О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 859
София, 30.12.2013 година
Върховният касационен съд на Република България, второ търговско отделение, в закрито заседание на 03.12.2012 година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ СЛАВЧЕВА
БОЯН БАЛЕВСКИ
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от председателя ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
т.дело № 1625 /2013 година
за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на Р. Д. Т. от [населено място], чрез адв.К.Н., против въззивното решение на Софийски апелативен съд № 1877 от 28.11.2012 год., по в.гр.д.№ 2632/2012 год., в частта, с която е потвърдено първоинстанционното решение на СГС от 17.05.2012 год., по гр.д.№ 1710/2011год. за отхвърляне на предявения от настоящия касатор, като ищец, пряк иск по чл.226, ал.1 КЗ срещу ЗД [фирма], [населено място] за разликата над сумата 30 000 лв. до пълния заявен размер от 50 000 лв. – обезщетение за неимуществени вреди.
С касационната жалба е въведено оплакване за неправилност на обжалваното решение, в посочената по- горе негова част, по съображения за допуснато нарушение на закона – чл.52 ЗЗД, поради което се иска отмяната му и решаване на правния спор по същество от касационната инстанция.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касационното обжалване по приложно поле е обосновано, макар и твърде общо, с предпоставките на чл.280, ал.1, т.1 ГПК по отношение на значимия за изхода на спора въпрос на материалното право, който доуточнен от настоящата инстанция в съответствие с постановките в т.1 на ТР №1/2010 год. на ОСГТК на ВКС се свежда до приложението на чл.52 ЗЗД и критериите за определяне на справедливо по размер обезщетение за неимуществени вреди. Като израз на визираното противоречие със задължителната съдебна практика на ВКС е посочено ППВС № 4/68 год. .
Ответната по касационната жалба страна не е заявила становище в срока по чл.287, ал.1 ГПК.
Настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС, като взе предвид изложените доводи и провери данните по делото, съобразно правомощията си в производството по чл.288 ГПК, намира:
Касационната жалба е подадена в рамките на преклузивния срок по чл.283 ГПК от надлежна страна в процеса, срещу подлежащ на касационен контрол, по критерия на чл.280, ал.2 ГПК, въззивен съдебен акт, поради което е процесуално допустима.
Неоснователно е искането за допускане на касационно обжалване, поради следното:
За да постанови обжалваното решение, с което предявения пряк иск по чл.226, ал.1 КЗ е уважен за сумата общо от 30 000 лв., въззивният съд е приел, че съобразно тежестта и характера на уврежданията на ищцата, претърпените болки и страдания, тяхната продължителност и интензитет, вкл. проведеното болнично лечение, благоприятните прогнози за физическото здраве на същата, но и неблагоприятните за емоционалното състояние на възрастта на която тя е била към датата на процесното ПТП – 57 год. , невъзстанования анатомично пълен обем на сгъване на оперираната колянна става,имащ, според заключението на съдебно – медицинската експертиза, траен характер, реално съществуващата възможност при промяна на времето и при висока влажност за проява на болки в мястото на счупване, както и ноторно преживяния стрес от пътния инцидент, справедливо по см. на чл.52 ЗЗД се явява обезщетението от 30 000 лв..
Следователно от решаващите мотиви в обжалвания съдебен акт се налага извод, че поставеният от касатора въпрос на материалното право, като обуславящ изхода на конкретното дело е значим по см. на чл.280, ал.1 ГПК, с което общата главна предпоставка за допускане на касационното обжалване е доказана.
По отношение на този въпрос е неоснователно позоваването на критерия за селекция по т.1 на чл. 280, ал.1 ГПК.
Общия размер на обезщетението за причинените на ищцата неимуществени вреди е определен от въззивния съд в пълно съгласие с постановките на ППВС № 4/68 год., според които понятието „справедливост” не е абстрактно, а свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които следва да се вземат предвид, за да се възмезди пострадалия за причинените му неимуществени вреди в съответствие с установения от законодателя в чл.52 ЗЗД принцип. Последните, примерно изброени в цитираното ППВС по начин, позволяващ наред с други, от значение за физическото и емоционално състояние на лицето, които преценени от решаващия съд да очертаят онзи необходим и достатъчен паричен еквивалент, обезвъзмездяващ увреденото лице, съобразно общественото разбиране за справедливост на определения етап от развитие на обществото са съобразени от СГС, поради което твърдяното отклонение от задължителната практика на касационната инстанция в случая- отсъства.
Що се касае до въведеното в касационната жалба оплакване за разлика в присъжданите обезщетения, водещи „ до дискриминация на някои пострадали” и неточно приложение на закона, налагащо промяна в създадената задължителна практика на ВКС, то е необходимо да се посочи, че доколкото различните размери на обезщетенията за неимуществени вреди всякога произтича от различните факти и обстоятелства при всеки отделен случай, то отсъства неточно прилагане на закона, дължащо се на различно вложено от съдебните състави съдържание в разпоредбата на чл. 52 ЗЗД, която установява справедливостта като единствен критерий за определяне на обезщетението за неимуществени вреди, налагащо промяна в съществуващата практика на ВКС.
Водим от гореизложеното настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС, на осн. чл.288 ГПК
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Софийски апелативен съд № 1877 от 28.11.2012 год., по в.гр.д.№ 2632/2012 год..
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване..
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: