О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№. 815
гр. София, 11.12.2013 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, второ отделение в закрито заседание на 26 ноември, две хиляди и тринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ СЛАВЧЕВА
БОЯН БАЛЕВСКИ
като изслуша докладваното от съдия Боян Балевски търговско дело №2645/13 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба от страна на пълномощника на Н. Ф. Ч. от [населено място] срещу решение №527 от 15.03.2013 г. на Софийски апелативен съд по гр. д. №3545/2012г., В ЧАСТТА, с която е потвърдено решение №5635от 31.07.2012 г.на Софийски градски съд по гр.д. №13870/2010 г. , В ЧАСТТА , с която е отхвърлен искът на касатора срещу ЗК [фирма]-София с правно основание чл. 226 ал.1 от КЗ за разликата между общоприсъденото от двете инстанции обезщетение в размер на 42 000 лева и общопретендираната сума от 100 000 лева. Навеждат се оплаквания за неправилно приложение на материалния закон и необоснованост и се претендира ВКС да отмени така постановеното решение в обжалваната част и да постанови друго, с което да уважи изцяло иска като основателен.
В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване се сочи чл.280 ал.1,т.3 от ГПК..
Ответната страна в отговор на касационната жалба, изразява становище, че същата не следва да се допуска до касационно обжалване, а по същество е неоснователна .
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение , като констатира, че решението е въззивно и обжалваният интерес е над 10000 лева намира, че касационната жалба е допустима , редовна и подадена в срок.
За да постанови обжалваното въззивно решение в обжалваната част, с която се потвърждава първоинстанционното в частта , с която е отхвърлен прекият иск на касатора срещу застрахователя срещу риск „Гражданска отговорност” на МПС на прекия причинител на неимуществените вреди за сумата над 42 000 лева до пълнопредявения размер от 100 000 лева, съдът е приел, че на ищеца Ч.-р. 1923 г. са причинени виновно травматични увреждания вследствие на ПТП на 15.09.2010 г. от страна на Г. М. Б. като водач на лек автомобил „Мерцедес 190 Е” с рег. [рег.номер на МПС] . Налице е задължителна застраховка на водача на МПС срещу риск „ГО” в ответното дружество, за периода обхващащ и датата на настъпване на вредоносното деяние : 10.07.2010 г.. Уврежданията на ищеца се състоят в контузия, охлузване и подкожен кръвоизлив на главата и счупване на двата кондила на лявата голямопищялна кост. Същият е претърпял три операции,болнично лечение 31 дена и домашно-амбулаторно една година. Изпитвал е интензивни болки за период от 40 дни след травмата и 15 дни след третата операция. Пострадалият е останал с изкривена става на лявото коляно пожизнено и предвижване само с патерици. От охлузването на главата не са настъпили негативни последици.
С оглед пресичането от страна на пострадалия на пътното платно с интензивно движение на необозначено за това място, съдът е приел , че е налице 30 на сто съпричиняване на вредите от страна на пострадалия ищец .Ето защо, с оглед изложените по-горе конкретни увреждания ищецът е претърпял болки и страдания, които подлежат на репариране в общ размер на 60 000 лева и с оглед 30 на сто съпричиняване от негова страна на вредоносния резултат се дължи обезщетение в размер на 42 000 лева, за които ответникът-застраховател следва да отговаря при условията на функционалната отговорност по чл.226 от КЗ, ведно със законната лихва от датата на причиняването-15.09.2010 г. до окончателното плащане.
В изложение на основанията за допускане до касационно обжалване, жалбоподателят не формулира обуславящ изхода на спора правен въпрос, но вместо това навежда оплаквания за неспазване критериите за определяне на размера на обезщетение за неимуществени вреди по чл.52 от ЗЗД, което е оплакване за материална незаконосъобразност на обжалваното въззивно решение и е предмет на разглеждане във фазата на произнасяне от ВКС по същество на касационната жалба-чл.281, т.3 ГПК.Същото е без значение в настоящата фаза по допускане до касационно обжалване, в която ВКС трябва да извърши дискреция на формулиран от касатора правен въпрос по допълнителните критерии в чл.280 ал.1 ГПК. Ето защо, настоящият състав на ВКС намира, че с оглед липсата на формулиран правен въпрос касационно обжалване не следва да се допуска / в този смисъл: т.1 от ТР №1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС по тълк.дело №1/2010/
По изложените съображения, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 527 от 15.03.2013 г. на Софийски апелативен съд по гр. д. №3545/2012г. в обжалваната част.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.