О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 822
гр. София, 02.12.2013 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на 25 ноември през две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ СЛАВЧЕВА
БОЯН БАЛЕВСКИ
като изслуша докладваното от съдия Боян БАЛЕВСКИ ч. т. дело №3771 по описа за 2013г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба от пълномощника на Д. В. И. срещу определение №144 от 02.08.2013 г. на Апелативен съд-В. Т. по в.т. ч. д. № 231/2013 г., с което е потвърдено първоинстанционното определение на ОС-Плевен, с което е постановен отказ от освобождаване на ищеца-касатор от внасяне на държавна такса в размер на 42 000 лева върху сумата по молбата за увеличаване на размера на иска на молителя от 200 000 лева на 1 355 000 лева.
В частната касационна жалба се навеждат оплаквания за незаконосъобразност на обжалваното определение.
Твърди се наличие на основание за допускане до касация по чл.280 ал.1, т.1 ГПК .
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като обсъди доводите в частната жалба и прецени данните по делото, приема следното:
Частната жалба е процесуално допустима – подадена е срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт от кръга на посочените в чл. 274, ал. 3 т.1 ГПК.
За да постанови обжалваното определение, съставът на въззивния съд е счел, че съгласно данните от подадената от касатора декларация за семейно и материално положение и имотно състояние не е налице основание за освобождаване от такси и разноски по критериите за това, предметна уредба в разпоредбата на чл.83 ал.2 ГПК. Тези изводи следват от декларираните като притежавани от ищеца и съпругата му жилища в [населено място] и в [населено място],лек автомобил и влог от 1000 лева, доходи от пенсия и заплата, съответно 650 лева на молителя и 730 лева-неговата съпруга.Молителят и съпругата му са в добро здравословно състояние и работоспособна възраст. Същите издържат студент в чужбина и са прехвърлили собствеността на недвижим имот на свои деца по време висящността на спора по иска, по който се иска освобождаване от внасяне на държавна такса върху направеното увеличение.
Частният касационен жалбоподател счита, че следва да се допусне касационно обжалване на основание чл.280 ал.1, ГПК по обуславящите,според него изхода на спора въпроси за това, дали доброто здравословно състояние на молителя, възможността на страната да предяви само частично претенцията си, издържането на студент в чужбина и прехвърлянето на недвижим имот на свои деца са основание за отказ от освобождаване от държавна такса.
За да е налице основание за допускане на касация по смисъла на чл.280 ал.1 от ГПК, следва жалбоподателят да формулира един или няколко правни въпроси, които да са от значение за изхода на спора и които да попадат в една от хипотезите по т.т. 1-3 на чл.280 ал.1 от ГПК. От значение за изхода на спора са въпросите, включени в предмета на спора и обуславящи правната воля на съда, обективирана в решението му. Материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното делото, за формиране решаващата воля на съда. К. съд, упражнявайки правомощията си за дискреция на касационните жалби, трябва да се произнесе, дали соченият от касатора правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора.
В случая сами по себе си отговорите на въпросите, дали доброто здравословно състояние на молителя, възможността на страната да предяви само частично претенцията си , издържането на студент в чужбина и прехвърлянето на недвижим имот на низходящи са основание за отказ от освобождаване от държавна такса не биха довели до различен изход по спора за това има ли основание за освобождаване от държавна такса, доколкото ясната и недвусмислена разпоредба на чл.83 ал.2 ГПК изисква съвкупна преценка на всички кумулативно дадени законови критерии за това, която се прави във всеки един случай поотделно и в обжалвания съдебен акт, съдът се е основал именно на такава преценка. Изводите на съда са в съгласие със задължителната практика на ВКС по чл.274 ал.3 ГПК: Определение №160/ 03.02.2011 по ч.т.д. 61/2011 и Опр. № 639/29.07.2011 г. по ч.т.д. №485/2011 и дете на ІІ т.о.. П. към жалбата опис на извлечения от определения на съдилищата и ВКС не представлява представяне на конкретната съдебна практика в заверени от страната преписи и не позволява да се провери съдържанието на сочените съдебните актове.
С оглед изложеното , настоящият състав на ВКС, ІІ т.а. счита, че при наличието на цитираната задължителна за съдилищата практика на ВКС постановена по реда на чл.274 ал.3 ГПК, с която обжалваният акт не е в противоречие липсва предпоставка за допускане до касация , съгласно чл.280 ал.1, т.1 ГПК, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение №144 от 02.08.2013 г. на Апелативен съд-В. Т. по в.т. ч. д. № 231/2013 г..
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.