ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 1462
София, 20. декември 2013 г.
Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение в закрито заседание на двадесет и трети октомври две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков
ЧЛЕНОВЕ: Марио Първанов
Борис Илиев
като разгледа докладваното от съдията Б. Белазелков гр.д. № 3834 по описа за 2013 година, за да се произнесе, взе пред вид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Обжалвано е решение № 273/18.02.2013 на Софийския апелативен съд по гр.д. № 2736/2012, с което е потвърдено решение № 2014/23.03.2012 на Софийския градски съд по гр.д. № 4640/2010, с което е отхвърлен предявеният иск по чл. 135 ЗЗД.
Недоволен от решението е касаторът [фирма], С., представляван от юрк. Н. П., който го обжалва в срок, като счита, че въззивният съд се е произнесъл по процесуалноправния въпрос за задължението на съда при преценката на събраните доказателства да съобрази научните, логическите и опитните правила, който се разрешава противоречиво от съдилищата и имат значение за точното прилагане на закона и развитието на правото.
Ответниците по жалбата Ю. Р. Б. – П., представлявана от адв. К. М. от САК и Д. Г. Б., представлявана от адв. А. Д. от САК я оспорват, като считат, че в изложението към касационната жалба не са посочени правни въпроси, които обуславят решението по делото, а са изложени фактически обстоятелства по съществото на спора.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като констатира, че паричната оценка на предмета на делото не е под 5.000 лева, намира, че то подлежи на касационно обжалване. Касационната жалба е подадена в срок, редовна е и е допустима.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че ищецът е кредитор на първата ответница, която, при наличието на действително свое задължение, е продала процесното жилище на втората ответница със съзнанието, че уврежда кредитора. Не е установено обаче по несъмнен начин, че купувачката (втората ответница) също е знаела за увреждането, тъй като такъв категоричен извод не може да бъде направен от обстоятелствата, че имотът е продаден на по-ниска цена и продавачката и семейството й продължават да живеят в продаденото жилище, а по-близки отношения между ответниците не са доказани.
Касационното обжалване не следва да бъде допуснато, въпреки че поставеният правен въпрос обуславя решението по делото, но той няма претендираното значение, тъй като въззивният съд е съобразил установената съдебна практика, че вътрешното убеждение по правно релевантните факти се формира въз основа на събраните допустими доказателства, затова съдът е длъжен да ги обсъди всички поотделно и в тяхната съвкупност. Не е необходимо всеки факт да бъде установен пряко, възможно е релевантният факт да не е оставил следа (доказателство) или да не може да бъде намерен носител на тази следа (доказателствено средство), годен да бъде представен пред съд. В такъв случай релевантният факт може да бъде доказан косвено чрез доказването на други факти (така се установяват психичните състояния: вина, знание и др.). Знанието на определени факти може да бъде доказано чрез доказването на характера и естеството на отношенията между хората (напр. ако двама души живеят заедно на съпружески начала или имат дълготрайни близки приятелски отношения, може да се приложи опитното правило, че това, което знае единия го знае и другия). По делото обаче не е установено страните по оспорваната сделка да са в по-близки приятелски отношения от обикновеното добросъседство.
На ответниците по жалбата Ю. Р. Б. – П. и Д. Г. Б. следва да бъдат присъдени сумите 80,00 лева за първата и 70,00 лева за втората разноски в касационното производство.
Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационното обжалване на решение № 273/18.02.2013 на Софийския апелативен съд по гр.д. № 2736/2012.
ОСЪЖДА [фирма], С. да заплати на Ю. Р. Б. – П. от С. сумата 80,00 лева и на Д. Г. Б. от С. сумата 70,00 лева разноски по делото.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.