3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№24
гр. София, 13.01.2014 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на 27 декември през две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ СЛАВЧЕВА
БОЯН БАЛЕВСКИ
като изслуша докладваното от съдия Боян БАЛЕВСКИ ч. т. дело №4376 по описа за 2013г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал.3 т.1 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на пълномощника на „К. И. И. –пълно запретен, действащ чрез своя настойник Н. К. И. срещу определение №1802/02.08.2013 г. по ч.гр.д. №2628/2013 на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено определение на СГС от 26.04.2013 г. по гр.д. №6343/12 на І г.о., с което по реда на чл.248 ГПК е отказано изменение на постановеното по същото дело съдебно решение в частта за разноските чрез присъждане на адвокатско възнаграждение в полза на молителя .
Излагат се оплаквания за незаконосъобразност на обжалваното определение на въззивния съд.
Като основания за допускане до касация се сочат визираните в чл.280 ал.1 т.2 ГПК.
Ответникът по частната касационна жалба не изпраща отговор.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като обсъди доводите в частната жалба и прецени данните по делото, приема следното:
Частната касационна жалба е процесуално допустима – подадена е в законовия срок срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
За да постанови обжалваното определение, съставът на въззивния съд се е позовал на обстоятелството, че се присъждат само реално направените към датата на приключване на устните съзтезания по делото в съответната инстанция разноски. Следователно самото договаряне на адвокатско възнаграждение като обвързано от резултата по делото/ чл.36 ал.4 ЗАдв/ , но липсата на доказателства за плащането му към тази дата не е достатъчно за присъждането му в полза на страната, въпреки представяне на доказателство за извършено плащане в по-късен момент.
Като обуславящи изхода на спора , с оглед преценка за допускане до касация по чл.280 от ГПК на частната жалба се сочи въпросът за това, дали при договаряне на адвокатско възнаграждение като обвързано от резултата по делото/ чл.36 ал.4 ЗАдв/ и липсата на заплащането му от страната към датата на приключване на устните съзтезания в съответната инстанция, но при представяне на доказателство за извършено такова в по-късен момент, съдът следва по реда на чл.248 ГПК да измени своя акт като присъди като разноски и адвокатското възнаграждение.
Съгласно Тълкувателно решение № 6 от 6.11.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 6/2012 г., ОСГТК процесуалният закон – чл.78 ал.1 ГПК урежда единствено случаите, при които разноските са заплатени, а съдът следва да определи отговорността на страните за поемането им. Това не противоречи на установеното с чл.36 ал.4 ЗАдв, който предвижда отлагане на заплащането на адвокатското възнаграждение, като го поставя в зависимост от изхода на спора. Страните по договора за правна защита могат да постигнат съгласие по всякакви, допустими от закона условия, в това число и заплащане на резултативен хонорар, който да бъде дължим след приключване на делото и да се определя от неговия изход. Тази свобода в договарянето обаче се свързва единствено с отношенията между клиент и адвокат, но не предпоставя разширително тълкуване на чл. 78 ГПК в насока присъждането като разноски и на реално незаплатено, но дължимо по договора между страната и нейния адвокат възнаграждение. Следователно по този въпрос обжалваното определение е напълно в съответствие със задължителната практика н ВКС.
По втората част от въпроса: при извършено плащане по договора за правна помощ в по-късен момент, т.е. след постановяване на решението в частта за разноските и представяне на доказателство за това, следва ли съдът по реда на чл.248 ГПК да измени своя акт като вземе в предвид това плащане, то отрицателният отговор следва както от цитираното ТР 6/13-мотиви към т.1 , така и това, че по принцип изрично уредената процедура по чл.248 ГПК е средство за отстранявени грешки и пропуски на съда, при произнасянето му в частта за разноските, но не и средство за коригиране на пропуски на страната да извъши своевременно плащане, съответно не се влияе от настъпването на новия факт на извършеното след произнасянето по разноските плащане на възнаграждението.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение счита, че липсват основания за допускане до касационно обжалване.
На основание изложеното, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение №1802/02.08.2013 г. по ч.гр.д. №2628/2013 на Софийски апелативен съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.