3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 812
гр. София, 10.12.2013 г.
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на втори декември през две хиляди и тринадесетата година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ
като изслуша докладваното от съдия Фурнаджиева ч.гр.д. № 6844 по описа на четвърто гражданско отделение на ВКС за 2013 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 278, ал. 1, вр. чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК.
Образувано е по частната касационна жалба н Д. Т. С. от [населено място], чрез процесуалния й представител адв. Х. С., против определение № 485 от 8 юли 2013 г., постановено по ч.гр.д. № 508 по описа на окръжния съд в гр. Добрич за 2013 г., с което е потвърдено разпореждане № 665 от 29 април 2013 г., постановено по ч.гр.д. № 251 по описа на районния съд в гр. Балчик за 2013 г. за отхвърляне заявлението на С. за издаване на заповед за незабавно изпълнение срещу С. М. И. от [населено място] за сумата от 5500 евро, представляваща неустойка по споразумение с нотариална заверка на подписите от 12 ноември 2012 г.
В жалбата се сочи, че определението е неправилно като постановено при неправилно приложение на материалния закон и явна необоснованост, тъй като решаващият състав не е счел подаването на заявление по чл. 417 ГПК от страна на С. като волеизявление, че счита предварителния договор от 23 август 2012 г., сключен между нея и С. И., за развален. Поддържа се, че съдът е посочил, че предварителният договор е действащ между страните и поради неизпълнение на задължение по него от страна на С., претенцията за заплащане на неустойка следва да бъде отхвърлена. Посочено е още, че не почиват на съдържанието на документа изводите, че споразумението от 12 ноември 2012 г. е само за частични промени в сключения предварителен договор, и че двата документа съставляват едно цяло. В случая страните са посочили в споразумение кои факти и обстоятелства ще считат за основание за разваляне на сключения от тях договор и то по вина само на едната страна, която към момента на подписване на допълнителното споразумение вече е била в забава и е признала това. В изложение на основанията за допускане на касационното обжалване по реда на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се сочи, че ВКС следва да даде отговор на въпроса може ли с иницииране на друго съдебно неисково производство (издаване на изпълнителен лист по реда на чл. 417 ГПК или на чл. 410 ГПК) да се приеме, че един двустранен договор е развален и в кой момент е осъществен съставът на развалянето. Отговорът на този въпрос при условията на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК би дало отговор и на въпроса налице ли е фактическият състав на развалянето на двустранния писмен предварителен договор от 23 август 2012 г. между страните, чийто отрицателен отговор от страна на въззивния съд е обусловил изхода на съдебното производство.
Частната жалба е постъпила в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК.
С определението си въззивният съд приема, че частната жалбоподателка – купувач на недвижим имот, е подала заявление за издаване заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК срещу продавача за парично вземане в размер на 5500 евро въз основа на документ – споразумение между страните от 12 ноември 2012 г. с нотариална заверка на подписите. В този документ страните са констатирали, че продавачът е в забава за изпълнение на задълженията си, срокът за сключване на окончателен договор не е спазен, и продавачът е поел задължение в срок до 31 март 2013 г. да осигури заличаване на всички вещни тежести, а ако до тази дата купувачът не придобие имота без тежести, предварителният договор ще се счита развален по вина на продавача, и той ще следва да заплати неустойка от 5500 евро. Съдът приема, че представеното по делото споразумение е за частични промени в сключения предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот, и доколкото в споразумението страните са уговорили условия за изискуемост, те трябва да бъдат установени с официален или изхождащ от длъжника документ.
К. съд приема, че не са налице основания за допускане на касационното обжалване.
Тезата на единствения поставен изрично правен въпрос, независимо от принципно важното му значение, не е била поставена от частната жалбоподателка в процеса – въпросът не е бил въведен от нея по съответния ред. Така след разпореждането на първоинстанционния съд, основало се само на извода, че споразумението само по себе си не удостоверява подлежащо на принудително събиране изискуемо вземане срещу длъжника, тъй като настъпването на обстоятелствата, поставени като условие за изискуемостта на вземането, не се удостоверява с официален или изхождащ от него документ, частната жалбоподателка е избрала да излочи в частната си жалба пред въззивния съд неизпълнението на задълженията на продавачката, като страните по договора са избрали да не е нужно на продавачката да й се дава допълнителен срок за изпълнение на задължението, а дължимостта на сумата от 5500 евро е предпоставена само от непридобиването на правото на собственост до 31 март 2013 г.; липсата на придобиване на недвижимия имот е установена от съответното удостоверение. В частната жалба се твърди, че купувачката допълнително е представила официален документ, установяващ изискуемостта на вземането. Правен въпрос за това дали с отправяне на искане до съда да издаде заповед за изпълнение, се разваля двустранен договор, и в кой момент е осъществен съставът на развалянето, не е бил въведен в процеса от страна на частната жалбоподателка, и поради това и изводи в тази насока въззивният съд не е излагал. Освен това частната жалбоподателка не е поставила относимия правен въпрос по тълкуване на съответната клауза от споразумението между страните от 12 ноември 2012 г. Основният довод на въззивния съд в обжалваното определение касае липсата на доказателства за изпълнение на съответното задължение на продавача – да бъдат заличени ипотеките, за да се сключи окончателен договор, а процесуалноправен въпрос в тази връзка също не е поставен.
Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване определение № 485 от 8 юли 2013 г., постановено по ч.гр.д. № 508 по описа на окръжния съд в гр. Добрич за 2013 г.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: