1-3 ГПК.
На първо място е поставен проблемът за това дали ответниците са предали на ищеца процесното жилище. Това е въпрос по фактите по делото, а не касае правен извод на въззивния съд. Според мотивите на съда, прието е, че ответниците са напуснали имота, не го обитават, и не препятстват ищеца да го ползва. Касаторът е пропуснал да постави правния въпрос за начина, по който следва да бъде осъществено предаването на вещта по чл. 233, ал. 1 ЗЗД (представената съдебна практика е приложима именно към този проблем), или да постави относимия към мотивите на съда правен въпрос – достатъчно ли е наемателят да напусне жилището, да не го обитава повече и да не препятства ползването му от наемодателя, за да се приеме, че е извършено предаване по смисъла на чл. 233, ал. 1 ЗЗД.
На второ място се поставя проблем по приложението на чл. 47 ГПК. Според мотивите на съда в обжалваното решение, след като ответниците са напуснали имота на 18 декември 2011 г. и до този момент не го обитават, и не пречат на ищеца да ползва имота, то твърдението за преждевременно назначаване от страна на районния съд на особен представител, е неоснователно. Извън обстоятелството, че формулиран правен въпрос по приложението на чл. 47 ГПК липсва, то изводите на съда по твърдението за преждевременност на назначаване на особен представител на ответниците, не са обусловили изхода на спора. Макар да е вярно, че в уведомление за В. Й., приложено на л. 25 от първоинстанционното дело, и на Л. И., приложено на л. 28 от същото дело, да е изрично отразено, че лицето живее на адреса и по време на посещенията в жилището има хора, но не отварят вратата, то такова изявление е относимо към твърдението на ищеца, че жилището не му е било предадено към датата на предявяване на иска, но каква е обуславящата роля за изхода на спора на назначаването на особен представител преждевременно според касатора, не се изяснява. По посочените причини и вторият правен проблем не обосновава допускане на касационното обжалване.
На трето място се поставя правният проблем за разноските за особения представител на ответниците. И тук касаторът не е поставил правен въпрос, който да може да бъде подложен на преценка по критериите на чл. 280, ал. 1 ГПК. С допълнително въведени съображения касаторът сочи, че обжалва допълнителното решение, в което съдът единствено е изложил, че поради потвърждаването на първоинстанционното отхвърлително за касатора решение, разноски не му се дължат. Ако касаторът всъщност е твърдял, че по аргумент на чл. 78, ал. 2 ГПК, след като ответникът с поведението си е дал повод за завеждане на делото, то разноските следва да бъдат възложени върху него, е следвало да постави относимия правен въпрос. Поддържа се още от касатора, че съдът неоснователно е осъдил ищеца да внесе вече внесени разноски, но подобни мотиви липсват в допълнителното решение. Ето защо по третия кръг проблеми не е налице основание за допускане на касационното обжалване.
На последно място касаторът заявява интереса си от водене на съответния иск – неизпълнението на задължението на ответниците да предадат жилището с протокол лишава касатора от възможността да претендира след напускането им претърпени вреди. В процесния случай обаче съдът не е намерил предявения иск за недопустим поради липса на правен интерес, а го е приел за неоснователен, тъй като жилището е напуснато и на касатора не се пречи да го ползва. Независимо дали изводът на въззивния съд е правилен или не, липсата на правен въпрос във връзка с неизпълнението на съответното задължение от страна на ответниците препятства допускането на касационното обжалване.
Предвид непоставянето на правен въпрос по обусловило изхода на спора разрешение на въззивния съд, преценката на представената съдебна практика по хипотезите на чл. 280, ал. 1 ГПК, е ненужна.
По делото е подадена и частна жалба от Д. В. Й. от [населено място], чрез процесуалния си представител адв. С. Д., против определение без номер от 4 юли 2012 г., постановено по гр.д. № 3840 по описа на Софийския градски съд за 2012 г., с което е оставено без уважение искането на Й. да бъде изменено решение № 4005 от 31 май 2012 г., постановено по гр.д. № 3840 по описа на Софийския градски съд за 2012 г., в частта му за разноските.
Производството е по реда на чл. 274, ал. 2 ГПК.
В частната жалба се сочи, че определението е неправилно, защото в него липсват мотиви за неуважаване на искането за присъждане на разноски; съдът неправилно се е произнесъл веднъж с допълнително решение, веднъж с определение, по единното искане за изменение и допълнение на решението по отношение на разноските по делото. Претендира се присъждане на разноски, тъй като ответниците са станали причина за завеждането на иска поради неизпълнение на задължението си да предадат жилището след отпадане на основанието за ползването му, и са продължили да го ползват четири месеца. Иска се заплащане на платена държавна такса, вноска за особен представител и адвокатско възнаграждение.
Ответниците Л. П. И., В. Д. Й. и Н. Д. Й. – тримата от [населено място], чрез особения си представител адв. С. Л., в отговор на касационната жалба поддържат доводи за неоснователността й.
Частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК.
С обжалваното определение съдът приема, че действително на 30 май 2012 г. Д. Й. е внесъл дължимата държавна такса от 150 лева, но по друго дело – дело № 3040/2012 г., а не по настоящото, което е 3840/2012 г.; при тези обстоятелства искането за изменение на решението в частта му за разноските е неоснователно, а Й. може да поиска освобождаване на неправилно внесена държавна такса.
Съдът приема, че обжалваното определение е недопустимо, по следните съображения:
Според задължителното тълкуване, дадено от ВКС в т. 9 на ТР № 6 по тълк.д. № 6/2012 г., ОСГТК, молбата за изменение на съдебното решение в частта за разноските, когато страната не е представила списък по чл. 80 ГПК, е недопустима. За да приеме това разрешение, ВКС стъпва на разбирането, че правната последица от неизпълнението на задължението за представяне на списък на разноските съобразно изискването на чл. 80 ГПК, е описана в самия текст на закона, а именно страната няма право да иска изменение на решението в частта му за разноските. Липсата на представен списък на разноските води до ненадлежно упражняване на правото да се иска изменение на решението, поради което това искане е недопустимо. В процесния случай касаторът не е изпълнил задължението си по чл. 80 ГПК да представи списък на разноските най-късно до приключване на последното заседание във въззивния съд, поради което не е имал право да поиска изменение на решението в частта му за разноските. Постановеното определение е недопустимо и следва да бъде обезсилено.
Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ВЪЗОБНОВЯВА производството по делото.
НЕ ДОПУСКА касационното обжалване на решение № 4005 от 31 май 2012 г., постановено по гр.д. № 3840 по описа на Софийския градски съд за 2012 г.
ОБЕЗСИЛВА определение без номер от 4 юли 2012 г., постановено по гр.д. № 3840 по описа на Софийския градски съд за 2012 г. и ПРЕКРАТЯВА производството по искането за изменение на решение № 4005 от 31 май 2012 г., постановено по гр.д. № 3840 по описа на Софийския градски съд за 2012 г. в частта му за разноските.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: