ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 1374
София, 03.12. 2013г.
Върховният касационен съд на Република България, състав на Четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет трети октомври две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ
изслуша докладваното от съдия Б.Стоилова гр. дело № 2541 по описа за 2013г. и приема следното:
Производството е по чл.288 от ГПК. Образувано е по касационната жалба на адвокат Г.Я. като процесуален представител на [фирма] В. срещу въззивното решение на Варненския окръжен съд /В./ от 09.ХІ.2012г. по в.гр.д. № 1783/2012г.
Ответникът по касационната жалба М. П. П. от [населено място] в отговора си по реда на чл.287 ал.1 от ГПК чрез адвокат Б. е заел становище за недопускане на касационно обжалване. Претендира разноски.
Касационната жалба е подадена в предвидения в закона и указан от съда преклузивен срок и е процесуално допустима.
По допускането на касационно обжалване на въззивното решение ВКС на РБ констатира следното:
С атакуваното решение В. след връщането му от ВКС на РБ за ново разглеждане е отменил решението на Варненския РС от 15.ХІ.2010г. по гр.д. № 8726/2009г. в отхвърлителната му част за 10000лв. обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска, и за 249.18лв. мораторна лихва и вместо него е постановил друго, с което е осъдил [фирма] да заплати на М. П.П. 10000лв. обезщетение за неимуществени вреди за претърпени от него болки и страдания от травматични уврежданияа – разкъсно-контузни рани на 2,3,4 пръсти на лявата ръка, травма на дълбокия и повърхностен флексорен мускул и сухожилие, причинени вследствие виновно поведение на длъжностни лица на ответника по повод възложената им работа, изразяваща се в поддръжка в изправност и за безопасно ползване на водна пързалка в [населено място], ведно със законната лихва от предявяванто на иска до окончателното изплащане на главницата, както и 249.18лв. мораторна лихва за периода 09.VІ. – 21.VІІІ.2009г., и е потвърдил първоинстанционното решение в отхвърлителната му част за разликата над 10000лв. до 15000лв. главница и за над 249.18лв. до 373.77лв. мораторна лихва. Присъдени са и разноски.
За да постанови решението, въззивният съд е приел, позовавайки се на т.3 от ППВС № 4/1975г., че отговорността по чл.49 ЗЗД се носи от собственика на вещта дори и когато тя е предадена от производителя като напълно обезопасена технически и е въведена в експлоатация по съответния ред, но при ползването й са допуснати нарушения на общоприети и предписани правила; ответникът не е осигурил постоянна поддръжка на съоръжението /водна пързалка/ съобразно дадените от производителя инструкции за употреба – при връзките /с проверяване на уплътненията, като при паднал уплътнителен агент да се постави нов, а повърхностите да се полират/ и при загуба на вода; установено е по делото, че съставляващите пързалката отделни панели не са напаснати точно при свръзките, въпреки съществуващата техническа възможност за обезопасяването им чрез полиране на ръбовете, използване на добри уплътнители по краищата или подмяна на формата на ръбовете/, при което са получени малки ръбове, които при скоростта на спускащо се тяло биха довели до увреждане при захващането им; ако задълженията по поддръжката бяха изпълнени от длъжностните лица, вредите за ищеца не биха настъпили, с оглед на което те се явяват пряка и непосредствена последица от неизпълнението на задълженията; не е налице съпричиняване от страна на ищеца – неизпълнението от него на указанията да остане със скръстени ръце при спускането не може да му се вмени във вина, според вещите лица при увеличаване на водното ниво и намаляване на скоростта може да се достигне до ефекта на изтласкване на тялото по ръбовете, при което се създава емоционална реакция, индивидуална за всеки, в такава ситуация ищецът инстинктивно, несъзнателно е посегнал да се захване за външния ръб на пързалката; въпреки поведението на ищеца, доколкото то не е виновно, не се касае за съпричиняване, освен това пързалката е потенциално опасна вещ и предлагащите такава услуга следва да съобразяват възможност за всякакъв вид психически реакции при покачване нивото на адреналина на ползващите я и поради това да се погрижат за възможно най-доброто обезопасяване на съоръжението; при определяне размера на обезщетението са съобразени вида на уврежданията, продължителността на възстановителния период, перманентната невъзможност за ползване в пълен потенциал на увредения крайник.
В изложението на [фирма] по чл.284 ал.3 т.1 от ГПК се сочи произнасяне от въззивния съд по въпросите: 1. съставлява ли противоправно поведение фактът, че макар да не са установени грапавини, неравности и дефекти на пързалката, липсата на изрични доказателства за ангажиране на лице за поддръжка на съоръжението обуславя отговорността на собственика на атракциона – в противоречие с практиката на ВКС, без да се сочи такава, и от значение за точното прилагане на закона; 2. може ли да бъде ангажирана отговорността на собственика на вещта, ако доставчика е монтирал съоръжението по инструкция при спазване на всички изисквания по международен стандарт, приел е съоръжението със сертификат по надлежен ред и не е променил фабричната му форма /от „Г” образна в „П” образна или овална форма/, не е използвал материали извън предоставените и предвидени за съоръжението от производителя – в противоречие с практиката на ВКС, без да се сочи такава, и от значение за точното прилагане на закона; 3. при какви условия следва да се приеме, че е осъществено допринасяне на вредоносния резултат от страна на пострадалия или увреждане по изключителна негова вина и ако е установена причинно-следствена връзка между поведението на пострадалия и вредоносния резултат намалява ли се отговорността на деликвента – в противоречие с ТР № 3/2004г. ОСГК; твърдението, че ищецът несъзнателно нарушил правилата вследствие неочакван страх, превъзбуда или инстинктивна реакция, което все пак несъзнателно довело до нарушаване на някое изискване за безопасност, не е виновно, респ. не е налице съпричиняване, било в противоречие с посоченото ТР № 3/2004г. ОСГК, според което преценката се прави при наличието на причинно-следствена връзка между поведението на пострадалия и вредоносния резултат с оглед особеностите на всеки конкретен случай; 4. при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди как се прилага общественият критерий за справедливост по чл.52 ЗЗД – в противоречие с решение на ВКС ІІІ ГО по гр.д. № 637/2011г., тъй като не е взето предвид в тази връзка нарушаването от ищеца на правилата за експлоатация на водното съоръжение.
ВКС на РБ, състав на ІV ГО, намира, че не са налице в случая предвидените в чл.280 ал.1 от ГПК предпоставки за допускане на касационно обжалване на атакуваното въззивно решение. То е допустимо при произнасяне от въззивния съд по материалноправен и/или процесуалноправен въпрос, който е от значение за изхода на спора по делото и който е решен в противоречие с практиката на съдилищата или е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото. Въпросът следва да е от значение за формиране на решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането от въззивния съд на фактическата обстановка или за обсъждане на събраните по делото доказателства. /Така т.1 от ТР № 1/19.ІІ.2010г. по т.д. № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС/.
В разглеждания случай по първия релевиран в изложението на касатора въпрос въззивният съд не се е произнесъл. В атакуваното решение не е формиран извод, че макар да не са установени грапавини, неравности и дефекти на пързалката, липсата на доказателства за ангажиране на лице за поддръжка на съоръжението обуславя отговорността на собственика му.
По втория въпрос в неговата цялост въззивният съд не се е произнесъл с оглед на обстоятелството, че няма формиран извод от значение за спора за използване/не използване на материали извън предоставените и предвидени за съоръжението от производителя. По частта от втория въпрос „ангажира ли се отговорността на собственика на вещта, ако доставчика я е монтирал по инструкция при спазване на изискванията по стандарт и е приета по надлежен ред и не е променил фабричната му форма” произнасянето на въззивния съд е в съответствие с разрешението, дадено с т.3 от ППВС № 4/1975г.
По първите два въпроса следва да се отбележи и че касаторът не сочи съдебна практика, на която противоречи даденото им от въззивния съд разрешение. А твърдението, че въпросите били от значение за точното прилагане на закона, е бланкетно, без да се сочи дали то се обосновава с допринасяне за промяна на създадена поради неточно тълкуване съдебна практика или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия съобразно задължителната практика на ВКС, предмет на т.4 от ТР № 1/2009г. на ОСГТК.
Първата част от третия поставен от касатора въпрос е бланкетна, не свързана с конкретния решаващ извод на въззивния съд в тази насока. Втората част от въпроса не е разрешена в противоречие с т.3 от ТР № 3/2004г. ОСГК с оглед приетото в атакуваното решение, че не е установена причинно-следствена връзка между поведението на ищеца и вредоносния резултат, основано на преценка на обстоятелствата в конкретния случай, в какъвто смисъл е даденото в тълкувателното решение разрешение. Следва да се посочи и че релевираните във връзка с поставения въпрос съображения в изложението представляват основание за касационно обжалване по смисъла на чл.281 ГПК /необоснованост/, което се подлага на проверка, ако касационно обжалване бъде допуснато.
По четвъртия въпрос по приложението на чл.52 ЗЗД въззивният съд се е произнесъл в съответствие със сочената и представена практика на ВКС, обективирана в ППВС № 4/1968г. и в решение № 3/13.ІІ.2012г. по гр.д. № 637/2011г. ІІІ ГО, като е подложил на преценка установените по делото обстоятелства, имащи значение за определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди. А обосновката на така поставения въпрос с твърдението за не взето предвид при определяне на размера нарушаване от ищеца на правилата за експлоатация на съоръжението е относима към намаляване на определеното обезщетение, каквото /намаляване/ се дължи само при установено съпричиняване по силата на чл.51 ал.2 ЗЗД.
На основание чл.78 ал.1 ГПК на ответника по касация разноски не се присъждат, тъй като не са представени доказателства той да е направил такива за настоящата инстанция.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Четвърто ГО,
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решението на Варненския окръжен съд, ГО, № 2117/09.ХІ.2012г. по гр.д. № 1783/2012г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: