6
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1446
София, 16.12.2013 г.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на дванадесети декември две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ:СТОИЛ СОТИРОВ
МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията СТОИЛ СОТИРОВ
гр.дело №622/2012 година.
Производството е по чл.288, във връзка с чл.280, ал.1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба, вх.№110002/01.12.2011 г., подадена от адвокати Й. Г. и В. М., процесуални представител на ищеца И. М. М. от [населено място], и по касационна жалба, вх.№111407/05.12.2011 г., подадена от адв. Т. Д., процесуален представител на третото лице – помагач [фирма] – , против въззивно решение №5369/18.11.2011 г. по гр.д.№9894/2010 г. по описа на Софийския градски съд, ГО, ІV-Г въззивен състав, с което е оставено в сила решение по гр.д.№1167/2005 г. по описа на Софийския районен съд, І ГО, 44 състав, с което са отхвърлени предявените от И. М. М. от [населено място], против Г. С. Ц. от [населено място], И. С. Ц. от [населено място], Р. Г. С. от [населено място], [населено място], С. о., А. Б. П. от [населено място], Б. Б. Ц. от [населено място], [населено място], С. о., и А. Г. Ц. от [населено място], обективно и субективно съединени искове с правно основание чл.19, ал.3 ЗЗД, като неоснователни.
Въззивната инстанция е приела, че срокът за сключване на окончателния договор по предварителния договор от 29.12.1999 г. е 31.12.2000 г., като на тази дата е настъпила изискуемостта на задълженията на продавачите да сключат окончателен договор(чл.84, ал.1 ЗЗД) и тя е началната дата за срока на погасителната давност(чл.114, ал.1 ЗЗД) Прието е също така, че към 15.12.2004 г.(датата на предявяване на исковете) не е изтекъл общият петгодишен давностен срок, с който се ползват потестативните права по чл.19, ал.3 ЗЗД(чл.110 ЗЗД), поради което възраженията на тримата ответници за наличие на погасителна давност са неоснователни.
По нататък в мотивите си съдът е приел, че съгласно чл.19, ал.2 ЗЗД предварителния договор трябва да съдържа уговорки относно съществените условия на окончателния, като при покупко-продажбата това са вещта и цената(чл.183 ЗЗД). Съдът е стигнал до извод, че чрез препратка на констативните нотариални актове всяка от десетте сгради е индивидуализирана, но в договора от 29.12.1999 г. липсва цена, тъй като т.2 от него не индивидуализира парично притезание, а удостоверява, че такова задължение е възникнало за ищеца и е погасено чрез плащане през 1994 г. Излага се също така, че т.8 от предварителния договор също не индивидуализира вземане за цена, а е посочено, че виновното неизпълнение за задълженията на продавачите е източник на вземания по чл.;55, ал.1 ЗЗД с кредитор на ищеца и е изявена воля, че платеното е база за определяне на компенсаторна неустойка като размер на плащанията не са посочени.
Освен това въззивната инстанция е стигнала до извод, че договорът за поръчка от 05.5.1994 г., споразумението към него и предварителният договор от 01.12.1997 г. обвързва наследодателите на ответниците, а те са сключени от Н. Н., лично и като представител на други физически лица, двама от представляваните са наследодателите на ответниците К. Ц. и Р. С.. Пълномощното на Н. Н. е за други действия, а самият той е упълномощен да извърши всичко необходимо, за да придобие в съсобственост с упълномощителите вещи, които се продават на търг от Ликвидационният съвет на ТКЗС “Плодородие”(чл.48а ППЗСПЗЗ). Поради това е достигнато до краен извод, че и трите договора Н. сключва извън обема на представителната си власт , която му е учредена от К. Ц. и от Р. С.. Констатирано е, че Н. не е упълномощаван от С. Ц. и Б. С., другите двама техни наследодатели. Съдът е стигнал до извод, че предходните договори с ищеца не обвързват правната сфера на наследодателите на ответниците и по причина, че с предварителния договор от 29.12.1999 г. пълномощникът на К. Ц. и Р. С. не ги потвърждава, а самият предварителен договор не съдържа и препращане към конкретен договор с ищеца, който го предхожда.
Не са споделени доводите на ищеца и помагача му, че с договора е извършена новация на задълженията на ищеца към продавачите и в частност, към наследодателите на ответниците и е отбелязано още веднъж, че предварителният договор не индивидуализира конкретни парични задължения на страните, поради което наследодателите на ответниците не са договорили с ищеца в необходимата писмена форма цената, при която се съгласяват да продадат своите идеални части от 10-те сгради, а липсата на този съществен в обещания окончателен договор е пречка да възникнат потестативни права по чл.19, ал.3 ЗЗД, като съответно те не са обект на наследствено правоприемство.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК от ищеца И. М. се твърди, че са налице съществени правни въпроси, разрешен в противоречие с практиката на съдилищата – “Допустимо ли е тълкуване волята на страните в производството по сключване на окончателния договор по чл.19, ал.3 ЗЗД, респективно заместване волята на страните от съда ?”; “Допустимо ли е когато купувачът по предварителен договор е изпълнил изцяло задължението си да плати определената цена на имота, предмет на предварителния договор, сключен в изпълнение на поето от продавача задължение за прехвърляне на имота да се въвежда задължение на купувача да плати вече платения имот, при изрично заявяване, че цената е платена и тя е определена в друг договор между страните, който го предхожда?”.
Като процесуалноправни въпроси се сочат – “Налице ли е валидно сключен предварителен договор за покупко-продажба, когато волята на страните по отношение на съществени елементи на договора е обективирана в различни писмени документи, като последния съставен потвърждава всички договорености, факти и обстоятелства на създадената правна връзка между страните по отношение на съществени елементи на договора ?”; Следва ли да бъде обявен за окончателен предварителен договор за продажба на недвижим имот, когато няма изрично посочена цена, а само изявление на продавачите, че цената е платена и изрично визира момента на плащане, за който се съдържат доказателства за платената от купувача цена, както и наличие на договор, в който изрично е посочена цената на обектите, предмет на продажбата?”
Като съществен за спора въпрос си сочи и “Допустимо ли събирането на доказателства, релевантни за решаване на спора във въззивната инстанция, след като делото е образувано преди влизане в сила на ГПК от 2008 г. и отказът от събиране на доказателства, от съществено значение за решаване на спора в нарушение на процесуалния закон, е ли основание за постановяване на порочен съдебен акт.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК от третото лице – помагач [фирма] се поставят следните въпроси – “Допустимо ли е в предварителен договор цената да не е определена, а определяема ?”; “Когато към момента на подписването на предварителен договор едната страна – купувачът, е изпълнил изцяло задължението си да плати имота, следва ли предварителния договор да съдържа парично притезание, вземане за цена ?”; Допустимо ли е когато купувачът е изпълнил изцяло задължението си да плати и е изплатил изцяло имота, предмет на предварителния договор, с предварителния договор се въвежда задължение за купувача да плати вече платения имот ?”; Когато страните по един предварителен договор са се договорили да сключат окончателен договор до определена дата, като всяка от страните си е запазила правото да иска обявяването му за окончателен по реда на чл.19, ал.3 ЗЗД, допустимо ли е впоследствие някоя от страните да оспори волята си и да твърди, че иск по чл.19, ал.3 ЗЗД е недопустим, и длъжен ли е съдът при тълкуване на договора да се съобрази с изразената обща воля на страните, този предварителен договор да бъде обявен за окончателен по чл.19, ал.3 ЗЗД?”
И двамата касационни жалбоподатели молят се за допускане на въззивното решение до касационно обжалване.
Ответниците по касация А. Б. П., Г. С. Ц., А. Г. Ц. са депозирали отговори по смисъла на чл.287 ГПК.
Останалите ответници по касация – И. С. Ц. и Б. Б. Ц., не заявяват становище в настоящото производство.
Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., като разгледа изложението на основанията за допускане на касационното обжалване по чл.280 ГПК и взе предвид отговорите на ответниците А. Б. П., Г. С. Ц., А. Г. Ц. намира, че жалбата е подадена в законния срок. За да се произнесе по допускане на въззивното решение до касационно обжалване съдът взе предвид следното:
Обжалваното въззивното решение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване. Решаващият извод на въззивната инстанция е относно липсата на цена в предварителния договор от 29.12.1999 г., която не може да индивидуализира парично притезание дори и с клаузата на точка 2, нито с тази на точка 8 от него, тъй като се отнася към евентуално неоснователно обогатяване.
Във връзка с този извод и двамата касационни жалбоподатели поставят въпрос за тълкуване волята на страните. К. жалбоподател И. М. М. поставя директно този въпрос, както и въпрос за заместване волята на страните от съда, а касационният жалбоподател [фирма] – , поставя въпрос дали е допустимо когато в предварителния договор цената не е определена, да е определяема.
Отговор на поставения въпрос е даден по реда на чл.290 ГПК с решение № 173/24.02.2010 г. по гр.д.№467/2009 г. на ВКС, III г. о., съгласно което “Продажната цена се включва в същественото съдържание на предварителен договор за продажба на недвижим имот, поради което липсата на съгласие между страните по този съществен елемент от договора води до неговата недействителност. Равносилно на липса на съгласие относно цената е неясно изразена от страните воля, която не може да се определи чрез тълкуване на договора по правилото на чл.20 ЗЗД.”.
В същия смисъл е и решение № 263/13.04.2010 г. по гр.д.№362/2009 г. на ВКС, ІV г.о. – “Предварителният договор трябва да съдържа всички съществени елементи на окончателния, защото в противен случай правото да се иска сключване на окончателен договор не би могло да се търси по съдебен ред.”
От друга страна, нито един от жалбоподателите не е навел такива оплаквания във въззивната си жалба, нито са налице изводи на въззивната инстанция в посочения смисъл.
Водим от изложените съображения и на основание чл.288, във връзка с чл.280, ал.1 ГПК, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.,
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение №5369/18.11.2011 г. по гр.д.№9894/2010 г. по описа на Софийския градски съд, ГО, ІV-Г въззивен състав, по касационна жалба, вх.№110002/01.12.2011 г., подадена от адвокати Й. Г. и В. М. – процесуални представители на ищеца И. М. М. от [населено място], по касационна жалба, вх.№111407/05.12.2011 г., подадена от адв. Т. Д., процесуален представител на третото лице – помагач [фирма] – .
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: