1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1428
гр.София, 11.12.2013 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на девети декември през две хиляди и тринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ
МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА
при секретаря……………….и в присъствието на прокурора…………..
като разгледа докладваното от съдията Маргарита Георгиева гражданско дело № 5531 по описа за 2013 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Г. В. М.-Георгиева от [населено място], чрез адв.А. Й., срещу въззивно решение №214/05.06.2013г. постановено по възз.гр.д.№314/2013г. на Хасковския окръжен съд, с което е потвърдено Решение №53/21.03.2013г. по гр.д.№994/2012г. на РС – Свиленград за отхвърляне на предявените от жалбоподателката искове с правно основание чл.344 ал.1 т.1,т.2 и т.3 от КТ.
В касационната жалба се поддържа, че решението на ОС – Хасково е незаконосъобразно, необосновано и постановено при съществено нарушение на процесуалните правила – основания за отмяна по чл.281 т.3 ГПК.
Изложението на касаторката по чл.284 ал.3 т.1 ГПК представлява повторение на съдържанието на касационната й жалба с доводи за незаконосъобразност и необоснованост на въззивното решение. В същото бланкетно е посочено, че въззивната инстанция е постановила решението си „в противоречие с практиката на съдилищата и с тази на ВКС“, без да са формулирани конкретни правни въпроси. По отношение на единствения конкретно изведен въпрос – „частичната незаконосъобразност на заповед за уволнение води ли до незаконосъобразност на цялата заповед“ – се твърди, че е налице основанието за касационен контрол по чл.280 ал.1 т.3 ГПК.
Ответната страна по жалбата – СОУ“Н. Р.“ – [населено място], представлявано от директора Б. П., в срока по чл.287 ГПК не е представила писмен отговор. Такъв е подаден направо пред ВКС на 06.12.2013г. /вх.№11621/06.12.2013г./, чрез адв.В. П.. В същия е направено и искане за присъждане на разноски за касационното производство в размер на 1100 лева. Съгласно чл.64 ал.1 ГПК процесуалните действия, извършени след като са изтекли установените срокове не се вземат предвид от съда /освен, ако е уважено искане на страната за възстановяване на срока/. В случая, както се посочи, писменият отговор по касационната жалба на Г. В. М.-Г., е подаден не в едномесечния срок по чл.287 ГПК, изтекъл на 19.08.2013г. – понеделник /съобщението с преписа от касационната жалба е получен от адв.В.П. на 18.07.2013г./, а на 06.12.2013г. и е депозиран не чрез администриращият съд – ОС – Хасково, а направо в деловодството на ВКС. Поради неизвършването му законоустановения срок, съгласно правилото на чл.64 ал.1 ГПК, това действие се счита за неизвършено и не се взема предвид от състава на ВКС.
Касационната жалба е допустима – подадена е от легитимирана страна, в срока по чл.283 ГПК, срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, намира, че не са налице условия за допускане на касационния контрол.
С въззивното решение е прието, че ищцата е извършила три нарушения на трудовата дисциплина / по т.1, т.4 и т.8 от заповедта за уволнение/, описани подробно от работодателя в оспорената заповед, от които нарушения – това по т.4 е преценено за тежко и достатъчно, за да обоснове налагането на най-тежкото дисциплинарно наказание. Преди налагане на дисциплинарното наказание работодателят е изпълнил задължението си по чл. 193 ал. 1 КТ като е поискал обяснения за констатираните нарушения на трудовата дисциплина и ищцата е представила писмени такива на 23.06.2010г. Спазена е нормата на чл.333 ал.1 т.1 КТ /с каквато закрила се е ползвала ищцата/, като преди издаване на заповедта, работодателят е поискал и получил разрешението на инспекцията по труда. Заповедта за дисциплинарно уволнение относно приетите, че са извършени нарушения, е мотивирана съобразно изискванията на чл. 195 КТ, при спазване на сроковете, установени в чл.194 КТ и по тези причини дисциплинарното уволнение е счетено от въззивния съд за законно.
В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване липсват изведени конкретни правни въпроси, които да са били предмет на решаващата дейност на въззивния съд и за които жалбоподателката да е обосновала, че са разрешени в противоречие с практиката на ВКС, решавани противоречиво от съдилищата, или от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото. На практика в изложението, ищцата е преповторила съдържанието на касационната си жалба, излагайки отново доводите си за неправилна преценка от страна на въззивния съд на събраните по делото доказателства, за необоснованост на направените изводи относно констатираните нарушения на трудовата дисциплина, тяхната тежест и наложеното най-тежко дисциплинарно наказание.
Касаторът е длъжен да посочи правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, като израз на диспозитивното начало в гражданския процес. Недопустимо е съдът да извлича правните въпроси, които касаторът евентуално би имал предвид. В случая не е налице общото основание по чл. 280 ал. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване, в какъвто смисъл е и даденото тълкуване в т. 1 на ТР № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, което води до необсъждане наличието на хипотезите по т. 1 – т. 3. Бланкетното им възпроизвеждане в текста на изложението не съставлява формулиран материалноправен или процесуалноправен въпрос от значение за изхода на делото и не обосновава наличието на предпоставките за касационен контрол. Оспорването на доказателствените изводи на въззивния съд, че при прекратяване на трудовото отношение поради дисциплинарно уволнение, работодателят е спазил изискванията на чл. 195 КТ и на чл. 193 ал. 1 КТ, не е основание за допускане до касация. Те могат да бъдат предмет на касационна проверка по реда на чл. 293 ГПК, но само след допуснато касационно обжалване.
Що се отнася до единствения конкретно формулиран от касаторката въпрос в изложението й – „частичната незаконосъобразност на заповед за уволнение води ли до незаконосъобразност на цялата заповед“ – същият е неотносим за правния спор, тъй като за първи път се поставя във фазата на касационното обжалване. Този въпрос не е бил въведен като основание за въззивно обжалване, поради което не е бил предмет на разглеждане във въззивното производство, респ. по него въззивният съд не е дължал и не се е произнесъл с решението си.
Водим от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение №214/05.06.2013г. постановено по възз.гр.д.№314/2013г. на Окръжен съд – Хасково.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.