ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№.814
гр. София, 11.12.2013 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, второ отделение в закрито заседание на 26 ноември , две хиляди и тринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ СЛАВЧЕВА
БОЯН БАЛЕВСКИ
като изслуша докладваното от съдия Боян Балевски търговско дело №2622/13 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба от страна на процесуалния пълномощник на [фирма]-гр.Шумен срещу решение от 11.03.2013 г. по т.д. № 295/2012 на Шуменски окръжен съд, с което е потвърдено първоинстанционното решение№145 от 17.02.2012 г. постановено по гр.д. №188/2011г. на РС-Шумен в частта, с която касаторът е осъден да заплати на И. Н. Б. по частичен иск сумата от 23 888 лева-незаплатена част дължимо възнаграждение по договор за проектантска услуга, сключен между страните по делото на 13.08.2008 г., ведно със законната лихва от датата на ИМ-18.01.2011 г. и лихва обезщетение за забава за периода от 01.11.2010 до 18.01.2011 г. в размер на 533,44 лева и разноски.
Излагат се доводи и оплаквания за нарушения на материалния закон.
В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване жалбоподателят се позовава на наличие на основания за допускане до касация по чл.280 ал.1,т.1 и т.3 ГПК.
Ответната страна не изпраща писмен отговор на касационната жалба.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като констатира, че решението е въззивно и отговаря на предпоставките на чл.280 ал.2 от ГПК, намира, че касационната жалба е допустима, редовна и подадена в срок.
За да постанови обжалваното решение, съставът на въззивния съд приема, че между страните по делото е сключен на 13.08.2008 г договор за проектантска услуга, по силата на който ищецът И. Б. се е задължил да изготви работен проект на обект ”В. и канализация на [населено място], общ. Шумен” в срок от 60 дни срещу насрещна престация, дължима от [фирма]-Шумен, да му заплати възнаграждение в размер на 63 800 лева общо до 31.12.2008 г.. От заключението на СТЕ, прието при разглеждането на спора от първоинстанционния съд се установява, че изготвените проекти отговарят изцяло на всички технически изисквания в частта водоснабдяване а в частта канализация не е напълно съгласуван от [фирма] и е налице отказ от [фирма] за положителна оценка за съответствие, поради 13 броя забележки. С приемо-предавателен протокол от 29.10.2008 г. изпълнителят е предал три броя папки заедно с количествено-стойностни сметки в изпълнение на договорните си задължения, като същите са приети без възражения от страна на възложителя-ответник. Последното е основание да се счете работата за приета,съгласно чл.264 ал.3 ЗЗД, доколкото липсват възражения за неправилно изпълнение/ некачествено или забавено/ при самото приемане или веднага след откриването им/ чл.264 ал.2 ЗЗД/. По изложените съображения съдът е счел иска за основателен до предявения размер,ведно с акцесорния иск за лихва-обезщетение за забава в плащането, с оглед уговорения в самия договор падеж на задължението за заплащане на възнаграждение-до 31.10.2008 г.. Решаващият орган е счел за недоказано възражението, че в случая се касае за фикс-сделка по смисъла на чл.87 ал.2 ЗЗД, доколкото последващото възлагане на същия предмет на изработка на друго лице опровергава подобно твърдение и доказва, че възложителят не счита забавеното изпълнение .
В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване от страна на жалбоподателя се сочат като обуславящи изхода на спора няколко въпроса: дали процесният договор представлява фикс-сделка, дали уговорката че плащането на възнаграждението се извършва срещу издаване на фактура от изпълнителя не следва да се възприеме като допълнителен елемент за дължимостта на възнаграждението, за обвързаността на съда от заключението на вещото лице и за това може ли възложител по договор за проектантска услуга на В и К-публична общинска собственост да бъде частноправен субект. Твърди се,че по първите три въпроса е налице противоречие с практиката на ВКС, а последният се явява от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото.
За да е налице основание за допускане на касация по смисъла на чл.280 ал.1 от ГПК следва жалбоподателят да формулира един или няколко правни въпроси, които да са от значение за изхода на спора и които да попадат в една от хипотезите по т.т. 1-3 на чл.280 ал.1 от ГПК. От значение за изхода на спора са въпросите, включени в предмета на спора, индивидуализиран чрез основанието и петитума на иска и обуславящи правната воля на съда, обективирана в решението му. Материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното делото, за формиране решаващата воля на съда. К. съд, упражнявайки правомощията си за дискреция на касационните жалби, трябва да се произнесе дали соченият от касатора правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора.
Предвид така очертаните критерии от ВКС, ОСГТК в ТР 1 от 19.02.2010 г. по тълк. дело № 1 /2009 г. за съотносимост на правния въпрос и формулировката на въпросите от страна на касатора в изложението по чл.284 ал.3, т.1 от ГПК става ясно, че първият от поставените въпроси, дали процесният договор представлява фикс-сделка по естеството си касае обосноваността на изводите на съда във връзка със съдържанието на конкретния договор и в този смисъл не представлява правен въпрос, т.е. такъв по тълкуването и прилагането на общовалидна правна норма. Същият предполага тълкуване на самия договор по правилата на чл.20 ЗЗД, каквато дейност ВКС не извършва във фазата по допускане до касация. Ето защо в случая не е налице сочен от страна на касатора правен въпрос, който да се постави на дискреция по допълнителните критерии по чл.280 ал.1 ГПК. Същото се отнася изцяло и до въпроса за обвързаността на договореното плащане на възнаграждението от издаване на фактура от изпълнителя .
Останалите два въпроса: за обвързаността на съда от заключението на вещото лице и за това може ли възложител по договор за проектантска услуга на В и К-публична общинска собственост да бъде частноправен субект, макар и правни по своя характер не обуславят сами по себе си изхода по спора, тъй като не са изобщо повдигани пред инстанциите по същество и съдът не е формирал решаващата си воля въз основа на техните отговори. Относно заключението на СТЕ, същото не само, че не е било изобщо оспорено от страна на [фирма], но и представителят на страната изрично се е позовал на констатациите в него в изложението си във въззивната жалба. Отделно, съдът е базирал волята си изцяло на приемането на самата работа без възражения по чл.264 ал.2 ЗЗД от страна на възложителя като основание за заплащане на възнаграждение на изпълнителя, а не само на съдържанието на експертното заключение.
Въпросът за това може ли възложител по договор за проектантска услуга на В и К-публична общинска собственост да бъде частноправен субект пък се повдига за пръв път пред ВКС, без въобще да са правени възражения, доводи или оплаквания в тази насока, било то в срока по чл.133 във връзка с чл.131 ГПК за отговор на ИМ , било то по-късно в инстанциите по същество.
По изложените съображения, съдът счита, че не е налице основание по чл.280 ал.1 от ГПК за допускане на касационно обжалване, доколкото липсва формулиран от страна на касатора обуславящ изхода на спора правен въпрос като първа и основна предпоставка за допускане до касация,съгласно чл.280 ал.1 ГПК. Липсата на подобен въпрос прави невъзможна проверката за допускане до касация по допълнителните основания за дискреция в т.т.1-3 на чл.280 ал.1 ГПК.
С оглед изложеното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение от 11.03.2013 г. по т.д. № 295/2012 на Шуменски окръжен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.