О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 830
София, 16.12.2013 година
Върховният касационен съд на Република България, второ търговско отделение, в закрито заседание на 12.11.2013 година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ СЛАВЧЕВА
БОЯН БАЛЕВСКИ
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
т.дело № 1242 /2013 година
за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на ЕТ И. С. Г., упражняващ търговска дейност под фирма „Е.- И. Г.”, [населено място] чрез адв. Н.Б., против въззивното решение на Пловдивския апелативен съд № 1346/12.11.2012 год., по т.д.№ 940/2012 год., с което след отмяна на първоинстанционното решение на Пазарджишкия окръжен съд № 83 от 02.05.2012 год., по т.д.№ 155/2011 год. е осъден касатора, като ответник, да върне на ЕТ Й. В. В., упражняващ търговска дейност под фирма „Й. В.-В.” предадените му за послужване 24 бр. железни палети по складова разписка № 1/02.12.2010 год., както и да му заплати сумата 6 230 лв. деловодни разноски.
С касационната жалба е въведено оплакване за неправилност на обжалваното решение по съображения за необоснованост, допуснато нарушение на съществените съдопроизводствени правила, свързани с разпределение на доказателствената тежест в процеса и на материалния закон – 243 ЗЗД и чл.7 ЗСч. – касационни основания по чл.281, т.3 ГПК.
Основното несъгласие на жалбоподателя е с извода на въззивния съд за недопустимост на свидетелските показания, на осн. чл.164, ал.1, т.6 ГПК, като поддържа, че в случая гласните доказателства са събрани и за обстоятелства, извън оспорената складова разписка № 1/02.10.2010 год., имаща характер на частен свидетелстващ документ, поради което са подлежали на обсъждане в съответствие с общото процесуално правило на чл.12 ГПК.
Позовавайки се отново на твърдяните в касационната жалба пороци на въззивния съдебен акт в изложението на основанията за допускане на касационно обжалване по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът поддържа наличие на предпоставките на чл.280, ал.1, т.1 и т.2 ГПК по отношение на определения за значим за изхода на делото въпрос на процесуалното право – „Следва ли само съдържанието на един частен документ, който е оспорен и без изискуемите се реквизити, да предпоставя решаващия извод на съда, без последният да съобрази останалите доказателства по делото, когато същият този документ няма и всички изискуеми се реквизити?”.
Като израз на визираното противоречие по т.1 на чл.280, ал.1 ГПК е посочено решение на ІІ т.о. на ВКС, постановено по реда на чл.290 и сл. ГПК № 214 от 23.03.2010 год., по т.д.№ 642/2008 год. на ІІ т.о. , а по т.2 на чл.280, ал.1 ГПК – решение № 1168/13.10.2008 год., по гр.д.№ 4979/ 2007 год. на V-то г.о. и определение № 4/07.01.2009 год., по т.д.№ 546/ 2008 год. на ІІ т.о..
Ответната по касационната жалба страна е възразила по допускане на касационното обжалване и алтернативно по основателността и в срока по чл.287, ал.1 ГПК.
Настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС, като взе предвид изложените доводи и провери данните по делото, съобразно правомощията си в производството по чл.288 ГПК, намира:
Касационната жалба, отговаряща на формалните изисквания на процесуалния закон за редовността и, е подадена в рамките на преклузивния срок по чл.283 ГПК от надлежна страна в процеса и срещу подлежащ на касационен контрол въззивен съдебен акт, поради което е процесуално допустима, но искането за допускане на касационно обжалване е неоснователно.
За да постанови обжалваното решение въззивната инстанция е приела, че страните са валидно обвързани от заем за послужване за железни палети за съхранение на картофи, по който заемателят не е изпълнил задължението си за връщане на цялото количество предоставени му вещи, като е останал неиздължен с 24 бр. от същите, предадени му със складова разписка № 1/02.12.2010 год. общо в размер на 48 бр..
Според решаващият съдебен състав обстоятелството, че в откритото от ПОС производство по чл.194 ГПК ответникът, който е оспорил съдържанието на подписаната от него складова разписка № 1/02.12.2010 год., не е оборил доказателствената и сила на частен свидетелстващ документ, изключва да се възприеме за основателно твърдението на същия, че на посочената в документа дата е получил не вписаното количество вещи – 48 бр., а 24 бр., които е и върнал на заемодателя своевременно.
Поради това и след като е подложил на обстойна преценка допустимите за сочения факт доказателства, вкл. изслушаната съдебно техническа експертиза Пловдивският апелативен съд е счел, че липсата на каквото и да е пряко доказателство, че на 02.12.2010 год. заемателят е получил само 24 бр. палети, а не 48 бр., за които изрично се е подписал и разумно обяснение за причината за положения от него подпис под документа, изключва да е налице твърдяната от ответника недължимост на процесните палети.
Като недопустими, поради отсъствие на предпоставките на чл.164, ал.2 във вр. с ал.1, т.6 ГПК решаващият състав на въззивния съд е преценил ангажираните в този вр. от ответника гласни доказателства и е изключил същите от доказателствения материал по делото, без да ги обсъжда.
Следователно решаващите мотиви в обжалвания съдебен акт дават основание да се приеме, че конкретният посочен от касатора въпрос на процесуалното право не отговя на общото изискване по чл.280, ал.1 ГПК – от разрешаването му да зависи изхода на спора. Вярно, че според създадената при действащия ГПК съдебна практика на касационната инстанция, когато страната формулира значим за крайния правен резултат по делото процесуалноправен въпрос, не е необходимо в обжалвания въззивен съдебен акт да е налице изрично произнасяне по същия, като е достатъчно решаващият съд да е процедирал неправилно, но следва само този порок да е довел до постановяване на неправилен съдебен акт, който е в несъответствие с интересите на страната- жалбоподател. В случая, обаче, не е налице сочената хипотеза.
При обосноваване приетата основателност на предявения иск за връщане на дадената за послужване вещ на заемодателя Пловдивският апелативен съд е подложил на подробен анализ всички събрани по делото допустими, според ГПК, доказателства, като по отношение на доказателствената сила на приложената складова разписка – частен свидетелстващ документ е съобразил трайно установената и непротиворечива съдебна практика на ВКС, според която частният /диспозитивен или свидетелстващ/ документ се ползва само с формална доказателствена сила, т.е. той доказва както факта на писменото изявление, така и неговото авторство и тази му доказателствена сила отпада само при успешно оспорване на истинността му, за което доказателствената тежест е на страната, основаваща на същия своето възражение. Що се касае до материална му доказателствена сила, то с нея съдът не е обвързан и затова всякога следва да я преценява с оглед на всички събрани по делото допустими доказателства, както е процедирал и Пловдивският апелативен съд.
Всъщност чрез така поставения въпрос на процесуалното право жалбоподателят изразява несъгласието си с изградените въз основа на преценката на така събрания по делото доказателствен материал фактически и правни изводи на решаващия съд, но доколкото съгласно чл. 290, ал.2 ГПК процесуалната законосъобразност и обоснованост на обжалвания въззивен съдебен акт е предмет на осъществявания от ВКС касационен контрол по същество на въведените касационни основания, тя не може д бъде извършена в производството по чл.288 ГПК, поради неотносимостта и към предпоставките за допускане на факултативно касационно обжалване – арг. от т.1 на ТР № 1/19.02.2010 год. на ОСГТК на ВКС.
Същото се отнася и до доводите в изложението на касатора, свързани с процесуалните пропуски на съда във вр. с приложението на чл.164, ал.1, т.6 ГПК. Освен че в същността си тези доводи съставляват основание за касационно обжалване по чл.281, т.3 ГПК, то дори и да бъдат разгледани като позволяващи да се формулира конкретен процесуалноправен въпрос, значим за изхода на делото по см. на чл.280, ал.1 ГПК, то поради липса на твърдяното противоречие- допълнителна процесуална предпоставка, искането за допускане на касационното обжалване се явява неоснователно.
Възприетото от въззивния съд разрешение, свързано с приложението на чл.164, ал.2 във вр. с ал.1, т.6 ГПК е в пълно съгласие както с трайно установената практика на ВКС, така и със създадена при действащия ГПК задължителна практика на касационната инстанция, изразена и в служебно известните на настоящия съдебен състав решения, постановени по реда на чл.290 и сл. ГПК : № 155/13.10.2010 год., по т. д. № 1113/2009 год. на ІІ т.о. и № 51/ 21.07.2010 год., по т.д.№ 528/2009 год. на І т.о.. Според последната в хипотезата на чл.164, ал.1, т.5 и т.6 ГПК свидетелските показания са въобще недопустими, освен при изрично изразено съгласие на противната страна.
Към горепосочения процесуалноправен въпрос, както и към поставения такъв от касатора цитираната с касационната жалба съдебна практика е неотносима, тъй като с нея не е разрешен идентичен въпрос на процесуалното право и това само по себе си изключва необходимостта от подробното и обсъждане.
Отделен в тази вр. остава въпросът, че при наличие на задължителна практика на ВКС критерият за селекция по т.2 на чл.280, ал.1 ГПК е въобще неприложим, а в съдебната практика по см. на същия, съгласно т.3 на ТР № 1/2010 год. на ОСГТК на ВКС, определенията, постановени по реда на чл.288 ГПК не се включват – обстоятелства, които дори формално касаторът не е съобразил.
Ответната по касационната жалба страна е претендирала деловодни разноски за производството по чл.288 ГПК, но видно от приложения договор за правна защита и съдействие от 31.01.2013 год.адвокатското възнаграждение е само договорено, но не е отразено като реално заплатена от доверителя сума.
Следователно според задължителните постановки в т.1 на ТР № 6/06.11.2013 год., по т.д.№ 6/2012 год. на ОСГТК на ВКС плащането в случая не е доказано, поради което и искането, основано на чл.78, ал.3 ГПК следва да бъде оставено без уважение.
Мотивиран от горното, настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС, на осн. чл.288 ГПК
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Пловдивския апелативен съд № 1346/12.11.2012 год., по т.д.№ 940/2012 год., по описа на с.с..
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: