6
определение по гр.д.№ 6384 от 2013 г. на ВКС на РБ, ГК, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 622
София, 11.12.2013 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Първо отделение на Гражданска колегия в закрито съдебно заседание на четвърти декември две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ
като изслуша докладваното от съдия Т.Гроздева гр.д.№ 6384 по описа за 2013 г. приема следното:
Производството е по реда на чл.288 във връзка с чл.280, ал.1 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на И. Г. П. срещу решение № 749 от 16.04.2013 г. по гр.д.№ 2893 от 2012 г. на Софийския апелативен съд, ГК, 1 състав, с което е оставено в сила решение от 18.06.2007 г. по гр.д.№ 1761 от 2006 г. на Софийския градски съд, ГО, I-1 състав за отхвърляне на предявения от И. Г. П. срещу Е. Н. М. и Д. С. М. иск с правно основание чл.33, ал.2 от ЗС за изкупуване на ? ид.ч. от апартамент № 5, находящ се в [населено място] , [улица], ет.5, прехвърлена от Е. Н. М. на Д. С. М. с договор за замяна, обективиран в нотариален акт № 106, том I, рег.№ 1941 по нот.д.№ 90 от 27.05.2005 г.
В касационната жалба се твърди, че решението на Софийския апелативен съд е неправилно- основание за обжалване по чл.281, ал.1, т.3 от ГПК.
Като основания за допускане на касационното обжалване по същество са посочени чл.280, ал.1, т.1, т.2 и т.3 от ГПК. Твърди се, че решението на Софийския апелативен съд противоречи на посочена от касатора задължителна и незадължителна практика на ВКС /определение № 24 от 15.01.2010 г. по ч.гр.д.№ 475 от 2009 г. на ВКС, Второ г.о., определение № 68 от 18.02.2011 г. по гр.д.№ 48 от 2011 г. на ВКС, Второ г.о., решение № 54 от 18.03.2013 г. по гр.д.№ 627 от 2012 г. на ВКС, Четвърто г.о., решение № 1 от 23.01.2009 г. по гр.д.№ 5355 от 2007 г. на ВКС, Второ г.о., решение № 107 от 23.03.2012 г. по гр.д.№ 689 от 2011 г. на ВКС, Четвърто г.о., решение № 197 от 03.08.2012 г. по гр.д.№ 1430 от 2010 г. на ВКС, Първо г.о., решение № 383 от 26.10.2010 г. по гр.д.№ 532 от 2010 г. на ВКС, Второ г.о., решение № 694 от 28.09.2009 г. по гр.д.№ 1497 от 2008 г. на ВКС, Първо г.о. и решение № 808 от 14.01.2011 г. по гр.д.№ 1185 от 2009 г. на ВКС, Първо г.о./ по следните правни въпроси: 1. С какви доказателствени средства може да се докаже факта на узнаване на съсобственика за извършена разпоредителна сделка с идеална част от съсобствения имот, 2. Възмездна сделка като замяна на идеална част от недвижим имот с движими вещи включва ли се в приложното поле на чл.33 от ЗС или законът има предвид само договора за покупко-продажба. Освен това, според касатора, произнасянето на ВКС по тези два въпроса би било от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото по смисъла на чл.280, ал.1, т.3 от ГПК.
В писмен отговор от 11.10.2013 г. ответницата по жалбата Д. С. М. оспорва същата.
Ответницата Е. Н. М. не взема становище по жалбата.
