8
определение по гр.д.№ 6648 от 2013 г. на ВКС на РБ, ГК, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 631
София, 11.12.2013 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Първо отделение на Гражданска колегия в закрито съдебно заседание на четвърти декември две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ.
като изслуша докладваното от съдия Т.Гроздева гр.д.№ 6648 по описа за 2013 г. приема следното:
Производството е по реда на чл.288 във връзка с чл.280, ал.1 от ГПК.
Образувано е по касационни жалби на М. Н. А., Й. С. А., М. Г. М., Д. И. М. и Д. Т. Д. срещу решение № 232 от 11.06.2013 г. по в.т.д.№ 1114 от 2013 г. на Старозагорския окръжен съд в частта му, с която е отменено решение № 11 от 02.06.2011 г. по гр.д.№ 626 от 2010 г. на Районен съд- Чирпан за отхвърляне на иск за установяване спрямо М. Н. А., Й. С. А., М. Г. М., Д. И. М. и Д. Т. Д. правото на собственост на Държавата върху имот № 000055 с площ от 9,423 дка, VII категория, с начин на трайно ползване „Ловна база”, находящ се землището на [населено място], [община], област Стара З. и на иск с правно основание чл.440 от ГПК и вместо него е постановено ново решение за признаване за установено на основание чл.124, ал.1 от ГПК спрямо ответниците, че горепосочения имот е частна държавна собственост.
В касационната жалба на М. Н. А., Й. С. А., М. Г. М. и Д. И. М. се твърди, че решението на Старозагорския окръжен съд е недопустимо и неправилно поради нарушение на материалния закон и е постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила- основания за обжалване по чл.281, ал.1, т.2 и т.3 от ГПК. Като основание за допускане на касационното обжалване по същество е посочен чл.280, ал.1, т.3 от ГПК. Твърди се, че от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото би било произнасянето на ВКС по следните правни въпроси: 1. Има ли право съдът да се позове на косвения съдебен контрол на административен акт, извършен от друг съд при решаване на друго дело, между други страни, без да има твърдения за нищожност на този административен акт в разглежданото дело и искане за инцидентно произнасяне по това от която и да било от страните по делото /по конкретно- допустимо ли е съдът да мотивира решението си с това, че страната черпи правата си от нищожен административен акт, чиято нищожност обаче не е констатирана по настоящото дело, не и изрично прогласена в съдебното решение, а единствено е цитирана в мотивите на влязло в сила съдебно решение по друго дело, между други страни и допустимо ли е в този случай решението да бъде мотивирано единствено с нищожността на административния акт, без да има твърдения за нищожност на този акт в разглежданото дело и искане за инцидентно произнасяне за това от която и да било от страните по делото/, 2. Мотивите на влязло в сила решение по иск за собственост, предмет на друго дело, между други страни, задължителни ли са за съда по настоящото дело, 3. Какво е действието на прогласен за нищожен по реда на косвения съдебен контрол по друго дело административен акт /решение на поземлена комисия/ до момента на прогласяването му за нищожен, 4. Има ли правопораждащо действие за страните по настоящото дело решение, с което е уважен иск за собственост по друго дело, между други страни и при твърдение, че собствеността произтича от съдебното решение, съдът следва ли да въвежда друго, незаявено основание за собственост.
