3
определение по гр.д.№ 4794 от 2013 г. на ВКС на РБ, ГК, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 492
София, 14.10.2013 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Първо отделение на Гражданска колегия в закрито съдебно заседание на девети октомври две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ
като изслуша докладваното от съдия Т.Гроздева гр.д.№ 4794 по описа за 2013 г. приема следното:
Производството е по реда на чл.288 във връзка с чл.280, ал.1 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на А. С. Й. и С. Б. Й. срещу решение от 05.04.2013 г. по в.гр.д.№ 773 от 2012 г. на Кюстендилския окръжен съд, гражданска колегия, четвърти състав, с което е оставено в сила решение от 01.08.2012 г. по гр.д.№ 957 от 2008 г. на Кюстендилския районен съд за разпределение на ползването на основание чл.32, ал.2 от ЗС на УПИ X.-5005,5006,5007,6125 по действащия ПУП на [населено място] между съсобствениците на този УПИ.
В касационната жалба се твърди, че решението на Кюстендилския окръжен съд е неправилно, незаконосъобразно, постановено в нарушение на съществени процесуални правила и необосновано- основания за касационно обжалване по чл.281, ал.1, т.3 от ГПК.
Като основания за допустимост на касационното обжалване по същество се сочат чл.280, ал.1, т.2 и т.3 от ГПК. Твърди се, че противоречиво е решаван от съдилищата следния правен въпрос: следва ли да бъдат конституирани и призовани като ответници по иска с правно основание чл.32, ал.2 от ЗС собствениците на другите самостоятелни имоти, включени в общия УПИ, доколкото реалното разпределение не касае техните права на собственост и ползване на индивидуалните им имоти. Освен това, според касаторите, произнасянето на ВКС по този въпрос би било от съществено значение за точното прилагане на закона.
В писмен отговор от 12.07.2013 г. ответницата по касационната жалба В. Д. Т. оспорва същата.
Останалите ответници по касационната жалба К. Н. Н., Д. С. Д., К. С. Д., Й. Х. А., А. Н. А., С. А. И., Д. А. С., Г. И. М., С. И. Т., М. И. М., К. И. П., Р. И. М., Ц. В. В., Т. В. К., Г. Х. Г., Х. Х. М., Л. Г. С., В. Г. Г., Й. Г. Г., Т. Й. П., В. Й. В., Т. Й. П., Х. Б. Ч., Б. Х. Б., Р. И. Х. и Л. Х. Б. не вземат становище по нея.
Върховният касационен съд на Република България, състав на Първо отделение на Гражданска колегия по допустимостта на касационната жалба счита следното: За да постанови решението си за оставяне в сила решението на първоинстанционния съд за разпределение на ползването на УПИ X.-5005,5006,5007,6125 по действащия ПУП на [населено място] между съсобствениците на този УПИ по скица № 1 от заключението на вещото лице, въззивният съд е приел, че следва да се разпредели ползването на целия УПИ, а не само на един от включените в този УПИ имоти. Възприел е като вариант за разпределение скица № 1 към заключението на вещото лице, тъй като този вариант осигурявал ползване на имота между неговите съсобственици съответно на правата им в съсобствеността, бил съобразен с местоположението на изградените в имота и ползвани от съсобствениците основни и допълнителни сгради и осигурявал самостоятелен достъп до тях и до намиращия се в имота кладенец. Прието е, че решението на първоинстанционния съд било ясно и по отношение на частта, оцветена в жълто, която била разпределена за ползване само между касаторите А. Й. и С. Й. и ответницата В. Д. Т., но не и между останалите съсобственици на УПИ.
Не е налице основанието на чл.280, ал.1, т.2 от ГПК за допускане на касационно обжалване на това решение, тъй като към жалбата не е представена практика на ВКС или на други съдилища в страната, в която поставеният за разглеждане от касаторите правен въпрос /следва ли да бъдат конституирани и призовани като ответници по иска с правно основание чл.32, ал.2 от ЗС собствениците на другите самостоятелни имоти, включени в общия УПИ, доколкото реалното разпределение не касае техните права на собственост и ползване на индивидуалните им имоти/ да е бил разрешаван по начин, различен от този в обжалваното решение.
Не е налице и основанието на чл.280, ал.1, т.3 от ГПК за допускане на касационното обжалване, така както е разяснено това основание в т.4 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. по тълк.д.№ 1 от 2009 г. на ОСТГК на ВКС: Единственият посочен от касаторите в изложението им по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК правен въпрос не е свързан с тълкуване на неясна или непълна правна норма и по него има съдебна практика, на която обжалваното решение не противоречи и от постановяването на която не са настъпили промени в обществените условия или в законодателството, които да налагат промяната на тази съдебна практика.
Поради гореизложеното касационното обжалване на решението на Кюстендилския окръжен съд не следва да се допуска.
По изложените съображения съставът на Върховния касационен съд на РБ, Гражданска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 05.04.2013 г. по в.гр.д.№ 773 от 2012 г. на Кюстендилския окръжен съд, гражданска колегия, четвърти състав.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.