4
определение по гр.д.№ 6546 от 2013 г. на ВКС на РБ, ГК, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 633
София,11.12. 2013 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Първо отделение на Гражданска колегия в закрито съдебно заседание на четвърти декември две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ
като изслуша докладваното от съдия Т.Гроздева гр.д.№ 6546 по описа за 2013 г. приема следното:
Производството е по реда на чл.288 във връзка с чл.280, ал.1 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Х. С. К., В. С. К. и И. К. срещу решение от 07.05.2013 г. по в.гр.д.№ 15503 от 2011 г. на Софийския градски съд, ВО, II А състав, с което е потвърдено решение № I-42-107 от 26.08.2011 г. по гр.д.№ 11879 от 2010 г. на Софийския районен съд, 42 състав в частта му за уважаване на предявения от Роза Г. Павлова, Динка С. Г., Й. Г. А., Елинка Г. Атанасова и И. Г. М. срещу Х. С. К., В.-С. К. и И. К. иск с правно основание чл.108 от Закона за собствеността за установяване правото на собственост на ищците и за осъждане на ответниците да предадат на ищците следния недвижим имот: част от УПИ II-111 в кв.9 по плана на в.з „Малинова долина- I. част, разширение, м.”Дупките” с площ на частта 626 кв.м., означена с букви А-Б-В-Г-Д-Е-А на скица към допълнителното заключение на съдебно-техническата експертиза на в.л.С.К., която подписана от съда представлява неразделна част от решението.
В касационната жалба се твърди, че решението на Софийския градски съд е неправилно поради нарушението на съдопроизводствените правила и неправилно приложение на материалния закон- основания за обжалване по чл.281, ал.1, т.3 от ГПК.
Като основания за допускане на касационното обжалване са посочени чл.280, ал.1, т.1 и т.2 от ГПК. Твърди се, че решението противоречи на посочена от касаторите задължителна и незадължителна съдебна практика /решение № 939 от 22.06.2006 г. по гр.д.№ 1317 от 2005 г. на ВКС, Четвърто г.о., решение от 05.04.2005 г. по гр.д.№ 3370 от 2004 г. на Софийския градски съд и т.4 от Тълкувателно решение № 6 от 10.05.2006 г. по тълк.гр.д.№ 6 от 2005 г. на ОСГК на ВКС,/ по въпроса: дали по възражение на третите неучастващи в административното производство по възстановяване на собствеността върху земеделски земи лица съдът, сезиран със спор за собственост на тази земеделска земя, е длъжен да осъществи косвен съдебен контрол за валидност и материална законосъобразност на постановения в административното производство по ЗСПЗЗ административен акт.
В писмен отговор от 15.10.2013 г. ответниците по жалбата Роза Г. Павлова, Динка С. Г., Й. Г. А., Елинка Г. Атанасова и И. Г. М. оспорват жалбата.
Върховният касационен съд на Република България, състав на Първо отделение на Гражданска колегия по допустимостта на касационното обжалване счита следното: За да постанови решението си за потвърждаване решението на първоинстанционния съд за уважаване на предявения иск с правно основание чл.108 от ЗС, въззивният съд е приел, че ищците се легитимират като собственици на процесния имот /бивша земеделска земя/ на основание решение № 6963 от 22.01.2007 г. на Общинска служба по земеделие и гори- О. купел, а ответниците нямат основание да държат или владеят този имот, тъй като полученият в замяна по реда на З. имот от тяхната праводателка С. С. Б./С. И. не е идентичен с процесния. По възражението на ответниците за незаконосъобразност на постановения от О.-О. купел административен акт /решение № 6963 от 22.01.2007 г./ въззивният съд е осъществил частичен инцидентен съдебен контрол, тъй като е приел, че ответниците, които не заявяват самостоятелни права на собственост върху процесния имот към момента на образуването на ТКЗС, нямат право да навеждат възражения, че възстановеният на ищците по реда на ЗСПЗЗ имот не е точно индивидуализиран, че не съвпада по местоположение с притежавания от наследодателя на ищците преди включването му в ТКЗС имот или че не е бил собствен на наследодателя на ищците към момента на колективизацията.
