2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N 600
гр. София, 09.12.2013 г.
Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение в закрито заседание на четвърти декември две хиляди и тринадесета година в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ
като разгледа докладваното от съдията Бранислава Павлова
частно гражданско дело N 7162/ 2013 г. по описа на Първо гражданско отделение, за да се произнесе съобрази:
Производството е по чл. 274 ал.3 т. 1 ГПК.
В. М. Б. е обжалвал определението на С. окръжен № 1069 от 15.10.2013г. по ч.гр.д.№ 416 /2013г.
С това определение е потвърдено определение на Районния съд [населено място] № 422 от 18.09.2013г. по гр.д.№ 407/2013г. , с което е прекратено производството по делото по предявения иск за отмяна на Заповед № 803 от 21.08.2013г. на Директора на Южноцентрално държавно предприятие С. за прекратяване на договор за управление № 3 от 30.06.2011г. за длъжността директор на Териториално поделение Държавно горско стопанство „Д.”.
Частната жалба е постъпила в срок срещу съдебен акт, на въззивен съд, потвърждаващ прекратително определение на първата инстанция и съгласно чл.274 ал.3 ГПК подлежи на обжалване при условията на чл.280 ал.1 ГПК.
Ответникът не е подал отговор на частната жалба.
В изложението за допускане на касационното обжалване се поставят правните въпроси: договора за управление №3 от 30.06.2011г. , сключен на основание чл. 173 ал.3 във връзка с §12 ПЗР от Закона за горите ЗГ трудов или облигационен е по своя характер и съответно заповедта за прекратяване на този договор има ли сила на индивидуален административен акт по своята същност, подлежи ли на обжалване и на отмяна от съда. Поддържа се , че по тези въпроси е налице неяснота и те са от значение за точното прилагане на закона и развитие на правото.
Така поставените въпроси са от значение за делото, защото съдът ги е разрешил в мотивите на обжалваното определение в смисъл, че отношенията по представения договор за управление № 3 от 30.06.2011г. са гражданско правни, а не трудови , заповедта за прекратяване на договора, представлява по своята същност волеизявление на страна по договора за прекратяването му на уговорено в договора основание, а не е административен акт. От друга страна не е допустимо със самостоятелен иск да се отрича потестативното право на едната страна да прекрати едностранно договора. Би могло да се претендира реалното изпълнение на договора или правните последици от неизпълнението му, ако не са били налице основания за прекратяването му. Това разрешение е съобразено изцяло със задължителната практика на ВКС в цитираното определение № 313 от 27.04.2012г. по гр.д.№ 261/2012г. на ВКС, ІV г.о., поради което при липса на доводи за необходимост от изоставяне на тази практика, няма основание да се приеме, че е налице поддържаното основание по чл.280 ал.1 т.3 ГПК, няма и противоречие в съдебната практика, за да може да се квалифицира искането за допускане на касационното обжалване по чл.280 ал.1 т.1 и 2 ГПК. Поради отсъствие на специалните предпоставки на чл.280 ал.1 ГПК, частната жалба не следва да се допуска за разглеждане по същество.
Воден от горното Върховният касационен съд, първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определението на Смолянския окръжен съд № 1069 от 15.10.2013г. по гр.д.№ 416/2013г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: