О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 15
София 09.01.2014 г.
В И М Е Т О НА Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на шести ноември, две хиляди и тринадесета година в състав:
Председател : БОРИСЛАВ БЕЛАЗЕЛКОВ
Членове : МАРИО ПЪРВАНОВ БОРИС ИЛИЕВ
изслуша докладваното от съдията Марио Първанов гр. дело № 5618/2013 г.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на С. г. п. срещу решение от 21.05.2013 г. по гр. дело №16486/2012 г. на Софийския градски съд, с което е потвъредно решение №I-35-62 от 11.05.2012 г. по гр. дело №449/2012 г. на Софийския районен съд. С първоинстанционното решение П. на Р. Б. е осъдена да заплати на А. А. В. на основание чл.2, ал.1, т.2 ЗОДОВ сумата 4 000 лв. – обезщетение за неимуществени вреди. Въззивният съд е приел, че наказателното производство срещу ищеца за престъпление по чл.152, ал.1, т.2 НК е продължило от 19.08.2005 г. до 03.01.2006 г. През този период ищецът е бил с мярка за неотклонение „задържане под стража”. Съобразно характера и степента на търпените болки и страдания е преценено, че за обезщетяването на А. А. В. са необходими 4 000 лв.
Ответникът по касационната жалба А. А. В., [населено място], не е заявил становище.
П. на Р. Б. е изложила доводи за произнасяне в обжалваното решение по правния въпрос за задължението на въззивния съд да изложи мотиви за определяне обезщетението за неимуществени вреди, които са решени в противоречие с практиката на ВКС. Посочено е ППВС №4/23.12.1968 г.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, намира, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на решение от 21.05.2013 г. по гр. дело №16486/2012 г. на Софийския градски съд Повдигнатите въпроси обуславят крайното решение. Те обаче не са решени в противоречие с практиката на ВКС.
Въззивният съд е съобразил трайно установената съдебна практика, включително и тази посочена от касатора. Според нея съдът е длъжен да обсъди всички правнорелевантни факти, от които произтича спорното право. Той трябва да обсъди в мотивите на решението доказателствата, въз основа на които намира едни от тях за установени, а други за неосъществили се. Освен това трябва да бъдат обсъдени и всички доводи на страните, които имат значение за решението по делото. В случая въззивният съд е направил всичко това. Отделил е спорните от безспорните факти и е преценявал събраните по делото доказателства с оглед спорните факти. Обсъдени са всички относими към спора доказателства и доводи на страните като не е дадено разрешение по поставения от касатора процесуалноправен въпрос в противоречие с трайно установена съдебна практика.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 21.05.2013 г. по гр. дело №16486/2012 г. на Софийския градски съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.