В касационната жалба на Д. Т. Д. се твърди, че решението на Старозагорския окръжен съд е недопустимо и неправилно поради нарушение на материалния закон и на съществени процесуални правила и е необосновано- основания за обжалване по чл.281, ал.1, т.2 и т.3 от ГПК. Като основания за допускане на касационното обжалване по същество са посочени чл.280, ал.1, т.1, т.2 и т.3 от ГПК. Твърди се, че обжалваното решение противоречи на посочена от касатора задължителна и незадължителна практика на ВКС /решение № 60 от 09.03.2012 г. по гр.д.№ 211 от 2011 г. на ВКС, Трето г.о., решение № 345 от 11.06.1999 г. на ВКС, Трето г.о., решение № 287 от 13.07.2011 г. по гр.д.№ 1032 от 2010 г. на ВКС, Първо г.о., решение № 217 от 09.06.2011 г. по гр.д.№ 761 от 2010 г. на ВКС, Четвърто г.о., решение № 24 от 28.01.2010 г. по гр.д.№ 4744 от 2008 г. на ВКС, Първо г.о./ по следните правни въпроси: 1. Допустимо ли е решаващият съд да се позове на мотивите на друго решение, постановено по друго дело между други страни за обосноваване на съдебния си акт, включително да се позове на косвения съдебен контрол, упражнен от друг съд по друго дело между други страни, без сам да е осъществил такъв контрол за валидност на административния акт /в случая решение на поземлена комисия/ и ползват ли се мотивите на съдебното решение със сила на пресъдено нещо, 2. Допустима ли е жалба, подадена от неучастващо в делото лице и следва ли съдът служебно да следи затова, 3. При постановяване на решението следва ли съдът да прецени всички доказателства по делото поотделно и в тяхната взаимовръзка, както и да обсъди възраженията и доводите на страните и да изложи мотиви върху кои доказателства основава приетата за установена фактическа обстановка и може ли решението да се основава само на избрани от съда доказателства. Освен това, този касатор счита, че произнасянето на ВКС по горепосочените правни въпроси би било от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото по смисъла на чл.280, ал.1, т.3 от ГПК.
Пълномощникът на ответника по касационните жалби Държавата, представлявана от Министъра на земеделието и храните, оспорва жалбите.
Върховният касационен съд на Република България, състав на Първо отделение на Гражданска колегия по допустимостта на касационното обжалване счита следното:
1. По касационната жалба на М. Н. А.: За да постанови решението си за уважаване на предявения от Държавата срещу М. Н. А. установителен иск за собственост, въззивният съд е взел предвид, че с влязло в сила решение по гр.д.№ 245 от 2006 г. на РС-Чирпан, постановено по предявен от Държавата срещу М. Н. А. и Т. Д. К. иск с правно основание чл.108 от ЗС, със сила на пресъдено нещо по отношение на М. Н. А. е установено, че Държавата е собственик на процесния имот. С оглед на това, единственият относим към решението по иска срещу този ответник правен въпрос е: дали влязло в сила съдебно решение се ползва със сила на пресъдено нещо по отношение на ответника по делото /конкретно в случая дали влязлото в сила решение по гр.д.№ 245 от 2006 г. на РС- Чирпан, с което е бил уважен ревандикационен иск на Държавата срещу М. Н. А., се ползва със сила на пресъдено нещо по отношение на М. А. и дали по настоящото дело, заведено от Държавата срещу М. А. и други лица за установяване правото на собственост на Държавата върху същия имот, спорът за собственост между тези лица може да бъде пререшаван/. По този въпрос има ясна и пълна правна уредба /чл.298, ал.1 от ГПК, според който решението влиза в сила между същите страни/ и задължителна съдебна практика /например решение № 55 от 22.02.2012 г. по гр.д.№ 812 от 2011 г. на ВКС, Второ г.о., постановено по реда на чл.290 от ГПК/ в смисъл, че влязлото в сила съдебно решение се ползва със сила на пресъдено нещо спрямо страните по делото и техните правоприемници и че в последващ процес между същите страни разрешеният със сила на пресъдено нещо по предходното дело въпрос /в случая въпросът кой е собственик на имота- Държавата или М. А./ не може да бъде пререшаван, освен ако след влизане в сила на съдебното решение не са настъпили нови юридически факти от значение за разрешаването на този въпрос.
Тъй като от постановяването на тази практика не са настъпили промени в законодателството или в обществените условия, които да налага нейната промяна, няма основание за промяната на тази практика и съответно няма основание за допускане на касационно обжалване на решението по този въпрос на основание чл.280, ал.1, т.3 от ГПК.
Всички други правни въпроси, включително и посочените в изложението към касационната жалба на този ответник въпроси, не са въпроси по смисъла на чл.280, ал.1 от ГПК, тъй като не са обусловили решаващите правни изводи на съда в обжалваното решение, поради което и тези въпроси не биха могли да обусловят допускането на касационно обжалване на решението на Старозагорския окръжен съд по иска на Държавата срещу ответника М. Н. А..
2. По касационната жалба на Й. С. А.- съпруга на М. А.: За да постанови решението си за уважаване на предявения от Държавата срещу Й. С. А. установителен иск за собственост, въззивният съд е взел предвид, че с влязлото в сила решение по гр.д.№ 245 от 2006 г. на РС- Чирпан, постановено по предявен от Държавата срещу М. Н. А. и Т. Д. К. иск с правно основание чл.108 от ЗС, със сила на пресъдено нещо по отношение на съпруга на Й. А.- М. А. е установено, че Държавата е собственик на процесния имот. С оглед на това, единственият относим към решението по иска срещу тази ответница правен въпрос е: има ли сила на пресъдено нещо влязло в сила съдебно решение по иск с правно основание чл.108 от ЗС спрямо лице, което е съпруг на ответника по делото. По този въпрос има задължителна съдебна практика /например ППВС № 2 от 29.09.1977 г., т.12/ в смисъл, че съпругът на ответник по иск с правно основание чл.108 от ЗС е негов необходим другар по делото и че постановеното без участието на единия съпруг решение спрямо другия съпруг има сила на пресъдено нещо и по отношение на неучаствалия в делото съпруг.
Тъй като от постановяването на тази практика не са настъпили промени в законодателството или в обществените условия, които да налага нейната промяна, няма основание за промяната на тази практика и съответно няма основание за допускане на касационно обжалване на решението по този въпрос на основание чл.280, ал.1, т.3 от ГПК.
Всички други правни въпроси, включително и посочените в изложението към касационната жалба на тази ответница въпроси, не са въпроси по смисъла на чл.280, ал.1 от ГПК, тъй като не са обусловили решаващите правни изводи на съда в обжалваното решение, поради което и тези въпроси не биха могли да обусловят допускането на касационно обжалване на решението на Старозагорския окръжен съд по иска на Държавата срещу ответницата Й. С. А..
3. По касационната жалба на М. Г. М. и Д. И. М.- частни правоприемници на М. А. и Й. А.: За да постанови решението си за уважаване на предявения от Държавата срещу тези двама ответници установителен иск за собственост, въззивният съд е взел предвид, че с влязлото в сила решение по гр.д.№ 245 от 2006 г. на РС-Чирпан, постановено по предявен от Държавата срещу М. Н. А. и Т. Д. К. иск с правно основание чл.108 от ЗС, със сила на пресъдено нещо по отношение на М. Н. А. е установено, че Държавата е собственик на процесния имот. Поради това /тъй като М. А. не е собственик на имота/ и тъй като никой не може да прехвърли права, които няма, ответниците М. М. и Д. М. не са придобили правото на собственост на този имот от М. А. и Й. А. по силата на договора за покупко-продажба, обективиран в нотариален акт № 82 от 12.02.2007 г. С оглед на това, единственият относим към решението по иска срещу тeзи двама ответници правен въпрос е: има ли сила на пресъдено нещо влязло в сила съдебно решение по иск с правно основание чл.108 от ЗС спрямо лице, което е придобило спорния имот в хода на делото, но преди вписването на исковата молба. Въпросът касае тълкуването на чл.226, ал.3 от ГПК, според който постановеното решение във всички случаи представлява пресъдено нещо и спрямо приобретателя, с изключение на действията по вписването, когато се отнася до недвижим имот /чл.114 от Закона за собствеността/ и за придобиване на собственост чрез добросъвестно владение /чл.78 от Закона за собствеността/, когато се отнася за движими вещи. По тълкуването и прилагането на тази разпоредба от ГПК има задължителна съдебна практика /например решение № 631 от 23.11.2009 г. по гр.д.№ 247 от 2009 г. на ВКС, Второ г.о., постановено по реда на чл.290 от ГПК, определение № 411 от 30.10.2008 г. по ч.гр.д.№ 1597 от 2008 г. на ВКС, Второ г.о., постановено по реда на чл.274, ал.3 от ГПК, определение № 218 от 22.04.2010 г. по ч.гр.д.№ 208 от 2010 г. на ВКС, Трето г.о., постановено по реда на чл.274, ал.3 от ГПК и др./, според която при искове за собственост ефектът на непротивопоставимостта на действителния собственик на извършеното в хода на делото прехвърляне на спорното право следва не от вписването на исковата молба, а от общия принцип, че никой не може да прехвърли права, които не притежава, тоест, че тази непротивопоставимост е налице независимо от това дали исковата молба по делото за собственост е била вписана /в случая не е налице предвиденото в чл.226, ал.3 от ГПК изключение, тъй като вписването на исковата молба по иск за собственост няма защитно, а само оповестително действие/.
Тъй като от постановяването на тази практика не са настъпили промени в законодателството или в обществените условия, които да налага нейната промяна, няма основание за промяната на тази практика и съответно няма основание за допускане на касационно обжалване на решението по този въпрос на основание чл.280, ал.1, т.3 от ГПК.
Всички други правни въпроси, включително и посочените в изложението към касационната жалба на тези ответници въпроси, не са въпроси по смисъла на чл.280, ал.1 от ГПК, тъй като не са обусловили решаващите правни изводи на съда в обжалваното решение, поради което и тези въпроси не биха могли да обусловят допускането на касационно обжалване на решението на Старозагорския окръжен съд по иска на Държавата срещу ответниците М. М. и Д. М..
4. По касационната жалба на Д. Т. Д.: За да постанови решението си за уважаване на предявения от Държавата срещу този ответник установителен иск за собственост, въззивният съд е взел предвид, че с влязлото в сила решение по гр.д.№ 245 от 2006 г. на РС-Чирпан, постановено по предявен от Държавата срещу М. Н. А. и Т. Д. К. иск с правно основание чл.108 от ЗС, със сила на пресъдено нещо по отношение на М. Н. А. е установено, че Държавата е собственик на процесния имот. Поради това /тъй като М. А. не е собственик на имота/ и тъй като никой не може да прехвърли права, които няма, ответниците М. М. и Д. М. не са придобили правото на собственост на този имот от М. А. и Й. А. по силата на договора за покупко-продажба, обективиран в нотариален акт № 82 от 12.02.2007 г. На същото основание имотът не е придобит и от Д. Т. Д., който го е придобил в хода на делото по иска с правно основание чл.108 от ЗС въз основа на влязло в сила на 29.04.2009 г. постановление за възлагане на имота по изпълнително дело, образувано срещу длъжници М. М. и Д. М..
4.1. С оглед на това първият относим към решението по иска срещу този ответник правен въпрос е: има ли сила на пресъдено нещо влязло в сила съдебно решение по иск с правно основание чл.108 от ЗС спрямо лице, което е придобило спорния имот в хода на делото, но преди вписването на исковата молба, като купувач по публична продан по изпълнително дело, образувано срещу лица, които също са придобили имота в хода на това дело. Този въпрос касае приложението и тълкуването на нормите на чл.226, ал.3 от ГПК и чл.496, ал.2, изр.1 от ГПК, според който от деня на влизане в сила на постановлението за възлагане купувачът придобива всички права, които длъжникът е имал върху имота. Относно тълкуването и прилагането на чл.226, ал.3 от ГПК няма основание за допускане на касационно обжалване на решението по съображенията, изложени в т.3 от настоящото определение. По тълкуването и прилагането на чл.496, ал.2, изр.1 от ГПК има задължителна съдебна практика /например решение № 365 от 22.10.2012 г. по гр.д.№ 17 от 2012 г. на ВКС, Първо г.о., решение № 124 от 05.04.2012 г. по гр.д.№ 905 от 2011 г. на ВКС, Първо г.о. и др., постановени по реда на чл.290 от ГПК./, според която публичната продан е деривативен способ за придобиване на право на собственост, поради което купувачът по публичната продан придобива само онези права върху имота, които длъжникът по изпълнението притежава. Ако продаденият на публична продан имот не е бил собственост на длъжника по изпълнението, купувачът по публичната продан не става собственик на закупения при проданта имот.