Върховният касационен съд на Република България, състав на Първо отделение на Гражданска колегия по допустимостта на касационното обжалване счита следното: За да постанови решението си за оставяне в сила решението на първоинстанционния съд за отхвърляне на предявения иск с правно основание чл.33, ал.2 от ЗС, въззивният съд е приел, че искът е неоснователен, тъй като е бил предявен след изтичане на предвидения в закона двумесечен срок от узнаването на сделката. Въз основа на съдържащото се в обясненията на ищеца от 06.02.2006 г. по прокурорска преписка № 60324 от 2005 г. на СРП признание и показанията на свидетеля И., съдът е приел, че ищецът И. П. е узнал за замяната на притежаваната от майка му ? ид.ч. от съсобствения им имот в края на м.05.2005 г., а е предявил иска за изкупуване едва на 07.03.2006 г. В. съд е приел, че искът е неоснователен и на още едно основание: тъй като с него се претендира за изкупуване на идеална част от съсобствен имот, която е била заменена, докато предвиждащата такова изкупуване разпоредба на чл.33 от ЗС касае само продажбата на идеална част от съсобствен имот.
I. Така постановеното решение не противоречи на посочената от касатора практика на ВКС:
1. Определение № 24 от 15.01.2010 г. по ч.гр.д.№ 475 от 2009 г. на ВКС, Второ г.о. е постановено в производство по чл.288 от ГПК и с него не е допуснато касационно обжалване на съдебен акт. Тъй като в определенията по чл.288 от ГПК ВКС не се произнася по правни въпроси, а само преценява дали са налице основания за допускане на касационно обжалване /произнасяне по правни въпроси има само в решенията по чл.290 и сл. от ГПК и в определенията по чл.274, ал.3 от ГПК, които се постановяват след допускането на касационното обжалване/, няма как да е налице противоречие между това определение на ВКС и обжалваното решение по посочените от касатора правни въпроси.
2. В определение № 68 от 18.02.2011 г. по гр.д.№ 48 от 2011 г. на ВКС, Второ г.о., постановено по реда на чл.274, ал.3 от ГПК, с което е допуснато касационно обжалване и съдът се е произнесъл по съществото на жалбата, е прието, че въпросът за спазването на предвидения в чл.33, ал.2 от ЗС двумесечен срок за предявяване на този иск е въпрос, касаещ съществото на спора, а не допустимостта на иска. Този въпрос обаче не може да обуслови допускането на касационното обжалване на решението на Софийския апелативен съд, тъй като не е въпрос по смисъла на чл.280, ал.1 от ГПК- не е формирал правните изводи на съда в обжалваното решение. Нещо повече, този въпрос вече е решен по делото с постановеното от ВКС при първото касационно обжалване решение № 197 от 03.08.2012 г. по гр.д.№ 1430 от 2010 г. на ВКС, Първо г.о., с което е отменено прекратяването на делото и същото е върнато на въззивния съд да се произнесе по въпроса за спазването или пропускането на двумесечния срок по чл.33, ал.2 от ЗС с решение по същество.
3. Решение № 54 от 18.03.2013 г. по гр.д.№ 627 от 2012 г. на ВКС, Четвърто г.о. и решение № 107 от 23.03.2012 г. по гр.д.№ 689 от 2011 г. на ВКС, Четвърто г.о., постановено по реда на чл.290 от ГПК, не могат да послужат като основания за допускане на касационно обжалване, тъй като в тези решения няма произнасяне по нито един от посочените от касатора в изложението му по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК правни въпроси /1. С какви доказателствени средства може да се докаже факта на узнаване на съсобственика за извършена разпоредителна сделка с идеална част от съсобствения имот, 2. Възмездна сделка като замяна на идеална част от недвижим имот с движими вещи включва би се в приложното поле на чл.33 от ЗС или законът има предвид само договор за покупко-продажба/. С горепосочените решения, постановено по реда на чл.290 от ГПК, ВКС се е произнесъл по други въпроси: дали при сключване между съсобственик и трето лице на договор за замяна на недвижим имот с цел да се избегне приложението на чл.33, ал.1 от ЗС е налице заобикаляне на закона и нищожност на договора за замяна поради това заобикаляне, дали съсобственикът в тези случаи има право да оспорва придобивната сделка, ако не е предявил иск по чл.33, ал.2 от ЗС за изкупуване и дали договор за замяна, в който страните са уговорили доплащане на определена парична сума или една от заменяните вещи е родово определена, е нищожен- правни въпроси, които не са посочени от касатора в изложението му по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК и по които съгласно приетото в т.1 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. по тълк.д.№ 1 от 2009 г. на О. на ВКС настоящият състав на ВКС не може да се произнася служебно.
4. В решение № 1 от 23.01.2009 г. по гр.д.№ 5355 от 2007 г. на ВКС, Второ г.о. и решение № 694 от 28.09.2009 г. по гр.д.№ 1497 от 2008 г. на ВКС, Първо г.о., постановени по реда на отменения ГПК и като такива представляващи незадължителна съдебна практика, и в решение № 197 от 03.08.2012 г. по гр.д.№ 1430 от 2010 г. на ВКС, Първо г.о. и решение № 383 от 26.10.2010 г. по гр.д.№ 532 от 2010 г. на ВКС, Второ г.о., постановени по реда на чл.290 от ГПК, е прието, че двумесечният срок по чл.33, ал.2 от ЗС започва да тече не от продажбата, а от узнаването на сделката и че доказването на това обстоятелство /датата на узнаване на сделката/ се извършва по правилата на чл.127, ал.1 от ГПК /отм./. Няма противоречие между тези решения на ВКС и обжалваното решение на САС, тъй като в решението на САС е прието по същество същото: че двумесечният срок за предявяване на иска по чл.33, ал.2 от ЗС започва да тече от момента на узнаване на продажбата, като този момент подлежи на доказване по правилата на чл.127, ал.1 от ГПК /отм./, респ.чл.154, ал.1 от ГПК и че в конкретния случай ответниците са доказали чрез обясненията на ищеца, дадени по прокурорската преписка, и чрез свидетелските показания на разпитани по делото свидетели, че този срок не е спазен.
5. В решение № 808 от 14.01.2011 г. по гр.д.№ 1185 от 2009 г. на ВКС, Първо г.о., постановено по реда на чл.290 от ГПК, е решен въпроса допустими ли са свидетелски показания за факта на отправяне на писмената покана за изкупуване до съсобственика. Този въпрос не може да послужи като основание за допускане на касационно обжалване на решението на САС, тъй като не е въпрос по смисъла на чл.280, ал.1 от ГПК- той не е обусловил изводите на съда в обжалваното решение, а и по него съдът въобще не е следвало да се произнася, тъй като по настоящото дело не е имало твърдение на ответниците за отправяне до ищеца на такава писмена покана за изкупуване на ид.ч. от процесния апартамент /напротив, ответниците са твърдяли, че такава покана не е била отправяна, но въобще не е следвало да бъде отправяна, тъй като по отношение на процесния договор за замяна не важали разпоредбите на чл.33, ал.2 от ЗС/.
Поради всичко гореизложено не са налице основанията на чл.280, ал.1, т.1 и т.2 от ГПК за допускане на касационното обжалване на решението на Софийския апелативен съд.
II. Не е налице и основанието на чл.280, ал.1, т.3 от ГПК за допускане на касационното обжалване, така както е разяснено това основание в т.4 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. по тълк.д.№ 1 от 2009 г. на О. на ВКС: Посочените от касатора в изложението му по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК правни въпроси /1. С какви доказателствени средства може да се докаже факта на узнаване на съсобственика за извършена разпоредителна сделка с идеална част от съсобствения имот, 2. Възмездна сделка като замяна на идеална част от недвижим имот с движими вещи включва би се в приложното поле на чл.33 от ЗС или законът има предвид само договор за покупко-продажба/ не са свързани с тълкуване на неясни или непълни правни норми. Напротив, касае се за ясни правни норми на ГПК /чл.175 и чл.164/ относно доказателственото значение на извънсъдебното признание на неизгоден за страната факт и относно допустимостта на свидетелски показания за факт, за който ГПК не поставя ограничение в доказването, и на нормата на чл.33 от ЗС относно вида на сделката, за която се прилага предвиденото в тази разпоредба на закона право на изкупуване.
Освен това по първия въпрос има постановена задължителна практика на ВКС /например решение № 235 от 04.07.2011 г. по гр.д.№ 513 от 2010 г. на ВКС, Четвърто г.о., решение № 980 от 30.12.2009 г. по гр.д.№ 3718 от 2008 г. на ВКС, Трето г.о., решение № 117 от 08.07.2011 г. по гр.д.№ 1076 от 2010 г. на ВКС, Второ т.о., решение № 70 от 29.05.2013 г. по гр.д.№ 579 от 2012 г. на ВКС, Второ г.о., решение № 475 от 08.06.2010 г. по гр.д.0 1311 от 2009 г. на ВКС, Трето г.о., решение № 199 от 2011 г. по гр.д.№ 1171 от 2010 г. на ВКС, Второ г.о., постановени по реда на чл.290 и сл. от ГПК/, според която извънсъдебното признание на страната по делото на неизгоден за тази страна факт /включително и направеното признание пред органите на дознанието и прокуратурата/ представлява доказателство за този факт, което съдът е длъжен да прецени с оглед на всички обстоятелства по делото. Налице е константна съдебна практика /например решение № 441 от 10.01.2012 г. по гр.д.№ 1056 от 2010 г. на ВКС, Първо г.о., постановено по реда на чл.290 и сл. от ГПК, решение № 423 от 27.05.2009 г. по гр.д.№ 1180 от 2008 г. на ВКС, Трето г.о., решение 1112 от 01.10.2008 г. по гр.д.№ 4643 от 2007 г. на ВКС, П. г.о., постановени по отменения ГПК и др./, в която макар и неизрично е прието, че няма забрана за доказване със свидетелски показания на датата, на която съсобственикът е узнал за продажбата на ид.ч. от съсобствен имот на трето на съсобствеността лице.
По втория въпрос също има задължителна практика на ВКС /например решение № 413 от 26.05.2010 г. по гр.д.№ 2636 от 2008 г. на ВКС, Трето г.о., решение № 894 от 14.09.2011 г. по гр.д.№ 1079 от 2009 г. на ВКС, Първо г.о., постановени по реда на чл.290 от ГПК, Тълкувателно решение № 5 от 28.11.2012 г. по тълк.гр.д.№ 5 от 2012 г. на ОСГК на ВКС/, според която разпоредбата на чл.33, ал.2 от ЗС предвижда право на изкупуване на съсобственика при прехвърляне на притежаваната от другия съсобственик идеална част от имота само с договор за покупко-продажба или с договор за замяна с родово определени вещи, но не и с други видове договори /договор за замяна на идеална част от съсобствения имот с индивидуално определени вещи, договор за дарение, договор за прехвърляне на ид.ч. от съсобствения имот срещу задължение за издръжка и гледане, договор за продажба на наследство- ТР № 50 от 1956 г. и др./, при които за прехвърлителя не е без значение на кого ще прехвърли собствеността с оглед естеството на насрещната престация и с оглед предмета /обекта/ на прехвърляне.
Тъй като от постановяването на горепосочената съдебна практика не са настъпили промени в обществените условия или в законодателството, които да налагат промяната й и тъй като обжалваното решение не противоречи на тази практика, не е налице основанието на чл.280, ал.1, т.3 от ГПК за допускане на касационното обжалване на решението на САС.
Поради всичко гореизложено касационното обжалване на решението на Софийския апелативен съд не следва да се допуска.
Ответниците по касационната жалба не са представили доказателства за направени по делото разноски, а и не претендират такива, поради което разноски не следва да им се присъждат.
Воден от горното, съставът на Върховния касационен съд на РБ, Гражданска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от № 749 от 16.04.2013 г. по гр.д.№ 2893 от 2012 г. на Софийския апелативен съд, ГК, 1 състав.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.