4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1459
София, 19.12.2013 г.
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на втори декември през две хиляди и тринадесетата година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ
като изслуша докладваното от съдия Фурнаджиева гр.д. № 4593 по описа на четвърто гражданско отделение на съда за 2013 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на Ж. Ц. Н. от [населено място], чрез процесуалния й представител адв. В. Т., против въззивното решение № 856 от 3 февруари 2013 г., постановено по гр.д. № 10358 по описа на Софийския градски съд за 2012 г., с което е отменено решение № ІІ-69-119 от 31 май 2012 г., постановено по гр.д. № 11271 по описа на районния съд в гр. София за 2012 г. и вместо него са отхвърлени исковете на Н. против [фирма], със седалище и адрес на управление в [населено място], за признаване за незаконно и отмяната на уволнението на Н. и за възстановяването й на заеманата преди уволнението длъжност, и Н. е осъдена да заплати сторени от работодателя 30 лева разноски по делото.
В касационната жалба се сочи, че решението е неправилно като противоречащо на материалния и процесуалния закон и при необоснованост, тъй като въззивният съд не е обсъдил относими доказателства и е направил неправилни изводи, не е обсъдил уговореното в трудовия договор място на работа; ответникът не е представил доказателства за промените в длъжностното разписание за всички магазини в страната и чужбина; не е обсъден съзнателно сгрешения от работодателя код по НКПД; работодателят не е разкрил и обосновал причините, които го принуждават да осъществява дейността си в намален състав; налице е фиктивно съкращение в щата, не са установени икономически причини за акта, не е извършен подбор съгласно договореностите по т. 2.1 от сключения трудов договор; в обжалваното решение не са третирани посочените по-горе въпроси. В изложение на основанията за допускане на касационното обжалване по реда на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК към касационната жалба, се сочи, че касационното обжалване следва да се допусне на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 и 3 ГПК. Поддържа се, че обжалваното решение е в противоречие с практиката на ВКС по приложението на чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ, тъй като ВКС безрезервно приема, че не е налице съкращаване в щата, когато съответната трудова функция реално не се съкращава (представят се четири решения на ВКС по отменения ГПК); провежданата държавна и стопанска политика за насърчаване на чуждестранните инвестиции в Република България, както в рамките на ЕС, така и извън него, изискват прецизиране и съгласуване на понятийния апарат, както при осъществяването на стопанските и обществени отношения, така и при развитието на трудовите и осигурителни отношения, с оглед недопускането на грешки и недоразумения, в т.ч. и от лингвистично и етимологично естество.
Ответникът „О. Б.” със седалище и адрес на управление в [населено място], в отговор на касационната жалба излага доводи за липсата на основание за допускане на касационното обжалване, както и за неоснователността на жалбата.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК.
С решението си въззивният съд приема обжалваната заповед за прекратяване на трудовото правоотношение за законосъобразна – решението за съкращаване в щата е взето от компетентния орган, който е утвърдил щатното разписание, а ирелевантно е по какви съображения работодателят е сторил това. Въз основа на преценката на трудовите функции за длъжността на ищцата – заместник управител на магазин, и новата длъжност – супервайзър, е достигнато до извода за липса на идентичност на двете функции, като на първата са присъщи функции на контрол и управление на магазина, докато на втората функциите са изпълнителски. Изрично се сочи, че изводът за идентичност не следва да се извежда само от наименованието на сравняваните длъжности – преценката за идентичност се прави въз основа на възложените трудови функции, йерархичното място на съответната длъжност в структурата на предприятието и от изискванията за заемане на длъжността, а съдебната практика приема, че при трансформирането на длъжности, когато част или изцяло съкратените трудови функции преминат към нова длъжност, върху която са възложени и нови функции, също е налице реално съкращение в щата.
К. съд приема, че не са налице основания за допускане на касационното обжалване по поставените от касатора проблеми.
На първо място се поддържа основанието за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по въпроса налице ли е реално съкращаване в щата, когато съответната трудова функция реално не се съкращава. Представят се решения на ВКС по отменения ГПК, поради което на практика касаторката поддържа основанието по т. 2 от посочения текст, тъй като решенията на състави на ВКС по отменения ГПК не съставляват обвързваща съдебна практика. Но, и независимо от това, жалбоподателката не е взела предвид съществуваща съдебна практика – решения на ВКС по чл. 290 ГПК, в които поставеният правен въпрос е разрешен с цел уеднаквяване на съдебната практика. Така например в решение № 154 по гр.д. № 1279/2010 г., ІІІ г.о., ВКС приема, че съкращаване в щата по смисъла на чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ е налице и в случаите на „трансформиране” на длъжности – при закриване по щатното разписание на определена длъжност и същевременно създаване на нова на мястото на закритата нова длъжност (със същото или ново наименование), като в комплекса на трудовите й функции са включени изцяло или отчасти трудовите функции на закритата длъжност, но са предвидени и включени съществено нови по своята характеристика трудови функции. Именно в унисон с посочената обвързваща съдебна практика е и даденото от въззивния съд разрешение. Тъй като настоящият съдебен състав не намира причина да отстъпва или да изменя посочената задължителна съдебна практика, то касационното обжалване по първия от поставените от касаторката проблеми, не следва да се допуска.
На второ място се търси прецизиране и съгласуване на понятийния апарат с оглед недопускането на грешки и недоразумения. Извън обстоятелството, че правен въпрос по твърдения от касаторката лингвистичен и етимологичен проблем не е поставен съобразно задължителните критерии, посочени от ВКС в т. 1 на ТР № 1 по тълк.д. № 1/2009 г., ОСГТК, е необходимо да се отбележи, че нито лингвистично, нито етимологично уеднаквяване на определени наименования между ЕС и България, както и други страни извън ЕС и България, не може да обоснове извода за идентичност на определени длъжности, доколкото правилно въззивният съд е посочил в решението си, че подобна идентичност следва да се преценява не въз основа на самото наименование на длъжността (езиково и като произход и развитие на думата), а от съвкупността от възложените трудови функции, йерархичното място на съответната длъжност в структурата на предприятието и изискванията за заемане на длъжността. Правен въпрос по заключението на съда за преценка на съществените трудови функции, възложени на двете длъжности, не се поставя, поради което липсва основание за допускане на касационното обжалване и по втория поставен от касаторката проблем.
Ответникът претендира заплащане на разноските за касационното производство, които съгласно приложения към „становище по изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК на основанията за допускане на касационното обжалване на решение № 856” договор за правна защита и съдействие са в размер на левовата равностойност на 450 евро за изготвяне на отговор на касационната жалба, заплатени, и му се дължат на основание чл. 78, ал. 3 ГПК.
Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационното обжалване на решение № 856 от 3 февруари 2013 г., постановено по гр.д. № 10358 по описа на Софийския градски съд за 2012 г.
ОСЪЖДА Ж. Ц. Н., ЕГН [ЕГН], с адрес в [населено място] 1000, [улица], ет. , ап. , да заплати на [фирма], със седалище и адрес на управление в [населено място], район М., [улица], бл. сграда , ет. , сумата от 880,12 (осемстотин и осемдесет цяло и дванадесет стотни) лева разноски за касационното производство.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: