ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№. 822
гр. София, 12.12.2013 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, второ отделение в закрито заседание на 03 декември , две хиляди и тринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ СЛАВЧЕВА
БОЯН БАЛЕВСКИ
като изслуша докладваното от съдия Боян Балевски търговско дело №2758/13 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба от страна на процесуалния пълномощник на ДФ”Земеделие”-гр.София срещу решение от 19.02.2013 г. по гр.д. № 367/2012 на ОС-Монтана, с което е потвърдено първоинстанционното решение на РС-Монтана от 04.10.2012 г. постановено по гр.д. №38/12 по описа на същия за отхвърляне на предявения по реда на чл.422 ГПК установителен иск на касатора срещу М. А. Г. за сумата 24 4446 лева-дължима на основание чл.55 ал.1 пр.1 ЗЗД и 346,85 лева-лихва за забава за периода 11-05.2011 -29.06.2011 г.. Излагат се доводи и оплаквания за нарушения на материалния закон-чл.26 ал.1 ЗЗД във връзка с чл.28 ал.1 ЗППМ и чл.9 от Наредба №9/30.04.2008 за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка „Създаване на стопанства на млади фермери” по Програмата за развитие на селските райони за периода 2007-2013 г..
В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване жалбоподателят се позовава на наличие на основания за допускане до касация по чл.280 ал.1,т.3 ГПК.
От страна на ответника се изпраща писмен отговор на касационната жалба, в която е оспорват основанията за допускане до касация.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като констатира, че решението е въззивно и отговаря на предпоставките на чл.280 ал.2 ГПК, намира, че касационната жалба е допустима, редовна и подадена в срок.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че към момента на кандидатстване за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка „Създаване на стопанства на млади фермери” по Програмата за развитие на селските райони за периода 2007-2013 г. ответникът Г. е отговаряла на изискванията изчерпателно уредени в цитираната по-горе Наредба №9/30.04.2008 за условията и реда за предоставяне на такава помощ. Спазена е и процедурата за разглеждане на заявлението, налице е произнасяне по него със заповед по чл.21 ал.1 и е подписан договор за отпускане на финансова помощ в съответствие с чл.21 ал.2 от същата наредба. За да обоснове нищожността на така сключения договор, ДФ”Земеделие” се позовава на факта, че към датата на сключването му-09.10.2009 г. бенефициентът на помощта не е разполагал с разрешение по чл.28 ал.1 ЗППМ за производство на посевен и посадъчен материал изд. от И./ същото й е изд. под № 2032 на 21.12.2009 г./. Съдът е счел този довод за неоснователен, доколкото в чл.17 ал.1 от цитираната Наредба на условията и процедурата за предоставяне на помощта не е имало изискване решението по чл.28 ЗППМ да е налице към датата на подаване заявлението с приложенията, респективно към датата на сключван на самия договор. Такова е въведено едва с изменението и допълнението на Наредба №9 в сила от 20.03.2012 г./, с което е създаден чл.14 е , който урежда, че когато заявената дейност предвижда разрешение, лиценз и/или регистрация, то последните следва да са налице към датата на сключване на договора, но тази разпоредба няма обратно действие. С оглед изложеното е прието, че конкретният договор не е сключен в противоречие със закона като основание за неговата нищожност,съгласно чл.26 ал.1 ЗЗД и липсва основание за връщането на сумата получена по него от ответника Г. като получена при начална липса на основание.
В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване от страна на жалбоподателя се сочат като обуславящи изхода на спора въпроси, които обобщено де свеждат до недействителността , съгласно чл.26 ал.1, предл.първо на договор за отпускане на финансова помощ сключен по Наредба №9/30.04.2008 за условията и реда за предоставяне на такава помощ, когато бенефициентът по нея не отговаря на изискванията за получаването й.
Твърди се, че този въпрос се явява от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото.
За да е налице изискването по чл.280 ал.1, т.3 ГПК е необходимо конкретна правна разпоредба да е неясна или противоречива и да е необходимо чрез тълкуване да се достигне до нейното конкретно съдържание, с оглед приложението й към съответните факти от значение за конкретния спор. В случая в чл.17 ал.1 от цитираната Наредба за условията и процедурата за предоставяне на помощта не е имало изискване решението по чл.28 ЗППМ да е налице към датата на подаване заявлението с приложенията, респективно към датата на сключване на самия договор. От друга страна, изменението и допълнението на Наредба №9 в сила от 20.03.2012 г./, с което е създадена нова разпоредба на чл.14е , предвиждаща, че когато заявената дейност предвижда разрешение, лиценз и/или регистрация, то последните следва да са налице към датата на сключване на договора, няма обратно действие-аргумент от чл.14 ал.1 и ал.2 ЗНА. Следователно не е налице необходимост от тълкуване на нормативната разпоредба с цел изясняване на точния й смисъл като основание за наличие на предпоставките за допускане до касация, съгласно чл.280 ал.1, т.3 ГПК, в който смисъл е и т.4 от ТР №1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС по тълк.дело №1/2009 г..
В полза на ответника по касацията М. А. Г. следва да се присъдят разноските й в размер на 1000 лева-платено адвокатско възнаграждение за представителство пред ВКС ,съгласно чл.78 ал.8 връзка с ал.3 ГПК и съобразно отбелязването на плащането в приложените към отговора на касационната жалба адвокатско пълномощно и договор за правна помощ..
С оглед изложеното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение от 19.02.2013 г. по гр.д. № 367/2012 на ОС-Монтана.
ОСЪЖДА ДФ”Земеделие”-гр.София да заплати на М. А. Г. съдебни разноски в размер на 1000 лева-платено адвокатско възнаграждение за представителство пред ВКС.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.