О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№.873
София,16.12.2013година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Второ търговско отделение в закрито заседание на девети декември две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ СЛАВЧЕВА
БОЯН БАЛЕВСКИ
при участието на секретаря
в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Мария Славчева
ч.т.д.№ 3072/2013 година
Производство по реда чл. 274, ал. 3, т.1 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на Д. К. М., [населено място] срещу определение № 81/16.05.2013 г. по в.ч. т.д.№ 137/2013 г. на Великотърновския апелативен съд, с което е потвърдено определение № 156 от 19.03.2013 г. по т.д. № 196/2013 г. на Великотърновски окръжен съд. С последното първоинстанционният съд е върнал подадената от настоящия жалбоподател искова молба срещу [фирма], заедно с приложенията към нея и е прекратил производството по делото.
В частната жалба са въведени доводи за неправилност на въззивното определение поради постановяването му в нарушение на процесуалния закон, а допускането му до касационно обжалване е обосновано с наличие на основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид доводите на страната във връзка с инвокираните оплаквания съобразно правомощията си по чл.278, ал.1 и сл. ГПК и данните по делото, приема следното:
Частната жалба е подадена в срока по чл.275, ал.1 ГПК от надлежна страна в процеса срещу подлежащо на касационен контрол определение и е процесуално допустима.
За да потвърди първоинстанционното определение, с което е върната подадената от Д. К. М. искова молба и е прекратено производството по делото, въззивният съд е приел, че след като държавната такса не е внесена в указания срок, то окръжният съд правилно е постановил връщането й поради неотстраняване на посочения недостатък.
По сега действащият ГПК касационното обжалване не е задължително, а факултативно. То се допуска само при произнасяне от въззивния съд по материалноправен и/или процесуалноправен въпрос от значение за изхода на спора по делото в противоречие с практиката на ВКС или на съдилищата.
В разглеждания случай частният касатор не е формулирал материалноправни и/или процесуалноправните въпроси, касаещи обжалваната част на въззивното решение, по които според него въззивният съд се е произнесъл в противоречие със задължителната съдебна практика или същите са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. В изложението му са посочени хипотезите на т. 1 и т. 3 на чл. 280, ал. 1 на ГПК, без обаче да е изведен конкретен правен въпрос, само са маркирани допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон Следователно, липсва основният критерий за преценката за допустимост на касационното обжалване, което препятства възможността за преценка за наличието и на допълнителните такива по чл. 280, ал. 1 т.1 и т. 3 ГПК.
Независимо от това следва да се отбележи, че доводите на частния жалбоподател за неправилно интерпретиране от въззивния съд на разпоредбите на чл. 275, ал. 1 ГПК и чл. 63 ГПК са неоснователни. Великотърновски апелативен съд правилно е приел, че съдът няма задължение да уведомява страната, когато не уважи молбата й за удължаване на срока. В чл. 63, ал. 2, изр. 2 ГПК е предвидено, че продължаването на срока тече от изтичането на първоначалния срок. Именно поради това съдът не уведомява за отказа си за продължаване на срока, а страната сама трябва да следи за произнасянето на съда по молбата.
Водим от горното, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 81/16.05.2013 г., постановено по в.ч.т.д.№ 137/2013 г. на Великотърновския апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: