2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1438
гр. София, 12.12.2013 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на девети декември две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Бойка Стоилова
ЧЛЕНОВЕ: 1. Мими Фурнаджиева
2. Велислав Павков
при секретаря в присъствието на прокурора като разгледа докладваното от съдията Павков гр.д.№ 6071 по описа за 2013 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на П. В. Т. против решение № 342/17.07.2013 г., постановено по гр.д.№ 706/2013 г. от състав на Окръжен съд – Велико Търново.
Ответникът по касационната жалба я оспорва с писмен отговор.
Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима.
Съдът, с обжалваното решение се е произнесъл по иск с правно основание чл.127, ал.2 СК. Съдът е приел, че малолетното дете на страните по делото следва да живее при бащата, като е определил режим за осъществяване на лични контакти с майката. За да достигне до този извод, съдът е отчел родителските качества на двамата родители, като е преценил начина на живот на двамата в тази насока, като предвид доказателствата по делото, сочещи че майката често сменя партньорите си и местожителството си, битовите условия, които при бащата са значително и несравнимо по-добри, постоянния доход и постоянна работа на бащата и липсата на такива при майката, употребата на алкохол от майката, грижите, които полага бащата за детето, което към настоящия момент живее при него и доказателствата, свързани с липсата на грижи от страна на майката тогава, когато детето се намира при нея. Въз основа на тези данни, съдът е преценил, че за детето, с оглед неговия интерес, най-добре ще е да живее при бащата.
В изложението на касационните основания се сочи, че въззивният съд се е произнесъл по правен въпрос, който е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото. Конкретен правен въпрос не се сочи, като се правят оплаквания по съществото на спора и се правят доводи относно местоживеенето на детето, различни от тези на съда, като липсата на конкретен правен въпрос е достатъчно основание за недопускане на касационното обжалване. От друга страна, по въпроса за критериите, въз основа на които следва да се определи местоживеенето на дете, е налице задължителна съдебна практика, обективирана в ППВС №1/12.11.1974 г. по д.№3/1074 г., която практика е актуална и при действието на сега действуващия СК, доколкото основния критерия е интересът на детето и неговата защита, което изцяло е съобразено в правните изводи на съда с обжалваното решение. Сочи се също така, че с други съдебни решения е възприето различно от правна страна от въззивния съд в обжалваното решение, но цитираните съдебни решения са постановени при фактическа обстановка, различна от настоящата, въз основа на която различните съдилища са достигнали до извод относно родителските качества на конкретни родители, поради които липсва произнасяне по конкретен правен въпрос, който да е разрешен различно от съдилищата, доколкото и с цитираните съдебни решения, съдебните състави са се ръководили от същите критерии, отразени в ППВС №1/1974 г., по които се е произнесъл по отношение на родителските качества и въззивния съд с обжалваното решение.
Предвид изложеното, не са налице сочените касационни основания относно допустимостта на касационното обжалване.
Водим от горното, състава на ВКС, четвърто отделение на гражданската колегия
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 342/17.07.2013 г., постановено по гр.д.№ 706/2013 г. от състав на Окръжен съд – Велико Търново.
Определението е окончателно.
Председател: Членове: 1. 2.