О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1419
гр.София, 10.12.2013 г.
Върховният касационен съд на Република България,
четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на
четвърти декември две хиляди и тринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков
ЧЛЕНОВЕ: Марио Първанов
Борис Илиев
като разгледа докладваното от Борис Илиев гр.д.№ 7006/ 2013 г.
за да постанови определението, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по искане на С. В. К. за допускане на касационно обжалване на въззивно решение на Софийски градски съд от 21.05.2013 г. по гр.д.№ 7912/ 2012 г., с което, след като е отменено решение на Софийски районен съд по гр.д.№ 7280/ 2012 г., е отхвърлена молбата й за допускане на промяна в собственото й име от „С.” на „М.”.
Жалбоподателката повдига материалноправния въпрос съставлява ли „важно обстоятелство” по смисъла на чл.19 ал.1 ЗГР субективното желание на физическо лице да замени личното си име с това, с което е станало известно при упражняване на професията си на артист – изпълнител. Според нея по този въпрос обжалваното решение противоречи на задължителната практика на ВКС и поради това моли касационното обжалване да бъде допуснато.
Съдът намира жалбата за допустима, но искането за допускане на касационно обжалване е неоснователно.
Въззивният съд е приел, че личното име на молителката не е опозоряващо или осмиващо, а доколкото тя е известна в обществото с друго име и е имала затруднения с легитимацията си, тези затруднения са предизвикани от собственото й поведение. Артистичната кариера под псевдоним и това, че артистът е започнал да използва този псевдоним като лично име, са счетени за ирелевантни като „важни обстоятелства” по смисъла на чл.19 ЗГР. Не налага промяна на собственото име и това, че с този псевдоним артистът е станал известен в обществото.
При тези мотиви на инстанцията по същество формулираният от молителката правен въпрос обуславя въззивното решение, но не е разрешен в противоречие с практиката на ВКС. Нито едно от приложените към изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК съдебни решения не е постановено по искане за промяна на личното име на артист – изпълнител. Решение № 507/ 22.10.2010 г. по гр.д.№ 227/ 2010 г. на ВКС, ІІІ г.о. разглежда хипотеза на промяна на име на припознато лице, на което имената са променени по волята на родителите по реда на ЗИБГ (отм.) и което е било известно в обществото с имената отпреди промяната. В тази хипотеза съдът е заел становище, че носенето на различни имена в различни периоди от време, като резултат на станала не по волята на лицето промяна, е „важно обстоятелство” по смисъла на чл.19 ал.1 ЗГР. Няма противоречие между този извод на съда и мотивите в обжалваното въззивно решение.
Няма такова противоречие и по отношение на решение № 19/ 08.02.2012 г. по гр.д.№ 486/ 2011 г., ВКС, ІІІ г.о. и решение № 450/ 28.11.2012 г. по гр.д.№ 1777/ 2011 г., ВКС, ІV г.о., в които е прието, че субективното желание на лицето да промени името си може да се квалифицира като „важно обстоятелство” по смисъла на чл.19 ал.1 ЗГР. И в двете решения тълкуването е обосновано с етнически и религиозни съображения, т.е. субективното желание на лицето е счетено за релевантно, доколкото то почива на обективни обстоятелства със съществено социално значение. Принадлежността към даден етнос или религия са твърде важен елемент от бита и душевността на лицата и когато именно с тази принадлежност се мотивира субективното желание за промяна на личното име, то може да се приеме наличие на „важни обстоятелства” по смисъла на чл.19 ал.1 ЗГР. По настоящия казус субективното желание на лицето е обосновано с различни фактически основания, така че не може да се приеме наличие на противоречие с цитираните по-горе решения на ВКС.
Изложеното важи и за решение № 293/ 13.11.2012 г. по гр.д.№ 107/ 2012 г., ВКС, ІІІ г.о., в което е прието, че несъответствието между името и народностния произход на молителя може да е „важно обстоятелство” по смисъла на чл.19 ал.1 ЗГР. По настоящето дело субективното желание за промяна на името не е мотивирано от народностния произход на молителката, така че обжалваният акт не разрешава същия правен въпрос, както решението на ВКС. Доколкото това важи и за останалите посочени по-горе решения, не са налице предпоставките по чл.280 ал.1 т.1 ГПК и касационното обжалване не следва да бъде допуснато.
По изложените съображения Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение на Софийски градски съд от 21.05.2013 г. по гр.д.№ 7912/ 2012 г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: