1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1458
гр.София, 19.12.2013 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на девети декември през две хиляди и тринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ
МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА
при секретаря……………….и в присъствието на прокурора…………..
като разгледа докладваното от съдията Маргарита Георгиева гражданско дело № 5548 по описа за 2013 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба от В. К. С., представляван от адв. К. П. от САК, срещу въззивно решение №852/07.05.2013г. постановено по възз.гр.д.№1714/2012г. на Апелативен съд София, с което е потвърдено Решение №80/12.11.2008г. по гр.д.№1894/2006г. на СГС и са отхвърлени исковете на жалбоподателя по чл.49 ЗЗД срещу М. на о. – за заплащане на неимуществени вреди в размер на 9 000 лева и имуществени вреди в размер на 7 000 лева.
В касационната жалба се поддържа, че решението на апелативния съд е незаконосъобразно, необосновано и постановено при съществено нарушение на процесуалните правила – основания за отмяна по чл.281 т.3 ГПК. Изложени са подробни оплаквания за неправилна преценка на фактите и доказателствата по делото от страна на въззивния съд, довела до погрешни, необосновани и незаконосъобразни изводи за отсъствие на елементите от фактическия състав на чл. 49 ЗЗД.
Представено е изложение по чл. 284 ал. 3 т. 1 ГПК, озаглавено „допълнение към касационна жалба“, в което е преповторено съдържанието на касационната жалба, като отново са изложени само съображения и доводи, касаещи правилността на извършената от въззивния съд преценка на фактите и доказателствата; оспорена е обосноваността на изводите му, че липсва основание да се ангажира отговорността на ответната страна по реда на чл.49 ЗЗД. Направено е искане за „отмяна на постановения съдебен акт като незаконосъобразен, необоснован, неправилен и немотивиран“ , без да е посочен конкретен правен въпрос. Същевременно се иска допускане на касационното обжалване в приложното поле на чл.280 ал.1 т.3 ГПК, защото „настоящият казус е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото“.
Ответникът по касация – М. на о. – в срока по чл.287 ГПК не е представил писмен отговор и не е взел становище по жалбата.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, след преценка на данните по делото и доводите във връзка с чл. 280 ал. 1 ГПК, приема следното:
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна, в законоустановения срок по чл. 283 ГПК, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
Настоящият състав на ВКС намира, че не следва да се допуска касационно обжалване на постановеното от Апелативен съд – София въззивно решение.
Допускането на касационно обжалване е обвързано с предпоставките по чл. 280 ал.1 т.1 – т.3 ГПК. За да се допусне обжалването, въззивното решение трябва да съдържа произнасяне по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е обусловил изхода на делото /чл. 280 ал. 1 ГПК/ и е разрешен в отклонение от задължителната практика на ВС и ВКС /чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК/, решаван е противоречиво от съдилищата /чл. 280 ал. 1 т. 2 ГПК/, или е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото /чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК/. Съгласно т. 1 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, правният въпрос по смисъла на чл. 280 ал. 1 ГПК е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по конкретното дело. Правният въпрос по чл. 280 ал. 1 ГПК не е тъждествен с касационните основания по чл. 281 т. 3 ГПК, тъй като те имат отношение само към правилността на решението и не подлежат на проверка в производството по чл. 288 ГПК. В т.1 от цитираното тълкувателно решение е указано изрично, че с оглед принципа на диспозитивното начало в гражданския процес Върховният касационен съд може само да уточни и квалифицира поставения от касатора правен въпрос, но няма правомощия да го извежда и формулира, ако не е посочен в изложението по чл. 284 ал. 3 т. 1 ГПК.
Касаторът е изпълнил формално задължението си за представяне на изложение по чл. 284 ал. 3 т. 1 ГПК, но в него не е посочен нито един материалноправен или процесуалноправен въпрос с характеристиките по чл. 280 ал. 1 ГПК. Въпросът не би могъл и да се уточни от настоящия състав на ВКС в допустимите предели на служебното начало в производството по чл. 288 ГПК, тъй като изложението изцяло приповтаря касационната жалба и се изчерпва с поддържаните в нея касационни основания по чл. 281 т. 3 ГПК за неправилност на въззивното решение. Развитите съображения и доводи представляват само оплаквания за незаконосъобразност и необоснованост на решението поради твърдените съществени процесуални нарушения относно събирането и преценката на доказателствата по делото, обсъждане на доводите на страните и излагане на съответните съображения при постановяване на решението. Те обаче не могат да бъдат обсъждани в настоящето производство, тъй като предполагат произнасяне по същество на спора, което е обусловено от наличие на основания за допускане на касационното обжалване.
Непосочването на обусловилия изхода на делото правен въпрос е достатъчно основание за недопускане на касационното обжалване, в каквато насока са и указанията в т. 1 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС. При липса на поставен правен въпрос по смисъла на чл. 280 ал. 1 ГПК касационната инстанция не би могла да се произнесе дали даденото от въззивния съд разрешение на спора съответства, или противоречи на задължителната съдебна практика; дали въпросът е противоречиво разрешаван от съдилищата; или е от значение за точното приложение на закона и за развитие на правото.
Разясненията в тълкувателното решение, относно обуславящия изхода на делото правен въпрос, в случая не са съобразени с точно и конкретно формулиране на такъв в приложеното изложение на основанията за допускане на касационно обжалване, поради което и не е налице поддържаното основание по чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК. За да е налице това основание, следва да е обоснована необходимостта от произнасянето на касационния съд по такъв правен въпрос, разглеждането на който ще допринесе за промяна на създадена поради неточно тълкуване на закона съдебна практика, или за осъвременяване на тълкуването с оглед изменения в законодателството и обществените условия, респ. при непълни, неясни или противоречиви закони, за да се създаде съдебна практика по прилагането им, или за да бъде тя осъвременена, както е посочено в т.4 от ТР № 1/2009 г. ОСГТК на ВКС. В случая, извън липсата на правен въпрос /какъвто не представляват формулираните в изложението общи оплаквания за неправилност на въззивното решение/, не са изложени и съображения и релевантни аргументи по приложението на чл.280 ал.1 т.3 ГПК. Бланкетното твърдение, че „настоящия казус е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото“, при липса на формулиран правен въпрос, не може да обоснове основанието по чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК.
Предвид липсата на изведен правен въпрос от значение за изхода на делото, касационната жалба не може да бъде селектирана съобразно изискванията на чл. 280 ал. 1 т.1- т.3 ГПК, което изключва приложното поле за допускане на касационно обжалване.
Мотивиран от горното и на основание чл. 288 ГПК, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 852/ 07.05.2013г. постановено по възз. гр. д. № 1714/2012 г. на Апелативен съд- гр. София.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.