Определение №607 от 4.12.2013 по гр. дело №5928/5928 на 1-во гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

N 607

гр. София , 04.12.2013 г.

Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение в закрито заседание на тринадесети ноември две хиляди и тринадесета година в състав

ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ

като разгледа докладваното от съдията Бранислава Павлова
гражданско дело N 5928/ 2013 г. по описа на Първо гражданско отделение, за да се произнесе съобрази:

Производството е по чл. 288 ГПК.
Я. З. Славеев е обжалвал с касационна жалба вх.№ 4313 от 02.08.2013г., поправена и допълнена след указания на администриращия съд с касационна жалба вх. № 4461 от 13.08.2013г., въззивното решение на Шуменския окръжен съд от 03.07.2013г. по гр.д.№ 273/2013г.
Ответницата не е подала отговор на касационната жалба.
Касационната жалба е подадена в срок, отговаря на изискванията на чл.284 ГПК и не е налице изключението на чл.280 ал.1 ГПК, поради което е процесуално допустима.
Шуменският окръжен съд е потвърдил решението на Шуменския районен съд № 265от 28.03.2013г. по гр.д.№ 3941/2012г., с което е прекратено производството по предявения от Я. З. С. иск за прогласяване нищожност на съдебна делба на основание чл.75 ал.2 ЗН и е отхвърлил иска за прогласяване нищожността на съдебните решения № 498 от 02.06.2007г. и № 107 от 28.02.2008г. по гр.д.№ 240/2007г. на Шуменския районен съд по допускане и извършване на делбата.
В изложението за допускане на касационното обжалване са поставени правните въпроси: допустимо ли е самостоятелно предявяване на иск по чл.75 ал.2 ЗН за прогласяване нищожност на извършена делба поради неучастие на съделител в нея и приложима ли е по аналогия разпоредбата на чл.40 ЗЗД относно недействителност на процесуалното представителство, осъществявано от адвокат в съдебно производство, в случай, че процесуалният представител е действал явно във вреда на страната
Поддържа се, че двата въпроса са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.
Първият въпрос е относим към решението, имащо характер на определение, в частта, в която се потвърждава прекратително определение на първата инстанция по иска с правно основание чл.75 ал.2 ЗН поради липса на правен интерес. Въпросът е от значение за делото, защото е обусловил решаващите изводи на съда и е налице общата предпоставка на чл.280 ал.1 ГПК, но независимо от това няма основание да се допуска касационното обжалване поради отсъствие на специалните основания на посочената разпоредба. По въпроса за допустимостта да се предяви самостоятелен иск за прогласяване нищожност на съдебна делба е създадена съдебна практика, която е цитирана и съобразена от въззивния съд. Съществуването на непротиворечива съдебна практика по тълкуване на определена правна норма, която е съобразена в обжалваното решение, изключва основанието на чл.280 ал.1 т.3 ГПК, когато се твърди, че поставеният правен въпрос не е намирал разрешение в практиката на съдилищата. Касационното обжалване би могло да се допусне в този случай, само ако касаторът мотивира необходимостта от преосмисляне на създадената практика, но такива доводи в случая липсват. Колебание в съдебната практика е налице единствено по въпроса за допустимостта на иск за прогласяване нищожност на доброволна делба, за уеднаквяването на която е образувано тълкувателно дело № 6/2013г. на ВКС, ОСГК, но случая по настоящото дело е различен, защото искът е предявен за прогласяване нищожност не на доброволна, а на съдебна делба.
Вторият въпрос за приложението на чл.40 ЗЗД по аналогия и по отношение на процесуалното представителство е неотносим за спора, защото решаващите изводи на съда се основават на принципна невъзможност да се иска прогласяване на нищожност на съдебно решение поради пороци, които не се съдържат в самото решение. Съдът е приел, че нищожността на съдебното решение се свързва с постановяването му от незаконен състав, извън правораздавателната власт на съда , при неподписването на решението от мнозинството съдии от състава или ако не е съставено в писмена форма, при абсолютна неразбираемост на волята на съда, която не може да бъде установена дори и по пътя на тълкуването. В този смисъл е задължителната практика на ВКС – ТР 1/2011г. на ВКС, ОСГК и ТК и решението не се отклонява от нея. Нарушаването на правото на защита на страна по делото не се обхваща от посочените пороци на съдебното решение, поради което съдът , който е сезиран с иск по чл.270 ал.2 ГПК не е имал задължение да се произнася по поставения от касатора въпрос във връзка с твърдението за пороци на неговото процесуалното представителство в делбения процес.
По изложените съображения не са налице предпоставките на чл.280 ал.1 т.3 ГПК и касационната жалба на Я. З. Славеев не следва да се допуска за разглеждане по същество.
Воден от горното Върховният касационен съд, първо гражданско отделение

О П Р Е Д Е Л И :

Не допуска касационно обжалване на въззивното решение на Шуменския окръжен съд от 03.07.2013г. по гр.д.№ 273/2013г.
Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:

Scroll to Top