О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№.807
София, 11.12.2013 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на осми октомври две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ СЛАВЧЕВА
БОЯН БАЛЕВСКИ
при участието на секретаря
в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията М.Славчева
т.дело № 55/2013 година
Производство по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма], със седалище и адрес на управление [населено място] срещу въззивно решение № 1497 от 10.08.2012 г. по т.д.№ 307/2012 г. на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено решение № 748 от 12.10.2019 г. по т.д.№ 1489/2008 г. на Софийски градски съд, ТО, VІ-1 състав. С потвърденото решение, постановено по иск с правно основание чл.26, ал.3, т.4 ЗМГО, предявен от „П. К. С.А.”, дружество със седалище и адрес на управление [населено място], Гърция против [фирма] е признато за установено по отношение на ответника, че Г. И. П. като заявител е действал недобросъвестно при подаване на заявките за регистрация на следните марки: заявка № 68270 от 08.12.2003 г., въз основа на която е регистрирана словна марка PLAISIO с рег.№ 51985 от 12.07.2005 г., заявка № 68316 от 09.12.2003 г., въз основа на която е рeгистрирана комбинирана марка PLAISIO с рег.№ 48153 от 14.06.2004 г., заявка № 68315 от 09.12.2003 г., въз основа на която е регистрирана комбинирана марка ПЛЕЙСИО с рег.№ 52040 от 15.07.2005 г. и заявка № 68317 от 09.12.2003 г., въз основа на която е регистрирана фигуративна марка ПЛЕЙСИО, изписана на гръцки език, с рег.№ 48154 от 14.06.2004 г., прехвърлени от заявителя им на ответното дружество на 29.08.2007 г., надлежно вписано в Държавния регистър на търговските марки при Патентното ведомство, като в тежест на касатора е възложено заплащането на направените от ищеца деловодни разноски в размер на сумата 10 978.36лв. за въззивната инстанция.
В касационната жалба са въведени доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствени правила и необоснованост. Въз основа на подробно развити от касатора доводи, се иска отмяна на обжалваното решение и постановяване на ново по съществото на спора, с което да се отхвърлят предявените искове като неоснователни и недоказани.
В депозираното изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК на основанията за допускане на касационното обжалване се поддържа, че по значимият въпрос за понятието „недобросъвестност” в хипотезата на чл.26, ал.3, т.4 ЗМТО като „централна категория, подлежаща на пълно и главно доказване е налице предпоставката на чл.280, ал.1, т.2 ГПК, който е разрешаван противоречиво от съдилищата – Решение от 04.02.2009 г. по т.д.№ 1115/2006 г. на Софийски градски съд, VІ-3 с-в, Окончателния доклад за „Изследване на случаи на недобросъвестност” на Ведомството за хармонизация на вътрешния пазар и Решение на Съда на Европейските общности (първи състав) от 11 юни 2009 година по дело с-529/07, постановено по повод преюдициално запитване е приел, че за преценката на добросъвестност на заявителя по смисъла на член 51, параграф 1, буква б) от Регламент (ЕО) № 40/94 на Съвета от 20 декември 1993 г. относно марката на Общността националната юрисдикция е длъжна да вземе предвид всички относими фактори към момента на подаване на заявката, а именно, обстоятелството, че заявителят знае или трябва да знае, че трето лице използва поне в една държава членка идентичен или подобен знак за идентична или подобна стока, който води до объркване със знака, чиято регистрация е заявена; намерението на заявителя да попречи на третото лице да използва такъв знак и степента на правна защита, от която се ползва знакът на третото лице и знакът, чиято регистрация е заявена. Касаторът поддържа и основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК с аргументацията, че от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото и конкретно на „нормата на чл.26, ал.3, т.4 ЗМГО е изясняването точно и ясно на понятието за добросъвестност и на елемента”знаене”, включен в него.