Няма противоречие между това решение и практиката на ВКС:
1. Посочените от касаторите решение на ВКС, Четвърто г.о., постановено по отменения ГПК, и решение на СГС представляват незадължителна практика на съдилища, докато към настоящия момент вече е постановена задължителна практика на ВКС в друг смисъл: В Тълкувателно решение № 9 от 07.11.2012 г. по тълк.гр.д.№ 9 от 2012 г. на ОСГК на ВКС е прието, че по иск за собственост, по който ищците се позовават на реституция по реда на ЗСПЗЗ, а ответниците са бивши ползуватели на имота по пар.4а или пар.4б от ПЗР на ЗСПЗЗ, ответниците могат да се бранят с възражения за материална незаконосъобразност на решенията на поземлените комисии /О. или ОбСЗ/, но само ако тези възражения са във връзка с техни противопоставими права. Когато ответниците по такива искове не заявяват свои права върху спорния имот към момента на образуването на ТКЗС, те не могат да възразяват, че лицето, на което е възстановено правото на собственост по реда на ЗСПЗЗ, респективно неговият наследодател, не е бил собственик на имота към момента на образуване на ТКЗС или че възстановеният по реда на ЗСПЗЗ с решението на поземлената комисия имот не е идентичен с притежавания преди колективизацията. В друга задължителна практика на ВКС- решения, постановено по реда на чл.290 от ГПК /например решение № 266 от 22.10.2013 г. по гр.д.№ 3513 от 2013 г. на ВКС, Първо г.о., решение № 26 от 12.06.2013 г. по гр.д.№ 12 от 2011 г. на ВКС, Първо г.о., решение № 7 от 22.01.2013 г. по гр.д.№ 647 от 2012 г. на ВКС, Второ г.о. и др./ е прието, че приетото в ТР № 9 от 2012 г. на ОСГК на ВКС е приложимо не само по отношение на ответници-бивши ползуватели по пар.4а и пар.4б от ПЗР на ЗСПЗЗ, но и по отношение на всички ответници по иск за собственост, на които се противопоставя административен акт за възстановяване на собствеността по реда на ЗСПЗЗ, които не заявяват свои права върху имота към момента на обобществяването му- като например лица, придобили имота след неговото включване в блок на ТКЗС, чрез замяна по реда на З. или чрез покупка от ТКЗС. Обжалваното по настоящото дело решение на СГС напълно съответства на тази задължителна практика на ВКС, поради което не са налице основанията на чл.280, ал.1, т.1 и т.2 от ГПК за допускане на касационно обжалване на това решение.
2. Няма противоречие между обжалваното решение и посочената от касаторите т.4 от Тълкувателно решение № 6 от 10.05.2006 г. по тълк.гр.д.№ 6 от 2005 г. на ОСГК на ВКС, която касае случаи на реституция по друг, различен от ЗСПЗЗ закон /З. по З., З., З., ЗДИ и ЗС/. А за настоящия случай, който касае спор за собственост върху възстановен по реда на ЗСПЗЗ имот, има постановено специално друго Тълкувателно решение и друга задължителна практика на ВКС /посочените по-горе ТР и решения на ВКС, Първо и Второ г.о./, на която обжалваното по настоящото дело въззивно решение не противоречи.
Поради гореизложеното касационното обжалване на решението на Софийския градски съд не следва да се допуска.
Разноски не са направени и не се претендират от ответниците по жалбата, поради което и не следва да им се присъждат.
Воден от горното, съставът на Върховния касационен съд на РБ, Гражданска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 07.05.2013 г. по в.гр.д.№ 15503 от 2011 г. на Софийския градски съд, ВО, II А състав.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.