3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1385
гр. София, 04.12.2013 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на втори декември две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Бойка Стоилова
ЧЛЕНОВЕ: 1. Мими Фурнаджиева
2. Велислав Павков
при секретаря в присъствието на прокурора като разгледа докладваното от съдията Павков гр.д.№ 5918 по описа за 2013 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Б. Р. В. и О. П. В. против решение №1143/11.06.2013 г., постановено от І-ви състав на Апелативен съд – София, по гр.д.№ 3983/2012 г.
От ответниците по касационната жалба е постъпил писмен отговор от процесуалния представител на С. И. Х., с който се оспорва наличието на сочените касационни основания относно допустимостта на касационното обжалване.
Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима.
С въззивното решение, съдът се е произнесъл по основателността на предявен иск с правно основание чл.26, ал.1, пр.3 във връзка с чл.40 ЗЗД, иск за прогласяване на нищожност на договор, поради споразумяване във вреда на представлявания. Съдът е приел, че предявения иск е допустим, като с оглед задължителните указания на ВКС, дадени с отменително решение на въззивното решение, постановено в предходно въззивно производство по въззивни жалби на С. И. Х. и В. М. Ш., се е произнесъл по основателността на този иск. Съдът е приел от правна страна, че предпоставките за основателност на предявения иск са: представително действие, споразумяване между представителя и третото лице, увреждане на упълномощителя, което е в резултат от споразумяването между представителя и третото лице. Въз основана установеното от фактическа страна по спора, съдът е направил извод за липса на споразумяване между представителя и третото лице, оттам и липса на предпоставки за основателност на предявения иск.
Пред първата инстанция са предявени, освен иска с правно основание чл. 26, ал.1, пр.3 във връзка с чл.40 ЗЗД, при условията на обективно съединяване на искове и искове с правно основание чл.33, ал.1 ЗЗД – за унищожаване на договора за покупко-продажба на наследство, както и иск с правно основание чл.284, ал.2 ЗЗД, като тези искове са отхвърлени от първоинстанционния съд, като неоснователни. Въззивни жалби са постъпили по делото от С. И. Х. и В. М. Ш. против решението на първоинстанцонния съд само в частта, с която е бил уважен иска с правно основание чл. 26, ал.1, пр.3 във връзка с чл.40 ЗЗД. Основателността на този иск е бил обхвата на произнасяне от въззивния съд при първото въззивно производство, както е постановил и касационния съд с решението за отмяна на решението на въззивния съд, при връщането за ново разглеждане на делото от въззивната инстанция, доколкото въззивна жалба от ищците по делото не е подавана, макар същите да са имали правен интерес от подаването на такава, предвид отхвърлянето на два от обективно съединените искове.
В изложението на касационните основания относно допустимостта на касационното обжалване се сочат правни въпроси, по които според касатора, въззивният съд се е произнесъл при наличието на предпоставките на чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК.
Въззивният съд не е отрекъл правната възможност, при наличието на основания за нищожност на договор, да прогласи същата, макар правната квалификация, дадена от ищеца с исковата молба да е различна, но неосноватлността на предявения иск е мотивирана от други правния доводи на съда, поради което липсва произнасяне от страна на въззивния съд по поставените в тази насока правни въпроси, оттам и настоящия състав приема, че те са неотносими към производството по чл.288 ГПК.
По правните въпроси, касаещи процесуалното задължение на въззивния съд за произнасяне по евентуално съединените искове, при приемане за неоснователен на главния предявен иск се твърди, че е налице произнасяне от страна на въззивния съд в противоречие с практиката на ВКС по този правен въпрос. Не се сочат решения в подкрепа на това твърдение, но безспорно в съдебната практика се приема положителен отговор на така поставения въпрос, което следва и от категоричната и ясна разпоредба на чл.271, ал.2 ГПК. Съдът не се е произнесъл изрично по този правен въпрос, но доколкото въпросът е процесуалноправен, то следва да се проследи дали при процедирането си по делото, съдът не е допуснал противоречие с трайната практика на ВКС по този въпрос, следваща от разпоредбата на чл.271, ал.2 ГПК. Тази разпоредба предвижда задължение на въззивния съд за произнасяне по евентуално съединените с главния иск искове, но само и доколкото по тях не се е произнесъл първоинстанционния съд. Въвеждането в процесуалния закон на последното изискване е във връзка с правото на жалба на ищеца, против произнасянето на съда по исковете, които са отхвърлени с решението, оттам и въвеждането на спора по тези искове пред въззивната инстанция. Липсата на жалба против произнасянето с решението на съда по евентуалните искове, води и до липса на този предмет на произнасяне във въззивната инстанция, дори и в хипотезата на чл.271, ал.2 ГПК. В конкретния случай, въззивния съд не се е произнесъл по този правен въпрос, отричайки своето процесуално задължение, следващо от разпоредбата на чл.271, ал.2 ГПК, както и в противоречие с константната практика на ВКС по приложението на тази разпоредба, поради което по така поставения правен въпрос липсва касационното основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, на което се позовават касаторите.
Предвид изложеното, не са налице сочените от касаторите касационни основания по допустимостта на касационното обжалване, поради което същото не следва да се допуска.
Водим от горното, състава на ВКС, четвърто отделение на гражданската колегия
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №1143/11.06.2013 г., постановено от І-ви състав на Апелативен съд – София, по гр.д.№ 3983/2012 г.
Определението е окончателно.
Председател: Членове: 1. 2.