От касатора [фирма] е подадена и частна жалба срещу въззивното решение в частта за разноските, в която се поддържа, че присъденото на ищеца адвокатско възнаграждение е прекомерно – чл.78, ал.5 ГПК поради което се иска отмяната му до размер на 150 лв., каквото според него му се дължи поради неоценяемост на иска – чл.7, ал.1, т.4 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Ответникът по касация „П. К.” С.А. с адрес на управление А., Гърция, чрез пълномощниците си адвокатите К. Ч. и Г. П. от САК по реда на чл.287, ал.1 ГПК оспорва допустимосттта на касационното обжалване, като моли за присъждане на разноски по делото. Подаден е и отговор на частната жалба на касатора, в който са изложени подробни съображения относно процесуалната й недопустимост.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на касатора във връзка с поддържаните основания по чл. 280, ал. 1, т.2 и 3 ГПК, приема следното:
Касационната жалба е подадена от надлежна страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт и в рамките на преклузивния срок по чл. 283 ГПК и е процесуално допустима.
При постановяване на обжалваното решение, решаващият въззивен състав, след цялостна преценка на релевантните за спора доказателства и доводите на страните, е приел, че макар и да не е безспорно доказано знание на заявителя Г. П. относно притежанието от ищеца на права върху търговски марки, идентични със знаците, регистрирани от него, той е бил длъжен за знае за така притежаваните от ищеца субективни права. Посочено е, че не може да бъде игнориран напълно факта на широката известност на марките на ищеца на територията на Гърция, тъй като е твърде малка вероятността към 08.12.2003 г. притежаваните от него марки да са напълно непознати за осъществяващите дейност в областта на търговията с канцеларски материали и офис продукти в страната с оглед на близките отношения Република Гърция и България, която към онзи момент все още е извън границите на европейската общност и навлизането на пазара на съседна държава от гледна точка на ищеца е съвсем естествена цел. Посочено е, че публикациите през м.октомври 2003 г. в централен ежедневен вестник и в Интернет издания, в които ищецът е известил за намерението си да започне през 2004 г. търговска дейност и в Република България по никакъв начин не са допринесли за това намерението на ищеца да стане общоизвестен факт, а и това не е била целта му, който очевидно е търсел своя адресат главно в лицето на онези търговци, които биха имали интерес от установяването на контакт с нов партньор в сферата на конкретния търговски отрасъл, а в случая безспорно бил установен фактът, че заявителят Г. П. е упражнявал своята адвокатска професия в сферата на индустриалната собственост и като представител, включително и процесуален на търговци, които извършват дейност именно в областта на търговията с канцеларски материали и офис продукти и консумативи. Този факт според съда дава основание заявителят да бъде оценен като „разумен и опитен професионалист в разглежданата област” по смисъла на една от дефинициите на Окончателния вариант на доклада за „Изследване на случаи на недобросъвестност” на Ведомството за хармонизация на вътрешния пазар /търговски марки и образци/ – ONIM, приет в А. на 31.01.2003 г., а това обуславя извод, че при подаване на заявките той е „знаел или е трябвало да знае” по смисъла на същия доклад, че по времето на заявяването на знака търговската марка е била използвана от друго лице и това негово действие следва да се счита за „непочтеност, която не отговаря на стандартите за приемливо търговско поведение, спазвани от разумните и опитни професионалисти в разглежданата област”. Въз основа на изложеното и като възприел аргументацията на ищеца, че думата „плейсио”, която на гръцки език означава рамка не съществува със свое самостоятелно значение нито в българския, английския или който е да е било език е приел, че произтичащият единствен възможен извод е, че търговските марки, заявени от адвокат П. на латиница и кирилица са точна транслитерация на марката на ищеца, споделил направения с обжалваното пред него решение правен извод, че предявеният иск с правно основание чл.26, ал.3, т.4 ЗМГО е основателен, поради което го потвърдил.
Настоящият състав на Търговска колегия, второ отделение приема, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване.