Приетото в обжалваното решение напълно съответства на тази задължителна практика на ВКС, поради което няма основание за допускане на касационно обжалване на решението по иска срещу ответника Д. Т. Д. по чл.280, ал.1, т.1 или т.2 от ГПК.
Не е налице и основанието на чл.280, ал.1, т.3 от ГПК за допускане на касационното обжалване на решението по иска срещу ответника Д. Д., тъй като както бе посочено по-горе, по въпроса има задължителна съдебна практика и от постановяването на тази практика не са настъпили промени в законодателството или в обществените условия, които да налага нейната промяна.
4.2. Вторият посочен от касатора Д. Д. правен въпрос /допустима ли е жалба, подадена от неучастващо в делото лице и следва ли съдът служебно да следи затова/ не е въпрос по смисъла на чл.280, ал.1 от ГПК, който би могъл да обуслови допускането на касационното обжалване, тъй като не е обусловил изводите на съда в обжалваното решение. Този въпрос е напълно неотносим към настоящото дело, по което въззивната жалба е подадена от процесуален представител на участвало по делото лице- ищеца по делото, който е Държавата, а не МЗХ.
4.3. По третият посочен от касатора Д. Д. правен въпрос /при постановяване на решението следва ли съдът да прецени всички доказателства по делото поотделно и в тяхната взаимовръзка, както и да обсъди възраженията и доводите на страните и да изложи мотиви върху кои доказателства основава приетата за установена фактическа обстановка и може ли решението да се основава само на избрани от съда доказателства/ няма противоречие на обжалваното решение със съдебната практика. В решението си Старозагорският окръжен съд е описал хронологически и е обсъдил всички доказателства, възражения и доводи на страните в тяхната съвкупност. Доколко направените въз основа на тези доказателства изводи на съда са правилни е въпрос, касаещ правилността на решението, който не може да бъде решаван в настоящото производство по чл.288 от ГПК, поради което евентуалната неправилност на тези изводи не би могла да послужи като основание за допускане на касационно обжалване на решението.
Поради всичко гореизложено касационното обжалване на решението на Старозагорския окръжен съд не следва да се допуска.
С оглед изхода на делото и на основание чл.81 от ГПК във връзка с чл.78, ал.8 от ГПК касаторите дължат и следва да бъдат осъдени да заплатят на ответника по жалбата Държавата направените разноски за юрисконсулт по делото пред ВКС в размер на 689,96 лв., определен съгласно чл.7, ал.2, т.4 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Воден от горното, съставът на Върховния касационен съд на РБ, Гражданска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА до касационно разглеждане касационните жалби на М. Н. А., Й. С. А., М. Г. М., Д. И. М. и Д. Т. Д. срещу решение № 232 от 11.06.2013 г. по в.т.д.№ 1114 от 2013 г. на Старозагорския окръжен съд.
ОСЪЖДА М. Н. А., Й. С. А., М. Г. М. и Д. И. М., всички със съдебен адрес: [населено място], [улица], ет.1, ап.1, чрез адв.Н. М. и Д. Т. Д. от [населено място], [улица] да заплатят на Българската държава, представлявана от Министъра на земеделието и храните на основание чл.78 от ГПК разноски по делото в размер на 689,96 лв. /шестстотин осемдесет и девет лева и деветдесет и шест стотинки/.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.