По отношение на първата група въпроси, свързани с елементите от фактическия състав на недобросъвестността по смисъла на чл. 26, ал. 3, т. 4 ЗМГО и процесуалните способи за установяването й, макар и значими за изхода на делото, не е налице допълнително поддържаната предпоставка за допускане на касационно обжалване. Решението на СГС по т. д. № 1115/2006 г., на което се позовава касатора, не попада в обхвата на съдебната практика по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК, тъй като то не е влязло в сила. Видно от представените от ответника по касация доказателства – решение на САС по т. д. № 961/2009 г. цитираното от касатора решение е отменено, а с Определение № 333 от 20.05.2011 г. на ВКС по т.д.№ 211/2010 г., ІІ т.о., постановено от настоящия състав, въззивното решение не е допуснато да касационно обжалване. От друга страна, понятието „недобросъвестност“ при регистрацията на търговските марки, е тълкувано от въззивния съд именно в съответствие с цитирания от самия касатор Окончателен доклад за „Изследване на случаи на недобросъвестност” на Ведомството за хармонизация на вътрешния пазар, което дава основание за отсъствието на твърдяното от същия противоречие при разрешаване на поставения процесуалноправен въпрос.
По поставения от касатора материалноправен въпрос за съдържанието на понятието „недобросъвестност“ при регистрацията на търговските марки е налице последователна и непротиворечива практиката на Търговската колегия на ВКС, напр. решение № 77/14.04.2005 г. по т. дело № 321/2004 г.; решение № 475/28.07.2006 г. по т. дело № 1070/2005 г.; решение № 140/29.05.2007 г. по т. дело № 920/2006 г.; решение № 560/21.06.2006 г. по т. дело № 219/2007 г.; решение № 851/23.11.2006 г.; решение по т. дело № 225/2004 г. и други. Липсата на легална дефиниция на понятието „недобросъвестност“ в действието по заявяването за регистрация на търговска марка, не обуславя извод за неяснота на разпоредбата на чл. 26, ал. 3, т. 4 ЗМГО, която би наложила тълкуването й от ВКС. В цитираните по-горе съдебни актове на ВКС са изяснени както обективния, така и субективния елемент от фактическия състав на недобросъвестността, както и че изводът за наличие или липса на добросъвестност в поведението на даден правен субект е обусловен изцяло от конкретните за всяко дело обстоятелства. Наличието на последователна практика на ВКС, Търговска колегия по приложението на посочената разпоредба и липсата на основания за промяната й, изключва приложението на допълнително поддържаното от касатора основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
В обобщение поради отсъствие на изискванията на чл.280, ал.1 ГПК искането на касатора за достъп на въззивното решение до касация следва да се отклони.
ІІ. По частната жалба
Предмет на обжалване е въззивното решение само в частта за разноските. Действащият ГПК не предвижда самостоятелно обжалване с частна жалба на съдебните актове, касаещи отговорността за разноските на страните, когато не се обжалва самото самото решение,тъй като той не съдържа разпоредба, аналогична на чл. 70 от отменения Граждански процесуален кодекс. В посочената им част тези съдебни актове имат характера на определение, които съгласно чл. 284 ГПК подлежат на изменение или допълване по искане на страната от съда, който ги е постановил.
Предвид обстоятелството, че въззивното решение не е допуснато до касационно обжалване, частната жалба срещу частта, касаеща отговорността за разноските следва да се остави без разглеждане и да бъде изпратена на Софийски апелативен съд, който според чл.248, ал.1 ГПК е компетентен да се произнесе по искането на частния жалбоподател за неговото изменение.
Разноски по делото на ответника по касация не се присъждат поради липса на доказателства такива да са били направени.
Водим от горното Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 1497 от 10.08.2012 г. по т.д.№ 307/2012 г. на Софийски апелативен съд.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частната жалба на [фирма] срещу въззивно решение № 1497 от 10.08.2012 г. на Софийски апелативен съд по т.д.№ 307/2012 г. в частта за разноските.
ПРЕКРАТЯВА производството по делото в посочената му част.
ИЗПРАЩА частната жалба на [фирма] по компетентност на Софийски апелативен съд за разглеждането й по реда на чл. 248 ГПК.
Определението в частта за прекратяване на производството подлежи на обжалване пред друг тричленен състав на ВКС в едноседмичен срок от съобщението за постановяването му, а в останалата му част е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: